Решение № 1798 от 14.10.2019 г. на СГС по т. д. № 1361/2018 г.
РЕШЕНИЕ
№ 1798
гр. София, 14.10.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Търговско отделение, VI – 17 състав, в публично съдебно заседание на осемнадесети септември две хиляди и деветнадесета година в състав:
СЪДИЯ: ДИЛЯНА ГОСПОДИНОВА
при секретаря Татяна Щерева като разгледа докладваното от съдията гр. д. № 1361 по описа на СГС за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са обективно и субективно кумулативно съединени искове с правна квалификация, както следва: 1) установителен иск с правна квалификация чл. 76, ал. 1, т. 1 вр. чл. 73, ал. 1 ЗМГО;
2) осъдителен иск с правна квалификация чл. 76, ал. 1, т. 2 ЗМГО;
3) осъдителен иск с правна квалификация чл. 76, ал. 1, т. 3 ЗМГО;
4) осъдителен иск с правна квалификация чл. 76, ал. 1, т. 4 ЗМГО.
Ищецът – М. САС, дружество, регистрано във Франция, твърди, че е собственик на търговска марка „М.”, словна, с рег. № 005163721, регистрирана в Службата на Европейския съюз за интелектуална собственост, за стоки от клас 09, 12 и 25 от Международната класификация на стоките и услугите, която се ползва с приоритет от 06.07.2006 г.
Посочва, че ответникът - „И. 0.” ЕООД, без да има право върху търговската марка и без да е получил съгласие от ищеца да я използва, е употребявал комбиниран знак със словен елемент „М.”, който е идентичен или поне сходен с притежаванaта от ищеца търговска марка, в търговската си дейност като е извършил внос на територията на Република България, на продукти, представляващи 560 броя капли за велосипеди, които са обозначени с този знак.
Ищецът считат, че поради сходството на процесната марка и използвания от ответника словен знак, както и предвид идентичността на стоките, за които е регистрирана марката и внесените от ответника продукти капли за велосипед, съществува вероятност за объркване на потребителите, че продуктите на ответника произхождат от собственика на марката. Ето защо и това поведение представлява неправомерно използване в търговската дейност на знака „М.” по смисъла на чл. 13 ЗМГО, което съставлява нарушение на правото върху процесната марка съгласно чл. 73, ал. 1 ЗМГО.
Ищецът твърди, че в резултат от описаното деяние на ответника е претърпял вреди, изразяващи се в пропускане на възможността да увеличи имуществото си с получено лицензионно възнаграждение за използване на знака за внос на 560-те броя капли за велосипед, обозначени с него. Поради изложеното моли съдът да признае за установено в отношенията между страните, че ответникът извършва нарушение на правото върху процесната марка, да осъди ответника да преустанови нарушението, да осъди ответника да заплати на ищеца сума в размер на 1 415 лв., представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди в резултат на нарушението, както и да постанови стоките, предмет на нарушението, представляващи 560 броя капли за велосипеди, да бъдат иззети и унищожени.Претендира присъждане на направените в производството разноски.Ответникът по исковете - „И. 0.” ЕООД, ги оспорва.Твърди, че е поръчал на дружество, което е регистрирано в Китайска Народна Република, части за велосипеди, които са били предназначени за препродажба на територията на Република България в търговски обекти на ответника, като в поръчката стоките не са индивидуализирани с търговска марка, а още по-малко с марката на ищеца. Ответното дружество чрез своя управител не е могло да знае или да предположи, че ще му бъдат доставени стоки, обозначени със знак, съдържащ словния елемент „М.”, след като не е поръчвало такива. С оглед на това заявява, че в случая не е налице виновно поведение на законния представител на ответното дружество при извършване на действия по внос на капли за велосипед, обозначени със знак, който е сходен с притежаваната от ищеца словна търговска марка.Счита, че вносът е извършен не от него, а от китайското дружество, което е доставчик на стоките. Поради изложеното моли предявените искове да се отхвърлят.Претендира присъждане на направените в производството разноски.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и ги обсъди в тяхната съвкупност, както и във връзка със становищата на страните и техните възражения, намира за установено от фактическа страна следното:
По делото е представено свидетелство за регистрация на марка на общността, издадено от Ведомство за хармонизация на вътрешния пазар /Марки, Дизайни/, в което е удостоверено, че е налице вписана в Регистъра на Марките на Общността регистрация на марка „М.”, с рег. № 005163721. Посочено е че датата, на която е подадена заявката за регистрация на марката е 06.07.2006 г., а датата, на която изтича срока на регистрацията е 06.07.2026 г. В документа е записано, че притежател на регистрацията е дружеството М. САС, регистрано във Франция, както и че марката е регистрирана за стоки от класове 9, 12 и 25, сред които в клас 12 са посочени и следните: колела, велосипеди, мотоциклети, капли и т. н.
От протокол от митническа проверка № 21729/26.02.2019 г. се установява, че на 26.02.2018 г. на Митница Бургас е извършена проверка на дружеството „И. 0.” ЕООД, като провереният товар съдържа 860 броя колети. Констатирано е, че в 56 броя от превозваните колети се съдържат 560 броя обръч-капли, като всички са обозначени със знака „М.”. Предвид наличието на съмнение за това, че вносът на тези стоки нарушава правото на интелектуална собственост, те са задържани.
От представените в производствот доказателства е видно, че от Митница Бургас е предприета процедура за уведомяване на притежателя на правото върху търговска марка „М.” за това, че при внос са задържани стоки, за които се предполага, че нарушават това право.
На 12.03.2018 г. „И. 0.” ЕООД е подало възражение в хода на производството по задържане на стоки, проведено пред Агенция „Митници”, в което е посочило, че възразява срещу задържането и унищожаването на 560 броя обръч капли „М.”, тъй като вносът на тези стоки не нарушава права върху интелектуална собственост и не са налице предпоставките на чл. 17 от Регламент (ЕС) № 608/2013. Във възражението се прави искане задържаните стоки да не бъдат унищожавани и да бъдат освободени.
От заключението на изготвената съдебно-оценителна експертиза се установява, че рамерът на лицензионното възнаграждение, което би получил притежателят на търговска марка „М.”, ако той беше отстъпил на ответника правомощието да използва временно марката за обозначаване на процесните 560 броя капли за велосипеди по силата на сключен между тях лицензионен договор, е в размер на 1 415 лв.
По делото е разпитан един свидетел, като съдът ще обсъди какви факти се установяват от неговите показания при формиране на правните изводи по основателността на предявените искове.
При така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна следното:
Предмет на разглеждане в настоящото производство са предявени обективно съединени искове за защита на нарушени права върху регистрирани търговски марки.
По исковете с правна квалификация чл. 76, ал. 1, т. 1 вр. чл. 73, ал. 1 вр. чл. 13, ал. 1, т. 2 ЗМГО:
Първата предпоставка, която следва да е налице, за да бъде уважени така предявения иск за установяване на нарушение, е в производството да бъде доказано, че ищецът е носител на право на интелектуална собственост, което с оглед въведените в исковата молба твърдения представлява право върху търговска марка на Общността, регистрирана във Ведомството за хармонизация на вътрешния пазар (търговски марки и дизайн).В чл. 72а от Закона за марките и географските означения /ЗМГ0 е предвидено, че марката на Общността е тази търговска марка, която е регистрирана във Ведомството за хармонизация на вътрешния пазар (търговски марки и дизайн) при условията и по реда на Регламент (ЕО) № 207/2009 на Съвета на Европейския съюз от 26.02.2009 г. относно марката на Общността /Регламент (ЕО) № 207/2009/.Правото върху марката на Общността, също като правото върху търговска марка, придобито съгласно националното законодателство на Република България, се придобива чрез регистрация, която има действие от датата на подаване на заявката за това / чл. 6 и чл. 46 от Регламент (ЕО) № 207/2009/.От представеното по делото свидетелство за регистрация, което е издадено от Ведомството за хармонизация на вътрешния пазар, е видно, че в Регистъра на Марките на Общността е извършена регистрация на словна търговска марка „М.”, която е регистрирана с рег. № 005163721, за стоки от клас 9, 12 и 25 от Ницката класификация, като срокът на действие на регистрацията е от 06.07.2006 г. до 06.07.2026 г. предвид извършеното подновяване на регистрацията на марката.След като в производството се доказа, че е налице регистрация на посочената словна марка пред компетентния за това орган съгласно Регламент (ЕО) № 207/2009, то трябва да се приеме, че в полза на заявителя, който е дружествотоС. САС, Франция, е възникнало правото върху тази марка на Общността.По делото не е спорно, а и се установява от представените доказателства, че след възникване на правото върху словната марка „М.” притежателят му се е разпоредил с него в полза на ищцовото дружество, което прехвърляне е вписано и в Регистъра на Марките на Общността на 01.03.2010 г.Следователно считано от тази дата и към момента, когато се твърди, че е извършено нарушение на правото върху процесната марка на Общността, негов носител е дружеството М. САС, Франция.В чл. 72а, ал. 2 ЗМГО е предвидено, че марката на Общността има действие на територията на Република България и притежателят ѝ се ползва с правата по ЗМГО.При съобразяване на тази правна норма се налага изводът, че ищецът се ползва със закрилата върху придобитото от него право върху описаната словна марка на Общността и на територията на Република България, където се твърди, че е извършено нарушението, чието установяване е предмет на предявения в процеса иск по чл. 76, ал. 1, т. 1 ЗМГО.За да отговори на въпроса кое е приложимото към настоящите правоотношения материално право съдът съобразява разпоредбата на чл. 14, § 1 от Регламент (ЕО) № 207/2009. В нея е посочено, че отношенията между правните субекти, които са възникнали от нарушения на правото върху марка на Общността се уреждат от националното законодателство относно нарушението на правата върху национална марка.Това правило отнесено към конкретния казус означава, че при извършване на преценка дали е налице нарушение на притежаваното от ищеца право върху търговската марка на Общността приложение ще намерят нормите на ЗМГО, който закон е националният такъв на Република България, на територията на която държава е извършено нарушението на правото на марка, в който е регламентирано кога е налице нарушение на това изключително право върху обект на интелектуална собственост, както и какви права възникват в полза на неговия титуляр срещу лицето, което е извършило действията, които представляват нарушение.Следователно съдът трябва да разгледа въпроса дали по делото се докзва, че ответното дружество „И. 0.” ЕООД е извършило такива действия, които могат да бъдат квалифицирани като нарушение на правото на марка, чийто титуляр е ищецът съгласно нормите на ЗМГО.В чл. 13, ал. 1 ЗМГО е предвидено, че правото върху марка включва правото на притежателя й да я използва, да се разпорежда с нея и да забрани на трети лица без негово съгласие да използват в търговската си дейност знак, който: 1) е идентичен на марката за стоки или услуги, идентични на тези, за които марката е регистрирана; 2) поради неговата идентичност или сходство с марката и идентичността или сходството на стоките или услугите на марката и знака съществува вероятност за объркване на потребителите, която включва възможност за свързване на знака с марката; 3) е идентичен или сходен на марката за стоки или услуги, които не са идентични или сходни на тези, за които марката е регистрирана, когато по-ранната марка се ползва с известност на територията на Република България и използването без основание на знака би довело до несправедливо облагодетелстване от отличителния характер или известността на по-ранната марка или би ги увредило.Съгласно чл. 13, ал. 2 ЗМГО използването в търговската дейност на знак, който има признаците, посочени в чл. 13, ал. 1 ЗМГО, е налице когато е извършено което и да е от следните действия: 1) действия по поставянето на знака върху стоките или върху техните опаковки; 2) действия по предлагането на стоките с този знак за продажба или пускането им на пазара, или съхраняването им с тези цели, както и предлагането или предоставянето на услуги с този знак; 3) действия по внос или износ на стоките с този знак; 4) действия по използване на знака в търговски книжа и в реклами.Когато се установи, че лице, различно от притежателя на право на регистрирана марка и без съгласието му използва в търговската си дейност знак по смисъла на чл. 13 ЗМГО, то тогава е налице нарушение на това право съгласно нормата на чл. 73 ЗМГО.В исковата молба се твърди, че действията, които са извършени от ответника „И. 0.” ЕООД и с които той е нарушил правото на ищеца върху търговска марка са такива по внос на стоки, представляващи 560 броя капли за велосипеди, върху които е поставен комбиниран знак, който се състои от словен елемент „М.”, ограден от два графични елемента, и който се сочи да е сходен с регистрираната марка.Понятието „внос или износ на стоки”, което е използвано в чл. 13, ал. 2, т. 3 ЗМГО има легална дефиниция, която е дадена в § 1, т. 12 от ДР на ЗМГО. В тази норма то е определено като фактическото пренасяне през границата на Република България на стоки, носещи знак, идентичен или сходен на регистрирана марка или регистрирано географско означение, или негова имитация, независимо дали по отношение на тези стоки е задействан митнически режим.Следователно за да се приеме, че е налице внос на стока по смисъла на посочената правна норма, трябва да бъде установено единствено, че определено лице, което се сочи, че е нарушило правото върху търговска марка, е извършило фактическото действие по пренасяне на стока през държавната граница.За да бъде квалифицирана дейността на едно лице като внос е без значение кой е изпращач на стоката, кой е неин производител, кой е действителният й получател на територията на България, кой я е декларирал пред митническите власти, както и дали това е лицето, което се твърди да е нарушител. От значение е само дали това лице фактически пренася стоките през граница.В тази насока е и произнасянето ан ВКС в постановеното по реда на чл. 290 ГПКрешение № 58 от 27.07.2012 г., постановено по т. д. № 216/2011 г. по описа на ВКС, I т. о.Между страните в производството е безпорно, че ответното дружество, в качеството му на купувач, е сключило договор за покупко-продажба на стоки, представляващи 560 броя капли за велосипеди с правен субект, който осъществява дейност на територията на Китайска Народна Република, както и че в изпълнение на този договор описаните вещи са били транспортирани от пристанище в Китай до пристанище в България, гр. Бургас, където са задържани от служители на митническия контрол.Следователно дружеството „И. 0.” ЕООД, като страна по договора за продажба, е извършило действия, с които е целяло да осъществи фактическото пренасяне през границата на страната /в посока отвън навътре/ на посочените стоки. След като ответникът е целял фактически да бъдат пренесени стоки от територията на Китай на територията на Република България, то трябва да се приеме, че именно той е лицето, което е осъществило внос по смисъла на чл. 13, ал. 2, т. 3 ЗМГО.Между страните по делото не е спорно и това, че върху всяка една от 560-те броя капли за велосипеди, които са пренесени през границата на страната, е поставен комбиниран знак, който се състои от словен елемент „М.”, представен в специално графично оформление с плътни масивни, тъмни на цвят букви, разположен върху контрастиращо жълто на цвят правоъгълно поле, като в горния ляв край и в десния долен край словният елемент е ограден от два дъговидни графични елемента.За да се направи извод, че описаното поведението на „И. 0.” ЕООД представлява нарушение на регистрираната търговска марка „М.”, трябва да се извърши сравнение между използвания знак и марката, за да се установи дали те са идентични или сходни, тъй като само при доказване на това обстоятелство се осъществява фактическия състав на всяка една от трите хипотези, уредени в чл. 13, ал. 1 ЗМГО. Това сравнението се прави при отчитане на сходствата и различията между знаците и регистрираната марка във визуално, звуково и смислово отношение И при съобразяване на отделните техни отличителни и доминиращи елементи, както и с оглед създаваното от отделните компоненти на знаците общо впечатление.На първо място следва да се посочи, че липсва идентичност между регистрираната търговска марка на общността и знака, който се доказа, че ответното дружество използва в търговската си дейност, тъй като първата се състои само от словен елемент /тя е словна марка/, а използваният знак е комбиниран – има и словен елемент и графични елелменти. Ето защо съдът трябва да се произнесе по това дали е налице сходство между тях.Доколкото използваният от ответника знак е комбиниран, за да се направи сравнение между него и регистрираната марка, която се състои само от словен елемент, трябва да се отговори на въпроса как се възприема този знак от съответния потребител и дали някой от елементите, от които е съставен, има определящо значение за цялостното впечатление, което той създава, за разлика от другите компоненти, които нямат съществено значение в тази насока.Преценката за това кой от всички елементи на знака е доминиращ се прави като се определя кой от отделните компоненти на комбинирания знак се възприема основно от средния потребител на съответната стока, който се приема, че е относително осведомен и в разумни граници наблюдателен и съобразителен, както и кой от отделните компоненти дава възможност на потребителя да отличи стоката с този знак като такава, произхождаща от определен производител и съответно да я разграничи от стоки от същия вид, които са произведени от други субекти /каквато е целта на търговската марка съгласно чл. 9 ЗМГ0/.С оглед на това, че в комбинирания знак има както словни, така и фигуративни елементи, трябва да се съобрази това, че словните елементи по принцип са по-отличителни от фигуративните, тъй като средният потребител на съответната стока я различава от друга стока от същия вид основно по името, с което е означена, а не по различните фигури и рисунки, които са изобразени на нея или на нейната опаковка.В случая съдът намира, че словният елемент „М.” е основният, който прави впечатление при възприемането като цяло от средния потребител на използвания от ответника комбиниран знак.Това е така, тъй като той е изписан с големи букви в тъмен цвят на жълт фон, на който фон надписът допълнително изпъква. Фигуративните изображения на дъговидни линии в краищата на словния елемент, не са сред компонентите на знака, чрез които средният потребител би го възприел и запомнил, тъй като не са централно разположени, а странично и имат за цел единствено да очертаят надписа „М.”.С оглед на горното, трябва да се заключи, че доминиращият елемент на комбинирания знак, който се доказа, че ответникът е използвал върху продуктите капли за велосипеди, които са предмет на извършения внос на територията на страната, е словният такъв „М.”. Този словен елемент е и отличителен, тъй като именно въз основа на него средният потребител на стоката капли за велосипеди може да свърже един продукт с конкретен производител и да го различи от други продукти от същия вид, произведени от други търговци.При сравнение на словния елемент „М.”, от който се състои изцяло словната марка на Общността, и словният елемент „М.”, който е част от използвания от ответника комбиниран знак, е видно, че те са напълно идентични –думата, от която се състои марката, се съдържа изцяло в словния компонент на знака, като е изписана по напълно идентичен начин - на латиница, с големи букви, произнася се по един и същи начин и има едно и също значение.С оглед на това и предвид факта, че словният елемент се явява доминиращ и отличителен за използвания комбиниран знак, следва да се заключи, че е налице висока степен на сходство между знака и марката.За да се направи извод дали е налице използване на марките по смисъла на чл. 13 ЗМГО, освен наличие на сходство между знака, който ответникът употребява, и регистрираната търговска марка на Общността, съдът трябва да извърши сравнение и между стоките и услугите, за които марката е регистрирана, и стоките и услугите, за обозначаване на които е използван знака.По делото се доказа, че словната търговска марка „М.” е регистрирана за стоки съгласно Международната класификация на стоките и услугите за регистрация на марки /Ницката класификация/ от клас 12, които са Превозни средства; апарати за придвижване по земя, вода и въздух. От списъка на стоки, които се включват в клас 12 на Ницката класификация и от списъка на стоки, посочен в документите, удостоверяващи регистрацията на марката, се установява, че сред тях са включени и стоките капли.Стоките, които се доказа, че са внесени от ответника „И. 0.” ЕООД и върху които е поставен знак със словен компонент „М.”, представляват капли на веосипеди, поради което следва да се приеме, че те са идентични с част от стоките, за които е регистрирана процесната марка.След като се установи, че процесната търговска марка е във висока степен сходна на използвания от ответника знак, както и че стоките, за които марката е регистрирана, са идентични с тези, на които се поставя знака, се налага изводът, че е налице хипотезата на използване от ответника на марката по смисъла на чл. 13, ал. 1, т. 2 ЗМГО.За да е налице нарушение на правото на марка, притежавано от ищеца, в тази хипотеза, следва да се установи и че за потребителите съществува вероятност от объркване, която включва възможност за свързване на знака с марката.Вероятността от объркване представлява вероятност потребителите да приемат, че съответните стоки, които са обозначени с регистрираната марка, и тези, върху които е поставен използвания знак, произхождат от едно и също предприятие или от икономически свързани предприятия.Тя се преценява с оглед цялостното възприятие, което конфликтните знаци и стоки създават у средния потребител на съответната категория стоки, който се приема, че е относително осведомен и в разумни граници наблюдателен и съобразителен. В случая средният потребител, с оглед на който ще се преценява вероятността от объркване, е крайният клиент, който купува продуктите капли за велосипеди от търговската мрежа.Предвид установената много висока степен на сходство между регистрираниата търговска марка „М.” и използвания от ответника знак, който съдържа словния елемент „М.”, както и идентичността между стоките, за които е регистрирана марката и продуктите, върху които е поставен знака, които представляват капли на велосипед, то следва да се приеме, че съществува вероятност от объркване на средния потребител на такива стоки, който би могъл да възприеме тези стоки, внасяни от ответника, като такива, които са произведени от лицето, което притежава правото на регистрирана марка.Този извод се налага дори и без да се приема, че процесната марка се ползва с повишен отличителен характер на пазара, което би повишило още вероятността от объркване на потребителя. Доколкото тази вероятност от объркване съществува и без доказване наличието на висока отличителност на регистрираната марка, в настоящият случай съдът няма да се произнася дали се установява такава или не.С оглед на всичко изложено, следва да се заключи, че по делото се установи, че „И. 0.” ЕООД използва в търговската си дейност при внос на продукти капли на велосипеди знак, сходен на регистрираната търговска марка „М.”, правото върху която се притежава от ищеца М. САС, Франция, за обозначаване на стоки, идентични с тези, за които марката е регистрирана, при което това създава вероятност от объркване на потребителя, т. е. налице е използване на марката по смисъла на чл. 13, ал. 1, т. 2 ЗМГО. Това използване се осъществява без съгласието на притежателя на търговската марка, поради което представлява нарушение на правото върху този обект на интелектуална собственост по смисъла на чл. 73, ал. 1 ЗМГО.Нарушението на правото върху марка предполага наличието и на субективна страна.Това следва от общите норми на гражданското право, уреждащи деликтната отговорност, както и от разпоредбата на чл. 76 г ЗМГО, в която е предвидено изрично, че отговорност на юридическите лица и на търговците за нарушаване на изключителното право върху търговска марка възниква, когато нарушението е извършено виновно от лицата, които ги представляват, от техни служители или от лица, наети от тях.Вината в гражданското право не е субективното отношение на дееца към деянието и неговите последици, както е в наказателното право, а се изразява в неполагане на дължимата грижа според един абстрактен модел - поведението на определена категория лица с оглед естеството на дейността и условията за извършването й / напр. добрия стопанин, добрия работник, добрия търговец и др./.Принципът в гражданското право е че релевантна е тази вина която е под формата на небрежност, защото гражданската отговорност се обуславя от неполагането на дължимата грижа. Отделни видове отговорност в гражданското право могат да бъдат обусловени от наличието на умисъл, но това трябва да е изрично предвидено в закона.С оглед на това и формата на вината, която се изисква от ЗМГО, за да се ангажира отговорността на този правен субект, който е нарушил притежавано от друго лице право върху търговска марка по смисъла на чл. 73, ал. 1 ЗМГО вр. чл. 13 ЗМГО, е небрежност.Умисълът е предпоставка за ангажиране на отговорността на нарушителя само в предвидените в чл. 73, ал. 2 ЗМГО случаи, в които не попада процесния, при които за да се приеме, че има нарушение, в закона е поставено изрично като изискване деецът да знае, че посочените в тази норма действия се извършват без съгласието на притежателя на търговска марка.При нарушения на правото върху марка небрежно действа това лице, което използва в търговската си дейност чрез формите по чл. 13 ЗМГО знак, като не е положило дължимата грижа, за да се осведоми както, че е налице регистрирана търговска марка, която се притежава от друго лице и която се ползва със защита, така и че знакът, който то използва, е идентичен или сходен с тази търговска марка.В чл. 76 г, изр. 2 ЗМГО е установена оборима презумпция за наличие на вина при извършване на нарушение на правото върху марка, като доказателствената тежест за нейното опровергаване се носи от ответника. За да се счете, че презумпцията за вина е оборена ответникът трябва да представи доказателства, от които се установява, че той не е могъл да знае за наличието на чуждо право върху съответната марка, както и за това, че извършва действия, с които нарушава това право, като тази невъзможост се дължи на наличието на външна обективна причина за това, а не е в резултата на неполагане на дължимата от него грижа да провери дали в полза на трето лице съществува признато от закона право, както и дали чрез своите действия той го нарушава.За да отговори на въпроса за това каква е дължимата грижа, която ответникът е трябвало да положи при осъществяване на вноса на закупените от него 560 броя капли за велосипеди и оттам оборена ли е установената в закона презумпция за вина, съдът съобразява на първо място, че „И. 0.“ ЕООД изобщо не твърди да не е знаел, че има регистрирана словна търговска марка „М.” във Ведомството за хармонизация на вътрешния пазар и че в полза на ишеца е възникнало правото върху този обект на интелектуална собственост, който се ползва със защита.Предвид публичността на регистъра на марките съгласно чл. 87 от Регламент (ЕО) № 207/2009, която дава възможност на всяко трето лице да се информира за това дали е регистрирана определена марка, трябва да се приеме, че незнанието на ответника за това, че ищецът е титуляр на правото върху търговска марка не би и могло и да бъде извинително обстоятелство и да обори презумпцията за вина, тъй като дължимата грижа изисква когато той използва знак в своята търговска дейност, да е извършил проверка в публичния регистър дали е регистрирана марка, която е идентична или сходна с този знак.Ето защо и за да се направи извод, че ответникът не е действал небрежно при извършване на нарушението, следва да бъде доказано, че той след като е знаел за съществуването на чуждото право върху търговска марка „М.”, е предприел необходимите действия, за да провери дали не нарушава това право чрез вноса на територията на Република България на закупените от него 560 броя капли за велосипеди.Доколкото ответникът има качеството на търговец и като такъв извършва по занятие дейността по внос на стоки, представляващи части за велосипеди, с цел препродажбата им на територията на Република България, то и грижата, която той дължи при извършване на тази дейност е по-голяма от обичайната – той дължи грижата на добрия търговец.С оглед на това и в случая следва да се приеме, че за да се убеди, че не нарушава чуждо право върху търговска марка при извършване на процесния внос на стоки ответникът е бил длъжен при сключване на договора за продажба на частите за велосипеди ясно и пълно да посочи точно какви стоки поръчва, като конкретизира както техния вид, така и от кой търговец иска да са произведени, както и да се убеди, че тази информация е достигнала до продавача и е била разбрана от неговите служители, които са граждани на чужда държава. Само когато стоките са описани по този начин може да се приеме, че той е направил всичко възможно, за да се увери, че на купувача е разяснено, че поръчаните стоки трябва да са такива, които да са произведени от определен правен субект и съответно могат да бъдат обозначени само с притежаваната от него търговска марка, но не и с марка, която се притежава и използва от друг търговец.Липсата на конкретна индивидуализация на стоките, които са предмет на договора за продажба, означава, че купувачът е съгласен да получи каквито и да е стоки от същя род, който в случая е капла за велосипед, което означава, че е съгласен да получи и стоки, за които може да се създаде вероятност за объркване у потребителя, че са произведени от ищцовото дружество, тъй като върху тях е поставен знак, който е сходен с регистрираната от последното търговска марка.От ответника не се твърди и не се представят доказатества за това, че при сключване на договора за продажба на процесните 560 броя капли за велосипеди с дружество, което е регистрирано съгласно законите на Китай и извършва своята дейност на територията на тази страна, той е индивидуализирал по какъвто и да е ясен начин вещите, които са предмет на тази сделка. Факти в тази насока не се доказват от показанията на разпитания в производството свидетел Б. Д., който заявява пред съда, че не е възприел лично какви точно стоки са поръчвани от управителя на ответното дружество.В производството дори се установява обратното, а именно, че вещите, които „И. 0.“ ЕООД е поръчало са били определени само по вид – капли за велосипед, без да е направено изявление за това от кой правен субект трябва да бъдат произведени те. Това е видно от приетата като доказателство фактура № МК1712067/22.01.2018 г., която е подписано от ответното дружество, в качеството му на купувач, и от китайското дружество, като продавач и в която е обективирано тяхното изявление да сключат договор за продажба на стоки, представляващи 560 броя обръч-капла, които не са индивидуализирани по абсолютно никакъв начин – не е посочен производител, нито пък номер от продуктова листа на някой производител, нито какъвто и да е друг индивидуализиращ белег на тези вещи.Освен това по делото не са събрани доказателства, от които да се установява, че при сключване на договора за продажба ответникът е направил изрично изявление, че не желае да закупува капли за велосипеди, които да са обозначени с каквито и да е словни и други знаци.След като ответното дружество се е съгласило да закупи стоки, които са определени само по вид, но не и по това от кое лице са произведени и не е направило изрично изявление, че от тях се изключват стоки по конкретен признак, то трябва да се приеме, че той е изразил воля, че желае да придобие каквито и да е вещи от вида капли за велосипед, без ограничения, което включва и такива, които са обозначени със знак, който е идентичен или сходен с търговски марки, които са регистрирани за производство на този вид стоки.Следователно при осъществяване на своята търговска дейност и вноса на тези стоки, той не е положил дължмата грижа, за да се увери, че с това няма да наруши чуждо право на търговска марка, което се ползва със закрила на територията на Република България, където са доставени стоките.Ивод за това, че от отвтеника не е положена дължимата грижа се налага и при съобразяване на фактите, които се установяват от разпита на свидетеля Б. Д.. В показанията си той сочи, че управителят на „И. 0.“ ЕООД е избирал стоките, които да закупи от китайското дружество, по снимки в приложение на мобилен телефон, които снимки са в малък формат и не предоставят възможност продуктът да се види детайлно. Това, че снимките на поръчаните продукти не са били във формат, който да осигури детайлният им преглед, означава, че е възможно върху избраните от ответника стоки да има знак, който да не е можело да се види на изображение.Ето защо и като е избрал този начин за избор на стоките, които закупува от китайското дружество и наред с това не е поискал някакво уверение от продавача за това, че не се засяга чуждо право върху търговска марка, управителят на „И. 0.“ ЕООД не е предприел всички възможни действия да се убеди, че няма да наруши защитеното от закона право чрез вноса на закупените 560 броя капли за автомобили и следователно е действал небрежно.С оглед изложеното следва да се заключи, че в производството не е опровергана установената в чл. 76 г ЗМГО презумпция за това, че нарушението на правата върху търговската марка, която ищецът притежава, е извършено виновно от служители на „И. 0.“ ЕООД.Това означава, че по делото се доказаха всички елементи от обективана и субективна страна на твърдяното в исковата молба нарушение на правото върху търговска марка, поради което и предявеният в процеса главен иск за неговото установяване в отношенията между страните по спора трябва да се уважи.По иска с правна квалификация чл. 76, ал. 1, т. 2 ЗМГО:
За да бъде основателен предявеният иск с правна квалификация чл. 76, ал. 1, т. 2 ЗМГО за осъждане на ответника да преустанови нарушението, трябва да бъде установено, че към датата на приключване на устните състезания пред съответната инстанция той продължава да извършва тези действия, които представляват нарушение на изключителното право на ищеца върху регистрирана търговска марка.Доказването на този факт в процеса е поставено в доказателствена тежест на ищеца, който е страната, която черпи благоприятни правни последици от неговото осъществяване.По делото, обаче, от М. SAS няма представени никакви доказателства, от които да се установява, че след датата на подаване на исковата молба и към 18.09.2019 г., когато са проведени устните състезания по настоящото дело, „И. 0.“ ЕООД продължава да извършва действия по внос на капли за велосипеди, върху които е поставен знак, сходен с регистрираната марка на Общността „М.”.Трябва да се посочи, че ищецът и не твърди, че ответникът извършва каквито и да било действия, с които да нарушава правото на марка след осъществения внос на задържаните в производството пред Агенция „Митници” стоки, т. е. то е извършено чрез еднократно деяние.Предвид изложеното, трябва да се заключи, че по делото не се доказа да са се осъществили всички факти, при които искът по чл. 76, ал. 1, т. 2 ЗМГО е основателен и той трябва да се отхвърли.По иска с правна квалификация чл. 76, ал. 1, т. 3 ЗМГО:
Разпоредбите на чл. 76, ал. 1, т. 3 ЗМГО и чл. 76а ЗМГО уреждат иск за обезщетение, чрез който носителят на защитено от ЗМГО право върху търговска марка може да се защити срещу неговото нарушаване, ако в резултат на последното са произлезли вреди.Както беше посочено в мотивите по иска с правна квалификация чл. 76, ал. 1, т. 1 ЗМГО, по делото е доказано, че ищецът е носител на правото върху словна марка на Общността „М.”, както и че ответникът е извършил нарушение на това право като без съгласието на притежателя е използвал в търговската си дейност знак, сходен на регистрираната търговска марка.За да се приеме, че в полза на ищеца е възникнало правото да получи обезщетение по чл. 76, ал. 1, т. 3 вр. чл. 76а ЗМГО, в производството трябва да бъде доказано и това, че този субект е претърпял вреди, които са пряка и непосредствена последица от извършеното нарушение на притежаваните от него права върху регистрираната търговска марка.В исковата молба се твърди, че претърпените от М. САС вреди са имуществени и се изразяват в неполучено лицензионно възнаграждение за използване на знака „М.” за внос на 560-те броя капли за велосипед, обозначени с него, което означава, че те имат характера на пропуснати ползи.Ето защо съдът трябва да отговори на въпроса дали такъв вид вреди са настъпили и дали те са в пряка причинна връзка с нарушението.Обезщетяването на вреди под формата на пропуснати ползи се допуска само тогава, когато по делото бъде доказано, че за ощетеното лице е съществувала сигурност за увеличаване на имуществото, която сигурност не се предполага, а подлежи на пълно и главно доказване от ищеца. В тази насока са задължителните за съда указания, дадени с Тълкувателно решение № 3 от 12.12.2012 г. по тълк. д. № 3/2012 г., ОСГТК на ВКС.Освен това съдът съобразява, че на въпроса дали в хипотезата на нарушено право на марка чрез внос на стоки, означени със знак, идентичен или сходен с марката, без съгласието на маркопритежателя, последният търпи вреди под формата на пропуснати ползи и в какво се изразяват те, е даден отговор от ВКС в решение, постановено по реда на чл. 290 ГПК - решение № 22 от 10.05.2012 г., постановено по т. д. № 1157/2010 г. по описа на ВКС, II т. о. В него е прието, че причинените на притежателя на търговската марка вреди в резултат на нарушение, представляващо извършен внос на стоки, означени със знак, идентичен или сходен с търговската марка, без съгласие на титуляра на правото, могат да се изразяват в пропуснатата полза, която последният би реализирал, ако между него и нарушителя беше сключен лицензионен договор по реда на чл. 22 ЗМГО.Получаването на лицензионно възнаграждение от притежателя на правото върху търговска марка не е обусловено нито от освобождаване на стоката от митницата тогава, когато тя е задържана, нито от нейната реализация на вътрешния пазар, а зависи единствено от това дали е налице сключен лицензионен договор. Ето защо и тази полза не би била пропусната и притежателят на марката със сигурност би увеличил имуществото си, ако между него и нарушителя беше сключен лицензионен договор.Следователно при липсата на такъв договор, неполученото лицензионно възнаграждение, дължимо за използване на знак, сходен с регистрирана търговска марка, с който са обозначени стоки, които са предмет на осъществен внос, винаги представлява вреда за притежателят на правото върху търговска марка, като тя е и пряка и непосредствена последица от нарушението, включително и когато стоката е задържана на митницата.С оглед изложеното и доколкото в случая нарушението, в резултат на което се твърди, че за ищеца, като притежател на правото върху търговската марка на Общността „М.”, са причинени имуществени вреди, се израява в действия на ответника по внос на стоки, представляващи 560 броя капли за автомобили, които са обозначени със знак, сходен на регистрираната търговска марка, без да е налице сключен между тези лица лицензионен договор, то трябва да се приеме, че ищецът реално е претърпял вреди под формата на пропуснати ползи, които се съизмеряват с дължимото лицензионно възнаграждение за осъщественото използване на знака, както и че тези вреди са пряка и непосредствена последица от нарушението.Размерът на лизинговото възнаграждение съдът приема за установен от заключението на изготвената съдебно-оценителната експертиза, което съдът кредитора изцяло.В обобщение следва да се посочи, че по делото се доказа настъпването на всички предпоставки за ангажиране на отговорността на „И. 0.” ЕООД на основание чл. 76а ЗМГО и това дружество следва да бъде осъдено да заплати на ищеца обезщетение за претърпените имуществени вреди в размер на 1 415 лв. Това прави предявеният осъдителен иск основателен за пълия заявен в процеа размер.По иска по чл. 76, ал. 1, т. 4 ЗМГО:
С оглед основателността на иска по чл. 76, ал. 1, т. 1 ЗМГО и предвид факта, че стоките, предмет на нарушението, не са унищожени към момента,а са задържани в производството пред Агенция „Митници“, се налага изводът за основателност и на акцесрния иск за постановяване от съда на тяхното изземване и унищожаване.
По присъждане на направените по делото разноски:
С оглед крайния изход на делото и това, че от страна на ищеца е заявено своевременно искане за присъждане на направените разноски, такива му се следват. По делото се доказаха реално заплатени разходи за водене на настоящото дело, в общ размер от 8 325, 54 лв., от които сумата от 312 лв. – платена държавна такса за предявяване на исковата молба за разглеждане на предявените искове и за подадена частна жалба, сумата от 350 лв. – платени депозити за възнаграждение на вещи лица и сумата от 7 663, 54 лв. - адвокатско възнаграждение, за което са представени доказателства, че е платено и което отговаря на действителната правна и фактическа сложност на делото и извършените от адвоката действия по защита предвид направените от насрещната страна оспорвания, поради което не е прекомерно.При съобразяване на размера на уважената част от исковете на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, на ищеца следва да се присъдят разноски в размер на 6 244, 15 лв.Ответникът също е направил искане за присъждане на разноски и е представил доказателства за реално заплатени разходи за водене на делото в общ размер от 440 лв., от които сумата от 80 лв. – платени депозити за възнаграждение на вещи лица и в размер на 360 лв. – адвокатско възнаграждение, за което са представени доказателства, че е платено.При съобразяване на размера на отхвърлената част от исковете на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, на ответника следва да се присъдят разноски в размер на 110 лв.С оглед горното и при направена от съда компенсация на дължимите суми за разноски ищецът следва да бъде осъден да заплати на ответника сумата от 6 134, 15 лв.
Така мотивиран Софийски градски съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по иск с правно основание чл. 76, ал. 1, т. 1 вр. чл. 73, ал. 1 вр. чл. 13, ал. 1, т. 2 от Закона за марките и географските означения, предявен от М. САС, дружество регистрирано съгласно законите на Франция, вписано в търговско-дружествения регистър с № 515 155 844 ТРД А., със седалище: Ш. Д. К. №**, ЗОН А. Д. К., М. Т., 74330 Е. М.-Т., Франция, срещу „И. 0.” ЕООД, с ЕИК: ********, със седалище и адрес на управление:***, че „И. 0.” ЕООД е извършило нарушение на правото на регистрирана словна търговска марка „М.”, регистрирана с рег. № 005163721 във Ведомство за хармонизация на вътрешния пазар /Марки, Дизайни/, за стоки и услуги от клас 9, 12 и 25 според класификацията, установена от Ницката спогодба за международна класификация на стоките и услугите, за които се регистрират марки, със срок на действие на регистрацията до 06.07.2026 г., което право се притежава от М. САС, дружество регистрирано съгласно законите на Франция, като е използвало в търговската си дейност комбиниран знак, състоящ се от словен елемент „М.”, представен в специално графично оформление с плътни масивни, тъмни на цвят букви, разположен върху контрастиращо жълто на цвят правоъгълно поле, като в горния ляв край и в десния долен край словният елемент е ограден от два дъговидни графични елемента, който знак е сходен с посочената търговска марка, като използването се изразява в действия по внос на 560 броя продукти, представляващи капли за велосипеди, върху които е поставен този знак през границата на Република България.ОТХВЪРЛЯ предявения от М. САС, Франция срещу „И. 0.” ЕООД иск с правна квалификация чл. 76, ал. 1, т. 2 от Закона за марките и географските означения за осъждане на „И. 0.” ЕООД да преустанови да извършва нарушение на правото на регистрирана словна търговска марка „М.”, регистрирана с рег. № 005163721 във Ведомство за хармонизация на вътрешния пазар /Марки, Дизайни/, за стоки и услуги от клас 9, 12 и 25 според класификацията, установена от Ницката спогодба за международна класификация на стоките и услугите, за които се регистрират марки, със срок на действие на регистрацията до 06.07.2026 г., което право се притежава от М. САС, дружество регистрирано съгласно законите на Франция, като е използвало в търговската си дейност комбиниран знак, състоящ се от словен елемент „М.”, представен в специално графично оформление с плътни масивни, тъмни на цвят букви, разположен върху контрастиращо жълто на цвят правоъгълно поле, като в горния ляв край и в десния долен край словният елемент е ограден от два дъговидни графични елемента, който знак е сходен с посочената търговска марка, като използването се изразява в действия по внос на 560 броя продукти, представляващи капли за велосипеди, върху които е поставен този знак.ОСЪЖДА „И. 0.” ЕООД да заплати на М. САС, Франция на основание чл. 76, ал. 1, т. 3 вр. чл. 76а от Закона за марките и географските означения сума в размер на 1 415 лв. /хиляда четиристотин и петнадесет лева/, представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди, изразяващи се в неполучено лицензионно възнаграждение, които са причинени на М. САС от извършеното от „И. 0.” ЕООД нарушение на правото на регистрирана словна търговска марка „М.”, регистрирана с рег. № 005163721 във Ведомство за хармонизация на вътрешния пазар /Марки, Дизайни/, за стоки и услуги от клас 9, 12 и 25 според класификацията, установена от Ницката спогодба за международна класификация на стоките и услугите, за които се регистрират марки, със срок на действие на регистрацията до 06.07.2026 г., което право се притежава от М. САС, дружество регистрирано съгласно законите на Франция, чрез използване в търговската си дейност на комбиниран знак, състоящ се от словен елемент „М.”, представен в специално графично оформление с плътни масивни, тъмни на цвят букви, разположен върху контрастиращо жълто на цвят правоъгълно поле, като в горния ляв край и в десния долен край словният елемент е ограден от два дъговидни графични елемента, който знак е сходен с посочената търговска марка, като използването се изразява в действия по внос на 560 броя продукти, представляващи капли за велосипеди, върху които е поставен този знак.ПОСТАНОВЯВА по иск с правно основание чл. 76, ал. 1, т. 4 от Закона за марките и географските означения, предявен от М. САС, Франция срещу „И. 0.” ЕООД, ДА СЕ ИЗЗЕМАТ И УНИЩОЖАТ стоките, предмет на нарушението, представляващи 560 броя капли за велосипеди, върху които е поставен комбиниран знак, състоящ се от словен елемент „М.”, представен в специално графично оформление с плътни масивни, тъмни на цвят букви, разположен върху контрастиращо жълто на цвят правоъгълно поле, като в горния ляв край и в десния долен край словният елемент е ограден от два дъговидни графични елемента, които са посочени в писмо изх. № 32-60909/27.02.2018 г. на Агенция „Митници“, Митница Бургас.ОСЪЖДА „И. 0.” ЕООД да заплати на М. САС, Франция сума в размер на 6 134, 15 лв. /шест хиляди сто тридесет и четири лева и петнадесет стотинки/, представляваща направени разноски по делото, изчислени по компенсация.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: