Решение № 1671 от 25.08.2017 г. на СГС по т. д. № 1756/2017 г.
Р Е Ш Е Н И Е
№ 1671
гр. София, 25.08.2017 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, VІ-16 състав, в публично съдебно заседание на единадесети август две хиляди и седемнадесета година, в състав:
СЪДИЯ: ВАЛЕРИЯ БРАТОЕВА
при секретар Диляна Цветкова, разгледа докладваното от съдията търговско дело № 1756 по описа за 2017 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 124 и сл. ГПК.
Образувано е по искова молба на Р. Х. Х., Инк., *****Ф. Р., Б., М.*****, САЩ, предявена срещу „С.-**“ ООД, ЕИК *****, със седалище *** и адрес на управление:*** (задна къща), за установяване нарушение на правата на ищеца върху марки на ЕС, рег. № 00077/1980 и рег. № 008799504 и за осъждане на ответното дружество да преустанови нарушението, като спре да използва под всякаква форма знаците „R.“, „Р.“ и „R“.Ищецът твърди, че в качеството си на собственик на световната верига от хотели R., е притежател на изключителните права върху регистрирани по реда на Регламент (ЕО) 207/2009 марки на ЕС: словна марка „R.“, с рег. № 00077/1980, с регистрация до 13.03.2018 г. и комбинирана марка „R.“ със стилизирана буква „R“, рег. № 008799504, с регистрация до 08.01.2020 г.. В началото на 2016 г. ищецът установил, че ответното дружество използвало в търговската си дейност, във връзка с предоставяне на хотелски и ресторантьорски услуги, знаци, които във визуално, фонетично и семантично отношение били идентични или сходни с притежаваните от ищеца марки. Знаците били поставени на фасадата на хотела на ответника, находящ се в гр. София, пл. „*******, на официалната интернет страница на хотела, в сайтове за резервации в интернет, без да е било получено съгласието на ищеца.С посоченото нарушение била засегната отличителната функция на марките и била създадена вероятност за объркване на потребителките в нарушение на чл. 9, ал. 2, б. „а“ и „б“ от Регламент (ЕО) 207/2009. Използването засягало и инвестиционната функция на марките, тъй като ответникът предлагал единствено базови хотелиерски услуги, за разлика от предлаганите от ищеца хотелиерски услуги от висок клас в световен мащаб.Въпреки проведените преговори за уреждане на спора, ответното дружество продължило да използва марките.Посочените обстоятелства обуславяли правния интерес на ищеца от установяване на нарушението на регистрираните му търговски марки и осъждане на ответника да преустанови същото.В срока за отговор на исковата молба, ответникът оспорва иска.Твърди, че много преди регистриране и запазване на търговските марки от ищеца, в удостоверение № 424/30.11.2004 г. за въвеждане в експлоатация на притежавания от него хотел, било посочено името на хотела – Р..Правата на ищеца не били нарушени, тъй като думата „R.“ представлявала обикновен превод на английски език на наименованието на хотела, поставеният на покрива на хотела знак „R“ бил с различен шрифт от запазения знак на ищеца, можел да означава съкращение на различни думи и бил поставен без словната част от търговската марка на ищеца.Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение, намира от фактическа и правна страна следното:
Ответникът не оспорва и от представените извлечения от електронната страница на EUIPO (Служба на ЕС за интелектуална собственост), се установява, че въз основа на заявка, подадена на 13.03.1998 г. е регистрирана словна марка на ЕС под № 00077/1980 - R., при условията и по реда на Регламент ЕО 207/2009, за стоки и услуги от клас 35, 39, 41 и 42 на Международната класификация на стоки и услуги, с притежател Р. Х. Х., Инк.. Клас 42 визира услуги, свързани с хотели, ресторанти, барове и други. Съответно ищецът е регистрирал въз основа на заявка от 08.01.2010 г. фигуративна марка R R., № 008799504 за класове 36, 41 и 43 на Класификацията от Ница. Клас 43 включва хотелски услуги. Регистрираните марки на ЕС са със срок до 13.03.2018 г. за словната и 08.01.2020 г. – за фигуративната.
Ответникът не оспорва и фактът, че осъществява търговска дейност, изразена в предоставяне на туристически услуги по настаняване в хотел с наименование „Р.“, изписано върху фасадата на сградата само на английски език – R., като върху покрива на сградата е поставена буквата R.
Не е спорно, че при рекламиране на предоставяните услуги по настаняване, ответникът използва именно наименованието на хотела R., включително и в превод на български език - Р..
Видно от удостоверение № 424/30.11.2004 г. на Дирекция „Контрол по строителството“ при Столична община, в експлоатация е въведен строеж, представляващ „Хотел „Р.“ на 7 етажа + етаж в отстъп и 1 етаж с тераса“. Възложител на строежа е ответното дружество „С. 9.“ ООД.
До ответното дружество е изпратено писмо, с което е поканено да преустанови ползването на регистрираните от ищеца марки, като промени името на управлявания от него хотел, така че да не съдържа R. и да не въвежда в заблуждение потребителите на предлаганите туристически услуги. Поканата е получена на 12.04.2016 г.. Между страните е разменена електронна кореспонденция, в която е обсъждана възможност името на хотела да бъде променено на „Възраждане“, включително изписвано с латинска транслитерация. Доказателства да е осъществена обсъжданата между страните промяна не са представени.
Други доказателства от значение за спора не са ангажирани.
По отношение на обективно, кумулативно съединените искове, с правна квалификация чл. 76, ал. 1, т. 1 и 2 ЗМГО вр. чл. 9, ал. 2 Регламент (ЕО) № 207/2009.
Исковете са основателни.С исковете по чл. 76, ал. 1, т. 1 и т. 2 ЗМГО се цели да се предостави защита на имущественото право върху търговска марка, изразена в установяване и преустановяване за в бъдеще осъществяването на нарушение на това субективно право. Основателността на предявените искове се обуславя от установяване съществуването на правото върху търговска марка, обективирано от процесуално легитимирания ответник противоправно ползване на марката в търговската му дейност, което използване да продължава към момента на приключване на устните състезания по спора.Съгласно чл. 9, ал. 1 ЗМГО, марката е знак, който е способен да отличава стоките и услугите на едно лице от тези на други лица и може да бъде представен графично. Правото върху марката се придобива чрез регистрация, считано от датата на подаване на заявката.Ищецът Р. Х. Х., Инк. е регистрирал словна марка R. и фигуративна марка R R. и е придобил правото върху тях, съгласно чл. 10, ал. 1 ЗМГО, съответно е носител на правомощията, включени в съдържанието на изключителното право върху марка, предвидени в чл. 13, ал. 1 от същия закон.Правото върху търговска марка съгласно чл. 13, ал. 1 ЗМГО, включва правото на притежателя й да я използва, да се разпорежда с нея и да забрани на трети лица без негово съгласие да използват в търговската си дейност: знак, който е идентичен на марката за означаване на стоки и услуги, които са идентични на тези, за които марката е регистрирана; знак, който е идентичен или сходен на марката за означаване на стоки или услуги, които са идентични или сходни на тези, за които марката е регистрирана и така възниква вероятност за объркване на потребителите или знак, идентичен или сходен на марката, за стоки и услуги, които не са идентични или сходни на тези, за които марката е регистрирана, когато марката се ползва с известност на територията на Република България и използването без основание на знака би довело до несправедливо облагодетелстване от отличителния характер или известността на марката или би ги увредило.Разпоредбата на чл. 73, ал. 1 ЗМГО предвижда използването в търговската дейност на знак по смисъла на чл. 13, без съгласие на притежателя да съставлява нарушение на правото на регистрирана марка. В случая няма спор, че съгласие на маркопритежателя Р. Х. Х., Инк. за използване на която и да е от марките в полза на ответника не е дадено.В решение № 111 от 05.09.2012 г. по т. д. № 304/2011 г., Т. К., ІІ Т. О. на ВКС, представляващо задължителна практика, която следва да бъде съобразявана, е прието, че притежателят на правото върху марка има право да забрани на трети лица без негово съгласие да използват в търговската си дейност знак, отговарящ на определени условия, посочени в чл. 13, ал. 1 ЗМГО.В разпоредбата на чл. 13, ал. 2 ЗМГО е посочено какво трябва да се разбира под използване на марка в търговската дейност по смисъла на ал. 1, като т. 2 визира предлагането или предоставянето на услуги с този знак, а т. 4 - използването на знака в търговски книжа и в реклами.Търговската дейност не е правно понятие. Тя обхваща стоково-паричните отношения в обществото, т. е. отношенията по създаването и възмездната размяна на продуктите на труда. Тези отношения могат да бъдат свързани с процеса на производство на стоките или с тяхното обръщение, респ. с предоставянето на туристически услуги, както в случая. Когато се касае до дейност, извършвана от търговци, значението на понятието 'търговска дейност' трябва да се изведе и от законовите разпоредби, касаещи търговското право. Текстът на чл. 1, ал. 1 ТЗ изрично визира, че търговец е лице, което по занятие извършва някоя от посочените в тази норма сделки, а в чл. 2 ТЗ изчерпателно са посочени лицата, които не се смятат за търговци. Следователно, когато търговецът извършва трайно и систематично някои от визираните в чл. 1, ал. 1 ТЗ сделки, то същият извършва търговска дейност. По принцип търговската дейност е насочена към получаване на доход, печалба, но е ирелевантно дали лицето реално извлича някакъв приход и какъв е неговият размер.В случая, ответникът е търговец по правно-организационна форма, като не се спори, че извършва по занятие хотелиерски и туристически услуги (чл. 1, ал. 1, т. 13 ТЗ), като предоставя помещения за настаняване в сграда, представляваща хотел с наименованието R., без същото на фасадата на сградата да е изписано на български език.Следователно, ответното дружество използва в търговската си дейност именно словната марка на ищеца – R., за което използване няма доказателства да е получил съгласието му. Това обуславя извод да е налице хипотезата на чл. 13, ал. 1, т. 1 ЗМГО – използване на словната търговска марка R. за предлагани услуги, идентични на тези, за които марката е регистрирана – услуги, свързани с хотели.Необходимо е да се отбележи, че ищецът Р. Х. Х., Инк. притежава две регистрирани марки на Европейския съюз, а съгласно чл. 165, § 1 от Регламент (ЕО) № 207/2009 от деня на присъединяване на България и на други посочени държави към Европейския съюз, марка на Общността, която е регистрирана или за която е подадена заявка за регистрация в съответствие с Регламента преди датата на присъединяването, разпростира действието си върху територията на новите държави-членки с цел да се гарантират еднакви последици в цялата Общност.Съгласно чл. 72 г ЗМГО гражданскоправната защита при нарушение на правата върху марка на Общността се осъществява по реда, предвиден в Регламент (ЕО) № 207/2009, а в случай че съгласно Регламент (ЕО) № 207/2009 искове и мерки, свързани със защитата на марка на Общността, се предявяват и искат в Република България, прилага се българското законодателство, доколкото в Регламент (ЕО) № 207/2009 не е предвидено друго.Това означава, че приложим към процесното правоотношение е именно ЗМГО, като следва да се има предвид и релевантната практика на Съда на Европейския съюз по приложение на Регламент № 40/94 г., отменен с действащият Регламент (ЕО) № 207/2009, които са задължителни в своята цялост и се прилагат пряко във всички държави-членки на ЕС, и по - специално решения Т - 162/01, Т - 316/07, Т - 256/04, С - 108/07 Р, С - 234/06 Р, Т - 292/01, Т-197/14.Транслитерацията на кирилица на словната марка – Р., използвана от ответното дружество при рекламирането на предлаганите услуги именно само и единствено като превод от английски език на R. отбелязва такова сходство с регистрираната марка, че създава вероятност от объркване на потребителите, поради което следва да се разглежда като нарушение на марката, доколкото се отнася до идентични по своя характер услуги.По отношение на фигуративната марка R R. не се установява ответното дружество да използва идентичен на марката знак, но няма спор, че използва всеки от елементите, за обозначаване на мястото за настаняване, което експлоатира, като елементът R е поставен на покрива на сградата, а R. – на фасадата при входа. В този смисъл, съдът намира, че е налице хипотезата на чл. 13, ал. 1, т. 2 ЗМГО - поради сходство с марката и идентичността на услугите на марката и знака съществува вероятност за объркване на потребителите, която включва възможност за свързване на знака с марката.Според практиката на СЕС по приложението на Регламент (ЕО) № 207/2009, съществуването в съзнанието на потребителите на вероятност от объркване трябва да се преценява цялостно, като се отчитат всички релевантни факти. Тази обща преценка на вероятността от объркване предполага известна взаимозависимост между взетите предвид фактори и по-специално приликата на марките и на обозначените стоки или услуги. Поради това ниска степен на прилика между обозначени стоки или услуги може да се компенсира с висока степен на прилика между марките и обратно. Отделно от това, вероятността от объркване предполага кумулативното наличие на идентичност или прилика между конфликтните марки и идентичност или прилика между обозначените стоки. Приликата между стоки или услуги се определя от тяхното естество, предназначение и употреба.В рамките на тази преценка следва да се има предвид средният потребител, който е сравнително добре информиран и сравнително наблюдателен и предпазлив. Необходимо е да се отчете, че степента на внимание на средния потребител може да е различна в зависимост от категорията стоки и услуги, обозначени със съответна марка.По отношение на визуалната, фонетична или концептуална прилика на конфликтни знаци общата преценка трябва да се основава на създаденото от тях цялостно впечатление като се има предвид техните отличителни и доминиращи елементи. В това отношение концептуалните разлики, разграничаващи конфликтните марки могат да бъдат такива, че да неутрализират до голяма степен съществуващите между тях визуални и фонетични прилики. Подобно неутрализиране обаче изисква поне една от марките да има за съответните потребители ясно определено значение, което тези потребители да могат веднага да разберат, а другата - да няма такова значение или да има съвсем различно значение. Вероятността от объркване представлява вероятността потребителите да решат, че разглежданите стоки или услуги произхождат от едно и също предприятие или евентуално от икономически свързани предприятия.Следва да се има предвид, че средният потребител нормално възприема марката като цяло и не е склонен да анализира отделните й детайли – така решение Т 385/09. В комплексните марки фигуративният елемент може да заеме еквивалентна на вербалния елемент позиция.В светлината на тези разяснения, съдът намира, че ответникът предоставя хотелиерски услуги, използвайки наименование на хотела, идентично с регистрираната словна марка на Р. Х. Х., Инк. – R., отличаваща именно предоставянето на хотелиерски услуги, като върху покрива на сградата е поставен знакът R и по този начин се създават обективни предпоставки за объркване на потребителите и свързване на предлаганите от ответника услуги с тези, предлагани от ищеца.Независимо, че е поставена само буквата R, съставляваща част от фигуративната марка и то не с идентична графика, налице е достатъчно висока степен на сходство, без значение, че е използван само един от елементите, тъй като общото впечатление на потребителя се формира и от факта, че буквата е поставена върху покрива на хотел, обозначен и с втория елемент на марката – R.. Така цялостното създавано впечатление е за сходство между ползвания от ответника стилизиран знак R и фигуративната търговска марка на ищеца, приложима за идентични услуги, поради което е налице нарушение на марката. Съществува вероятност от объркване на средния потребител, който при възприемането на знака R в съчетание с наименованието на хотела може да формира у него решение, че предлаганата хотелиерска услуга е от Р. Х. Х., Инк. или от икономически свързано с него предприятие, а това обективно не е така.Няма основание знакът R да се свързва с различни наименования (room, roof), както твърди ответникът, тъй като този знак е част от наименованието на хотела R. и за средния потребител е относим именно към него, а не към друго съществително, което по никакъв начин не е манифестирано при предлагането на услугите.Неоснователни са и доводите на ответника, че хотелът е бил с наименование „Р.“ към момента на въвеждането му в експлоатация през 2004 г. и поради това правата на ищеца върху марките не били нарушени.Вписването на наименованието на хотела в административен акт, касаещ въвеждането му в експлоатация, не обуславя възникването на права върху марка.Ответното дружество, в случай че твърди да е от по-ранен момент действителен притежател на нерегистрирана марка е имало възможност да подаде опозиция по чл. 38б ЗМГО, но твърдения и доказателства да е сторило в срок това не са налице, затова тези възражения са преклудирани и не следва да се обсъждат.По тези съображения, ответното дружество използва без съгласие в търговската си дейност словна марка „R.“, с рег. № 00077/1980, с регистрация до 13.03.2018 г. и фигуративна марка „R.“ със стилизирана буква „R“, рег. № 008799504, с регистрация до 08.01.2020 г., правата върху които принадлежат на ищеца за обозначаване на идентични по характер услуги. Това налага нарушението да бъде установено със сила на пресъдено нещо и ответникът да бъде осъден да го преустанови.С оглед изхода на спора, право на присъждане на разноски за производството се поражда за ищеца, съгласно чл. 78, ал. 1 ГПК, който прави своевременно искане за това и представя списък по чл. 80 ГПК, като доказва извършени разноски в размер на 4152,74 лева – заплатено адвокатско възнаграждение по договор за правна защита и съдействие, сключен с адвокат Б. и 160 лева – държавна такса. Ответникът възразява това възнаграждение да е прекомерно и възражението е основателно.Намаляването на заплатеното адвокатско възнаграждение е допустимо до минимално определения размер, съгласно чл. 36 ЗА. В чл. 36 ЗА се препраща към НАРЕДБА № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, издадена от Висшия адвокатски съвет, обн., ДВ, бр. 64 от 23.07.2004 г., като в чл. 7, ал. 1, т. 4 от същата е предвидено адвокатското възнаграждение за процесуално представителство по други неоценяеми искове, каквито са предявените в настоящото производство, да е 300 лева.Това означава, че адвокатското възнаграждение следва да се намали до размера от 600 лева, тъй като са предявени обективно, кумулативно съединени искове, но делото не се отличава с правна и фактическа сложност – решено е в едно съдебно заседание въз основа на писмени доказателства. Това означава, че в полза на ищеца следва да се присъдят разноски в общ размер от 760 лева.Така мотивиран, СЪДЪТ,
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения от Р. Х. Х., Инк., *****Ф. Р., Б., М.*****, САЩ, иск с правна квалификация чл. 76, ал. 1, т. 1 вр. чл. 73, ал. 1 вр. чл. 13, ал. 1, т. 1 и т. 2 ЗМГО вр. чл. 9, ал. 2 Регламент (ЕО) № 207/2009, че „С.-**“ ООД, ЕИК *****, със седалище *** и адрес на управление:*** (задна къща), ИЗВЪРШВА НАРУШЕНИЕ на правото на регистрирана търговска марка „R.“, словна, с рег. № 00077/1980, с регистрация до 13.03.2018 г. и търговска марка „R.“ със стилизирана буква „R“, фигуративна, рег. № 008799504, с регистрация до 08.01.2020 г., като използва в търговската си дейност следните знаци: „R.“, „Р.“ и „R“ за обозначаване на хотелиерски и свързани с тях услуги.ОСЪЖДА, по предявения от Р. Х. Х., Инк., *****Ф. Р., Б., М.*****, САЩ, иск с правна квалификация чл. 76, ал. 1, т. 2 ЗМГО, „С.-**“ ООД, ЕИК *****, със седалище *** и адрес на управление:*** (задна къща), ДА ПРЕУСТАНОВИ нарушението на правото на регистрирана търговска марка „R.“, словна, с рег. № 00077/1980, с регистрация до 13.03.2018 г. и търговска марка „R.“ със стилизирана буква „R“, фигуративна, рег. № 008799504, с регистрация до 08.01.2020 г., като не използва в търговската си дейност следните знаци: „R.“, „Р.“ и „R“ за обозначаване на хотелиерски и свързани с тях услуги.ОСЪЖДА „С.-**“ ООД, ЕИК *****, със седалище *** и адрес на управление:*** (задна къща), да заплати на Р. Х. Х., Инк., *****Ф. Р., Б., М.*****, САЩ, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата 760 (седемстотин и шестдесет) лева – разноски за производството.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийския апелативен съд в двуседмичен срок от обявяването му – 25.08.2017 г., в приложение на чл. 315, ал. 2 ГПК.
СЪДИЯ: