Преюдициално запитване, Данък върху добавената стойност (ДДС), Директива 2006/112/ЕО, Член 138, параграф 2, буква a), Условия за освобождаване на вътреобщностна доставка на ново транспортно средство, Пребиваване на приобретателя в държавата членка по местоназначение, Временна регистрация в държавата членка по местоназначение, Опасност от данъчна измама, Добросъвестност на продавача, Задължение на продавача за полагане на дължима грижа.

Дело C-26/16 Santogal M-Comércio e Reparação de Automóveis Lda срещу Autoridade Tributária e Aduaneira (Преюдициално запитване, отправено от Tribunal Arbitral Tributário(Centro de Arbitragem Administrativa — CAAD) „Преюдициално запитване — Данък върху добавената стойност (ДДС) — Директива 2006/112/ЕО — Член 138, параграф 2, буква a) — Условия за освобождаване на вътреобщностна доставка на ново транспортно средство — Пребиваване на приобретателя в държавата членка по местоназначение — Временна регистрация в държавата членка по местоназначение — Опасност от данъчна измама — Добросъвестност на продавача — Задължение на продавача за полагане на дължима грижа“ Резюме — Решение на Съда (девети състав) от 14 юни 2017 г. Хармонизация на данъчните законодателства—Обща система на данъка върху добавената стойност—Преходен режим на данъчно облагане на търговията между държавите членки—Освобождаване на прехвърляния на имущество в рамките на Европейския съюз—Доставка на нови транспортни средства—Национална правна уредба, която предвижда като условие за освобождаване приобретателят да пребивава в държавата членка по местоназначение—Недопустимост (член 138, параграф 2, буква а) от Директива 2006/112 на Съвета) Хармонизация на данъчните законодателства—Обща система на данъка върху добавената стойност—Преходен режим на данъчно облагане на търговията между държавите членки—Освобождаване на прехвърляния на имущество в рамките на Европейския съюз—Доставка на нови транспортни средства—Отказ за освобождаване по отношение на продавача единствено поради временния характер на регистрационния номер, издаден в държавата членка по местоназначение—Недопустимост (член 138, параграф 2, буква а) от Директива 2006/112 на Съвета) Хармонизация на данъчните законодателства—Обща система на данъка върху добавената стойност—Преходен режим на данъчно облагане на търговията между държавите членки—Освобождаване на прехвърляния на имущество в рамките на Европейския съюз—Доставка на нови транспортни средства—Превоз от приобретателя в друга държава членка и временна регистрация в тази държава—Липса на установяване на обстоятелствата, че временната регистрация е изтекла и че данъкът е платен в държавата членка по местоназначение—Отказ за освобождаване от държавата членка, от която е започнало изпращането или превозът—Недопустимост (член 138, параграф 2, буква а) от Директива 2006/112 на Съвета) Хармонизация на данъчните законодателства—Обща система на данъка върху добавената стойност—Преходен режим на данъчно облагане на търговията между държавите членки—Освобождаване на прехвърляния на имущество в рамките на Европейския съюз—Доставка на нови транспортни средства—Превоз от приобретателя в друга държава членка и временна регистрация в тази държава—Отказ за освобождаване по отношение на продавача в случай на измама, извършена от приобретателя—Недопустимост—Граници—Продавач, който е знаел или е трябвало да знае, че е налице измама—Проверка, възложена на националния съд (член 138, параграф 2, буква а) от Директива 2006/112 на Съвета) Член 138, параграф 2, буква а) от Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28 ноември 2006 година относно общата система на данъка върху добавената стойност не допуска национални разпоредби да предвиждат като условие за освобождаване на вътреобщностна доставка на ново транспортно средство приобретателят на това транспортно средство да е установен или да има местоживеене в държавата членка по местоназначение на посоченото транспортно средство. Освен това да се налага такова условие би противоречало на систематиката на тази разпоредба, както и на припомнените в точки 37—39 от настоящото решение контекст и цели на приложимия за вътреобщностната търговия преходен режим на ДДС. Всъщност, отказвайки освобождаването на вътреобщностна доставка само поради това че приобретателят на новото транспортно средство не е установен или няма местоживеене в държавата по местоназначение, при това независимо дали са спазени материалноправните условия за освобождаването, на държавата членка на доставката би се наложило да обложи сделка, която при спазване на посочените условия би трябвало да бъде обложена като вътреобщностно придобиване в държавата членка по местоназначение. Оттук би произтекло двойно облагане, което противоречи на принципа на данъчен неутралитет. Отказът да се предостави предвиденото в член 138, параграф 2, буква а) от Директивата за ДДС освобождаване само поради това че приобретателят не пребивава в държавата членка по местоназначение обаче би било в противоречие с разпределението на данъчните правомощия между държавите членки и би могло да постави под въпрос принципа на данъчен неутралитет. Освен това, както следва от точка 45 от настоящото решение, подобен отказ би могъл да предизвика опасност от двойно облагане. (вж. т. 45, 51 и 52; т. 1 от диспозитива) Член 138, параграф 2, буква а) от Директива 2006/112 трябва да се тълкува в смисъл, че освобождаването на доставка на ново транспортно средство не може да бъде отказано от държавата членка на доставката само поради обстоятелството, че това транспортно средство е имало само временна регистрация в държавата членка по местоназначение. (вж. т. 59; т. 2 от диспозитива) Член 138, параграф 2, буква а) от Директива 2006/112 не допуска продавачът на ново транспортно средство, превозено от приобретателя в друга държава членка и регистрирано временно в тази последна държава, да бъде впоследствие задължен да плати данъка върху добавената стойност, когато не е доказано, че режимът на временна регистрация е прекратен и че този данък е бил или ще бъде платен в държавата членка по местоназначение. Всъщност, от една страна, при такива обстоятелства доказателството за физическото придвижване на транспортното средство към мястото на неговото крайно използване, което продавачът може да представи на данъчните органи, зависи основно от данните, които той е получил от приобретателя за тази цел (вж. по аналогия решение от 16 декември 2010 г., Euro Tyre Holding,C-430/09, EU:C:2010:786, т. 37) От друга страна, според практиката на Съда продавачът не може да бъде задължаван да представя доказателства, свързани с данъчното облагане на вътреобщностното придобиване на разглежданите стоки, за да се ползва от освобождаването на съответната доставка (решение от 27 септември 2012 г., VSTR,C-587/10, EU:C:2012:592, т. 55). Да се постави освобождаването в зависимост от предварителното определяне на държавата членка на крайното използване на новото транспортно средство би било равнозначно именно на налагане на такова задължение на продавача. Всъщност това би могло да натовари продавача с тежестта да докаже предоставянето на окончателен регистрационен номер, което евентуално би могло да се извърши след плащането на ДДС от приобретателя. (вж. т. 66, 67 и 69; т. 3 от диспозитива) Член 138, параграф 2, буква а) от Директива 2006/112, както и принципите на правна сигурност, на пропорционалност и на защита на оправданите правни очаквания не допускат продавачът на ново транспортно средство, превозено от приобретателя в друга държава членка и регистрирано временно в нея, да бъде впоследствие задължен за плащането на данъка върху добавената стойност в случай на данъчна измама, извършена от приобретателя, освен ако въз основа на обективни данни не се установи, че посоченият продавач е знаел или е трябвало да знае, че сделката е свързана с данъчна измама, извършена от приобретателя, и не е взел всички зависещи от него разумни мерки, за да избегне участието си в тази измама. Запитващата юрисдикция е задължена да провери дали случаят е такъв, като направи глобална преценка на всички елементи и фактически обстоятелства в главното производство. (вж. т. 77; т. 4 от диспозитива)

Преюдициално запитване, Данъчни въпроси, Данък върху добавената стойност, Директива 77/388/ЕИО, Член 17, параграф 5, трета алинея, Приложно поле, Приспадане на данъка, платен за получена доставка, Стоки и услуги, използвани едновременно за облагаеми доставки и за освободени доставки (стоки и услуги със смесено предназначение), Определяне на предназначението на стоки и услуги, придобити за строителство, използване, обслужване и поддръжка на сграда, която отчасти служи за извършването на доставки, които предоставят право на приспадане, и отчасти за доставки, които не предоставят право на приспадане, Изменение на националната правна уредба, която предвижда реда за изчисляване на подлежащата на приспадане част, Член 20, Корекция на приспаданията, Правна сигурност, Оправдани правни очаквания.

Дело C-332/14 Wolfgang und Dr. Wilfried Rey Grundstücksgemeinschaft GbR срещу Finanzamt Krefeld (Преюдициално запитване, отправено от Bundesfinanzhof) „Преюдициално запитване — Данъчни въпроси — Данък върху добавената стойност — Директива 77/388/ЕИО — Член 17, параграф 5, трета алинея — Приложно поле — Приспадане на данъка, платен за получена доставка — Стоки и услуги, използвани едновременно за облагаеми доставки и за освободени доставки (стоки и услуги със смесено предназначение) — Определяне на предназначението на стоки и услуги, придобити за строителство, използване, обслужване и поддръжка на сграда, която отчасти служи за извършването на доставки, които предоставят право на приспадане, и отчасти за доставки, които не предоставят право на приспадане — Изменение на националната правна уредба, която предвижда реда за изчисляване на подлежащата на приспадане част — Член 20 — Корекция на приспаданията — Правна сигурност — Оправдани правни очаквания“ Резюме — Решение на Съда (четвърти състав) от 9 юни 2016 г. Хармонизация на данъчните законодателства — Обща система на данъка върху добавената стойност — Приспадане на данъка, платен за получена доставка — Стоки и услуги, използвани както за доставки с право на приспадане, така и за доставки без право на приспадане — Отдаване под наем на сграда за търговски и жилищни нужди — Пропорционално приспадане — Изчисляване — Задължение за категоризиране на използваните за строителството, придобиването, използването, обслужването или поддръжката на сграда стоки и услуги от получени доставки преди пропорционалното изчисляване за стоките и услугите със смесено предназначение — Липса — Критерий за разпределяне, различен от основания на оборота — Допустимост — Условие (член 17, параграф 5 от Директива 77/388 на Съвета, изменена с Директива 95/7) Хармонизация на данъчните законодателства — Обща система на данъка върху добавената стойност — Приспадане на данъка, платен за получена доставка — Корекция на първоначално извършеното приспадане — Стоки и услуги, използвани както за доставки с право на приспадане, така и за доставки без право на приспадане — Обстоятелства, вземани в предвид за определянето на размера на приспадане — Приемане на критерий за разпределяне, различен от основания на оборота — Включване (член 20 от Директива 77/388 на Съвета, изменена с Директива 95/7) Хармонизация на данъчните законодателства — Обща система на данъка върху добавената стойност — Приспадане на данъка, платен за получена доставка — Корекция на първоначално извършеното приспадане — Промяна на обстоятелствата, вземани предвид за определянето на размера на приспадане — Липса на преходен режим — Допустимост с оглед на принципите за защита на оправданите правни очаквания и правната сигурност — Условия (член 20 от Директива 77/388 на Съвета, изменена с Директива 95/7) Член 17, параграф 5 от Шеста директива 77/388/EИО относно хармонизиране на законодателствата на държавите членки относно данъците върху оборота, изменена с Директива 95/7/ЕО, трябва да се тълкува в смисъл, че в хипотезата, в която при извършването на доставки дадена сграда е използвана за извършването на някои доставки, които предоставят право на приспадане, и на други доставки, които не предоставят право на приспадане, държавите членки не са длъжни да предвидят, че използваните за строителството, придобиването, използването, обслужването или поддръжката на тази сграда стоки и услуги от получени доставки първо се категоризират според вида на тези различни доставки, когато това категоризиране е трудно осъществимо, така че след това да се определи само правото на приспадане, дължимо за стоките и услугите, използвани едновременно за някои доставки, които предоставят правото на приспадане, и за други, които не предоставят това право, като това право на приспадане се определя посредством прилагането на основан на оборота критерий за разпределение, или, при условие че този метод гарантира по-точното определяне на подлежащата на приспадане част — според площта. Безспорно, предвид разликата в обхвата на правото на приспадане в зависимост от предназначението на обложените с данък върху добавената стойност (ДДС) стоки и услуги, държавите членки по принцип са длъжни да предвидят, че при определянето на размера на своето право на приспадане данъчнозадължените лица първо трябва да категоризират придобитите по получени доставки стоки и услуги според вида на различните извършени доставки, за които те са били предназначени, и след това да приложат спрямо стоките или услугите режима на приспадане, който съответства на предназначението им, като се има предвид, че по отношение на стоките и услугите, които не се отнасят до един-единствен вид доставки, следва да се прилага предвидената в член 17, параграф 5 от посочената директива уредба. Национално законодателство обаче може най-напред да позволи на данъчнозадължените лица да не категоризират тези стоки и услуги, независимо от предназначението, за което ще се използват, когато тези стоки и услуги се отнасят до придобиването или строителството на сграда със смесено предназначение и това категоризиране е трудно осъществимо на практика. На следващо място, държавите членки могат въз основа на възможностите, предвидени в член 17, параграф 5, трета алинея от посочената директива, да прилагат метод за изчисление, който е различен от състоящия се в прилагането на основан на оборота критерий за разпределение, по-специално при условие че възприетият метод гарантира по-точно определяне на подлежащата на приспадане част на ДДС, платен по получени доставки, в сравнение с прилагането на първия метод. Посоченото условие обаче не означава, че избраният метод трябва непременно да бъде възможно най-точният. Изискването е само избраният метод да гарантира по-точен резултат от произтичащия от прилагането на основания на оборота критерий за разпределение. На последно място, изборът на държава членка да използва метод за приспадане, който е различен от предвидения в Шеста директива, не поставя под въпрос правото, с което разполага тази държава, да предвиди, че данъчнозадължените лица не са длъжни да отнесат към конкретна извършена доставка всяка от стоките или услугите, използвани за придобиването или построяването на сграда със смесено предназначение, доколкото изискването за точност се отнася до реда за изчисляването на частта от сумата по ДДС, която поражда право на приспадане, а не до категоризирането на използваните стоки и услуги. (вж. т. 26, 28, 32, 33, 35 и 36; т. 1 от диспозитива) Член 20 от Шеста директива 77/388/EИО относно хармонизиране на законодателствата на държавите членки относно данъците върху оборота, изменена с Директива 95/7, трябва да се тълкува в смисъл, че изисква да се направи корекция на приспаданията на данъка върху добавената стойност, извършени за стоки или услуги по член 17, параграф 5 от посочената директива, вследствие на приемането през разглеждания период на корекция на използван за изчисляването на приспаданията критерий за разпределянето на данъка, с който се дерогира предвиденият в същата директива метод на определяне на правото на приспадане. Всъщност член 20, параграф 1, буква б) от посочената директива предвижда, че първоначално определената сума за приспадане се коригира, когато след подаване на декларацията възникнат някои изменения на елементите, въз основа на които е определена сумата за приспадане. Критерият за разпределяне, а следователно и методът за изчисляване на размера на прилаганото приспадане, представляват данни, които се вземат предвид при определянето на сумите за приспадане по смисъла на член 20, параграф 1, буква б) от Шеста директива. (вж. т. 38, 42 и 47; т. 2 от диспозитива) Общите принципи на правото на Европейския съюз на правната сигурност и на защитата на оправданите правни очаквания трябва да се тълкуват в смисъл, че допускат приложимо национално законодателство, което не предвижда изрично корекция по смисъла на член 20 от Шеста директива 77/388 относно хармонизиране на законодателствата на държавите членки относно данъците върху оборота, изменена с Директива 95/7, на платения по получени доставки данък вследствие на изменението на използвания за изчисляването на някои приспадания критерий за разпределение на данъка върху добавената стойност, нито предвижда преходна уредба, въпреки че върховният съд е признал по принцип за подходящо разпределението на платения по получени доставки данък, извършено от данъчнозадълженото лице в съответствие с приложимия преди изменението критерий за разпределение. Всъщност, що се отнася до липсата на изрично указване в дадено национално законодателство на задължението да се извърши корекция в случай на изменение на метода за изчисляване на правото на приспадане, това задължение произтича от разпоредбите на член 20 от Шеста директива. Когато прилагат разпоредбите на своето вътрешно право, с което се транспонира дадена директива, държавите членки обаче са длъжни да тълкуват тези разпоредби във възможно най-голяма степен в съответствие с тази директива. Следователно принципите на правна сигурност и на защита на оправданите правни очаквания не могат да се тълкуват в смисъл, че за да се наложи корекция на правото на приспадане в случай на изменение на метода за изчисляване на това право, задължителният характер на тази корекция трябва да е бил изрично указан в националното законодателство, по силата на което е направено изменението. Все пак в особени ситуации, в които принципите на правна сигурност и на защита на оправданите правни очаквания го налагат, може да е необходимо да се въведе такава съобразена с обстоятелствата уредба. Така даден национален законодател може да допусне нарушение на принципите на правна сигурност и на защита на оправданите правни очаквания, когато внезапно и непредвидимо приеме нов закон, който отменя право, от което до този момент се ползват данъчнозадължените лица, без да им остави необходимото време, за да се адаптират, и то при положение че целта, която трябва да се постигне, не го налага. Това се налага по-специално когато данъчнозадължените лица трябва да разполагат с време, за да се адаптират, когато отмяната на правото, с което са разполагали до момента, ги задължава да предприемат съответни икономически корекции. Дори обаче да се предположи, че изменение на националното законодателство, което определя метода за изчисляване на правото на приспадане, може да се счита за внезапно и непредвидимо, от една страна, следва да се отбележи, че последицата от изменение на метода за изчисляване не е отмяната на правото на приспадане, с което разполагат данъчнозадължените лица, а изменение на неговия обхват. От друга страна, това изменение само по себе си не води до предприемането на съответни икономически корекции от страна на данъчнозадължените лица, поради което времето за адаптиране не е абсолютно необходимо. (вж. т. 52—54, 57—62 и 65; т. 3 от диспозитива)

Преюдициално запитване, Данък върху добавената стойност (ДДС), Директива 2006/112/EО, Членове 273 и 287, Задължение за служебна регистрация на данъчнозадължено лице по ДДС, Облагаемост на ветеринарномедицинските услуги, Принцип на правна сигурност, Принцип на защита на оправданите правни очаквания.

Дело C-144/14 Cabinet Medical Veterinar Dr. Tomoiagă Andrei срещу Direcția Generală Regională a Finanțelor Publice Cluj Napoca prin Administrația Județeană a Finanțelor Publice Maramureș (Преюдициално запитване, отправено от Tribunalul Maramureș) „Преюдициално запитване — Данък върху добавената стойност (ДДС) — Директива 2006/112/EО — Членове 273 и 287 — Задължение за служебна регистрация на данъчнозадължено лице по ДДС — Облагаемост на ветеринарномедицинските услуги — Принцип на правна сигурност — Принцип на защита на оправданите правни очаквания“ Резюме — Решение на Съда (седми състав) от 9 юли 2015 г. Хармонизация на данъчните законодателства — Обща система на данъка върху добавената стойност — Предоставяне на услуги — Ветеринарномедицинските грижи — Специален режим на освобождаване — Превишаване на прага за освобождаване и облагане с данъка — Задължение за служебна регистрация на данъчнозадължено лице по данъка върху добавената стойност — Липса (член 213, параграф 1, член 214, параграф 1, член 250, параграф 1, членове 273 и 287 от Директива 2006/112 на Съвета) Право на Европейския съюз — Принципи — Правна сигурност — Обхват Хармонизация на данъчните законодателства — Обща система на данъка върху добавената стойност — Предоставяне на услуги — Преквалифициране на освободена сделка по предоставяне на ветеринарна услуга в дейност, облагаема с данък върху добавената стойност — Допустимост с оглед на принципа на правна сигурност — Липса на редовно прилагане на този данък от националните органи — Допустимост с оглед на принципа на защита на оправданите правни очаквания — Проверка от страна на националния съд (членове 273 и 287 от Директива 2006/112 на Съвета) Право на Европейския съюз — Принципи — Защита на оправданите правни очаквания — Условия — Конкретни уверения, предоставени от администрацията Член 273, първа алинея от Директива 2006/112 относно общата система на данъка върху добавената стойност, изменена с Директива 2009/162, не задължава държавите членки да регистрират служебно данъчнозадължено лице с оглед на събирането на данък върху добавената стойност единствено въз основа на данъчни декларации, различни от декларациите във връзка с този данък, въпреки че въз основа на тях е станало възможно да се установи превишаването от това данъчнозадължено лице на прага за освобождаване от този данък. Всъщност, макар че държавите членки следва да проверяват декларациите на данъчнозадължените лица, отчетите на същите и другите относими документи, както и да изчисляват и събират дължимия данък, по силата на член 213, параграф 1 от тази директива заинтересованото лице има задължение, на първо място, да декларира кога започва, променя или преустановява своята дейност като данъчнозадължено лице. Впрочем държавите членки разполагат с известна свобода на преценка при приемането на мерки, за да осигурят идентификацията на данъчнозадължените лица за целите на данъка върху добавената стойност. На второ място, държавите членки са длъжни да гарантират спазването на задълженията, които данъчнозадължените лица имат, като същевременно се ползват в това отношение с известна свобода, що се отнася именно до начина на използване на средствата, с които разполагат. От това следва, че Директива 2006/112 не налага на държавите членки да приемат законодателни и административни мерки, които да осигурят едновременно с обработването на данъчните декларации, различни от декларациите във връзка с данъка върху добавената стойност, проверка за спазването на задълженията на данъчнозадълженото лице във връзка с този данък, при положение че такива декларации освен това не съдържат непременно всички данни, които могат да бъдат представени в декларация по данъка върху добавената стойност в съответствие с член 250, параграф 1 от Директива 2006/112 и са необходими за установяването на този данък. (вж. т. 26, 28—31; т. 1 от диспозитива) Вж. текста на решението. (вж. т. 34 и 35) Принципите на правна сигурност и на защита на оправданите правни очаквания не са пречка данъчна администрация да реши ветеринарномедицинските услуги да бъдат облагани с данък върху добавената стойност, вследствие на премахването на дадена сделка от списъка на освободените от данък върху добавената стойност, стига това решение да се основава на ясни правила и практиката на тази администрация да не е била от такова естество, че да е предизвикала в съзнанието на предпазлив и съобразителен икономически оператор основателно доверие във факта, че този данък няма да се прилага по отношение на такива услуги, което запитващата юрисдикция следва да провери. Действително, от една страна, сам по себе си фактът, че докато тече давностният срок, данъчната администрация променя квалификацията на дадена сделка, като я счита за икономическа дейност, която се облага с данък върху добавената стойност, не може да наруши принципа на правна сигурност. Що се отнася, от друга страна, до принципа на защита на оправданите правни очаквания, обстоятелството, че националните данъчни органи не облагали редовно ветеринарномедицинските услуги с данък върху добавената стойност след премахването на ветеринарномедицинските грижи от списъка на освободените от данък върху добавената стойност сделки, не би било достатъчно a priori, освен при наличието на съвсем специални обстоятелства, да създаде в съзнанието на нормално предпазлив и съобразителен икономически оператор основателно доверие във факта, че този данък няма да се прилага по отношение на такива услуги, при положение че този данък е с общо приложение и ветеринарномедицинските услуги са били извадени от списъка на освободените сделки още на 1 януари 2007 г. (вж. т. 41, 46 и 48; т. 2 от диспозитива) Вж. текста на решението. (вж. т. 43 и 44)

Преюдициално запитване — ДДС — Директива 2006/112/ЕО — Приспадане на данъка, платен за получена доставка — Сделки, представляващи злоупотреба — Национално данъчно право — Национално особено производство при подозрение за данъчни злоупотреби — Принципи на ефективност и равностойност.

Дело C-662/13 Surgicare — Unidades de Saúde SA срещу Fazenda Pública (Преюдициално запитване, отправено от Supremo Tribunal Administrativo) „Преюдициално запитване — ДДС — Директива 2006/112/ЕО — Приспадане на данъка, платен за получена доставка — Сделки, представляващи злоупотреба — Национално данъчно право — Национално особено производство при подозрение за данъчни злоупотреби — Принципи на ефективност и равностойност“ Резюме — Решение на Съда (девети състав) от 12 февруари 2015 г. Преюдициални въпроси — Допустимост — Запитване, в което не се уточняват разпоредбите от правото на Съюза, нуждаещи се от тълкуване — Възможност за Съда да установи тези разпоредби (член 267 ДФЕС) Преюдициални въпроси — Допустимост — Необходимост от предоставяне на Съда на достатъчно точни сведения за фактическия и правен контекст — Посочване на причините, поради които е необходимо да се даде отговор на преюдициалните въпроси (член 267 ДФЕС) Преюдициални въпроси — Компетентност на националния съд — Определяне на приложимото ratione temporis законодателство (член 267 ДФЕС) Хармонизация на данъчните законодателства — Обща система на данъка върху добавената стойност — Приспадане на данъка, платен за получена доставка — Национална правна уредба, която забранява приспадане на данъка върху добавената стойност в случай на измама или злоупотреба — Мерки, с които да се предотвратят нарушенията на конкуренцията и данъчните измами — Липса на правна уредба на Съюза в тази област — Приложение на националното право — Национално особено производство при подозрение за данъчни злоупотреби — Спазване на принципите за равностойност и ефективност — Преценка от страна на националната юрисдикция (членове 273 и 342 от Директива 2006/112 на Съвета) Когато в преюдициалното запитване не са уточнени разпоредбите от правото на Съюза, чието тълкуване се иска, Съдът следва да извлече от предоставените от запитващата юрисдикция данни, и по-конкретно от мотивите на акта за преюдициално запитване, тези разпоредби от правото на Съюза, на които е необходимо да се направи тълкуване предвид предмета на спора. (вж. точка 17) Вж. текста на решението. (вж. точки 21 и 22) Вж. текста на решението. (вж. точка 22) Директива 2006/112 относно общата система на данъка върху добавената стойност трябва да се тълкува в смисъл, че допуска предварителното и задължително прилагане на национално административно производство, когато данъчната администрация подозира наличието на злоупотреба, стига правилата на това производство да не са по-неблагоприятни от уреждащите аналогични вътрешни положения и да не правят практически невъзможно или прекомерно трудно упражняването на правата, предоставени от правния ред на Съюза. Такъв е случаят с предварително производство, което, от една страна, е благоприятно за лицето, заподозряно в извършването на злоупотреба с права, доколкото цели да гарантира спазването на някои основни права, и в частност на правото на изслушване, и което, от друга страна, само по себе си не е в разрез с целта да се противодейства на данъчните измами, избягването на данъци и евентуалните злоупотреби, призната в практиката на Съда. (вж. точки 26, 29, 32 и 34 и диспозитива)

ДДС, Директива 2006/112/ЕО, Член 138, параграф 1, Условия за освобождаване на вътреобщностна сделка, която се характеризира със съществуващото за приобретателя задължение да осигури превоза на стоката, с която той разполага като собственик от момента на натоварването, Съществуващо за продавача задължение да докаже, че стоката физически е напуснала територията на държавата членка на доставката, Заличаване с обратно действие на идентификационния номер по ДДС на приобретателя.

Дело C-273/11 Mecsek-Gabona Kft срещу Nemzeti Adó- és Vámhivatal Dél-dunántúli Regionális Adó Főigazgatósága (Преюдициално запитване, отправено от Baranya Megyei Bíróság) „ДДС — Директива 2006/112/ЕО — Член 138, параграф 1 — Условия за освобождаване на вътреобщностна сделка, която се характеризира със съществуващото за приобретателя задължение да осигури превоза на стоката, с която той разполага като собственик от момента на натоварването — Съществуващо за продавача задължение да докаже, че стоката физически е напуснала територията на държавата членка на доставката — Заличаване с обратно действие на идентификационния номер по ДДС на приобретателя“ Резюме — Решение на Съда (втори състав) от 6 септември 2012 г. Хармонизация на данъчните законодателства — Обща система на данъка върху добавената стойност — Освобождаване на вътреобщностна доставка — Отказ да се предостави това освобождаване на продавача — Допустимост — Условия (член 138, параграф 1 от Директива 2006/112 на Съвета) Хармонизация на данъчните законодателства — Обща система на данъка върху добавената стойност — Освобождаване на вътреобщностна доставка — Заличаване с обратно действие на идентификационния номер по ДДС на приобретателя — Липса на отражение върху правото на освобождаване (член 138, параграф 1 от Директива 2006/112 на Съвета) При обстоятелства, в които, от една страна, правото за разпореждане със стока като собственик е прехвърлено — на територията на една държава членка — на приобретател, установен в друга държава членка, който в момента на сделката разполага с идентификационен номер по ДДС в тази друга държава членка и поема грижата за превоза на посочената стока в посока към последната държава членка, и от друга страна, продавачът се уверява, че регистрираните в чужбина камиони отнасят стоката от неговия склад, и разполага с товарителници CMR (Конвенция относно договора за международен превоз на стоки по шосе), изпратени от приобретателя от държавата членка по местоназначение като доказателство, че стоката е транспортирана извън държавата членка на продавача, член 138, параграф 1 от Директива 2006/112 относно общата система на данъка върху добавената стойност, изменена с Директива 2010/88, трябва да се тълкува в смисъл, че допуска на продавача да се откаже ползването от правото на освобождаване на вътреобщностна доставка, при условие че бъде установено, с оглед на обективни фактори, че той не е изпълнил полагащите му се задължения в областта на доказването или че е знаел или е трябвало да знае, че осъществената от него операция е била част от извършена от приобретателя измама, и че не е взел всички зависещи от него разумни мерки за избягване на собственото си участие в тази измама. (вж. точки 28 и 55; точка 1 от диспозитива) Освобождаването на вътреобщностна доставка по смисъла на член 138, параграф 1 от Директива 2006/112, изменена с Директива 2010/88, не може да бъде отказано на продавача с единствения довод, че данъчната администрация на друга държава членка е пристъпила към заличаване на идентификационния номер по ДДС на приобретателя, което, макар и да е станало след доставката на стоката, проявява действието си ретроактивно, от дата, предхождаща тази доставка. Всъщност, като се има предвид, че задължението да се проверява качеството на данъчнозадълженото лице се носи от компетентния национален орган, преди последният да предостави на данъчнозадълженото лице идентификационен номер по ДДС, евентуална нередовност, засягаща този регистър, не би могла да води до лишаването на стопански субект, който се основава на фигуриращите в посочения регистър данни, от освобождаването, от което той би имал право да се ползва. (вж. точки 63 и 65; точка 2 от диспозитива) Дело C-273/11 Mecsek-Gabona Kft срещу Nemzeti Adó- és Vámhivatal Dél-dunántúli Regionális Adó Főigazgatósága (Преюдициално запитване, отправено от Baranya Megyei Bíróság) „ДДС — Директива 2006/112/ЕО — Член 138, параграф 1 — Условия за освобождаване на вътреобщностна сделка, която се характеризира със съществуващото за приобретателя задължение да осигури превоза на стоката, с която той разполага като собственик от момента на натоварването — Съществуващо за продавача задължение да докаже, че стоката физически е напуснала територията на държавата членка на доставката — Заличаване с обратно действие на идентификационния номер по ДДС на приобретателя“ Резюме — Решение на Съда (втори състав) от 6 септември 2012 г. Хармонизация на данъчните законодателства — Обща система на данъка върху добавената стойност — Освобождаване на вътреобщностна доставка — Отказ да се предостави това освобождаване на продавача — Допустимост — Условия (член 138, параграф 1 от Директива 2006/112 на Съвета) Хармонизация на данъчните законодателства — Обща система на данъка върху добавената стойност — Освобождаване на вътреобщностна доставка — Заличаване с обратно действие на идентификационния номер по ДДС на приобретателя — Липса на отражение върху правото на освобождаване (член 138, параграф 1 от Директива 2006/112 на Съвета) При обстоятелства, в които, от една страна, правото за разпореждане със стока като собственик е прехвърлено — на територията на една държава членка — на приобретател, установен в друга държава членка, който в момента на сделката разполага с идентификационен номер по ДДС в тази друга държава членка и поема грижата за превоза на посочената стока в посока към последната държава членка, и от друга страна, продавачът се уверява, че регистрираните в чужбина камиони отнасят стоката от неговия склад, и разполага с товарителници CMR (Конвенция относно договора за международен превоз на стоки по шосе), изпратени от приобретателя от държавата членка по местоназначение като доказателство, че стоката е транспортирана извън държавата членка на продавача, член 138, параграф 1 от Директива 2006/112 относно общата система на данъка върху добавената стойност, изменена с Директива 2010/88, трябва да се тълкува в смисъл, че допуска на продавача да се откаже ползването от правото на освобождаване на вътреобщностна доставка, при условие че бъде установено, с оглед на обективни фактори, че той не е изпълнил полагащите му се задължения в областта на доказването или че е знаел или е трябвало да знае, че осъществената от него операция е била част от извършена от приобретателя измама, и че не е взел всички зависещи от него разумни мерки за избягване на собственото си участие в тази измама. (вж. точки 28 и 55; точка 1 от диспозитива) Освобождаването на вътреобщностна доставка по смисъла на член 138, параграф 1 от Директива 2006/112, изменена с Директива 2010/88, не може да бъде отказано на продавача с единствения довод, че данъчната администрация на друга държава членка е пристъпила към заличаване на идентификационния номер по ДДС на приобретателя, което, макар и да е станало след доставката на стоката, проявява действието си ретроактивно, от дата, предхождаща тази доставка. Всъщност, като се има предвид, че задължението да се проверява качеството на данъчнозадълженото лице се носи от компетентния национален орган, преди последният да предостави на данъчнозадълженото лице идентификационен номер по ДДС, евентуална нередовност, засягаща този регистър, не би могла да води до лишаването на стопански субект, който се основава на фигуриращите в посочения регистър данни, от освобождаването, от което той би имал право да се ползва. (вж. точки 63 и 65; точка 2 от диспозитива)

Данъчни въпроси, ДДС, Право на приспадане, Прехвърляне на дял от правата върху изобретение, притежавани от няколко предприятия, на предприятие, което има право да използва изцяло това изобретение, Злоупотреба.

Keywords Summary Keywords 1. Данъчни разпоредби — Хармонизиране на законодателствата — Данъци върху оборота — Обща система на данъка върху добавената стойност — Приспадане на данъка, платен за получена доставка (член 9, параграф 1 и член 168 от Директива 2006/112 на Съвета) 2. Данъчни разпоредби — Хармонизиране на законодателствата — Данъци върху оборота — Обща система на данъка върху добавената стойност — Приспадане на данъка, платен за получена доставка — Ограничаване на правото на приспадане (член 168 от Директива 2006/112 на Съвета) Summary 1. По принцип данъчнозадължено лице може да се ползва от правото на приспадане на платения или дължим по получени доставки данък върху добавената стойност за възмездната доставка на услуга, когато приложимото национално право позволява прехвърлянето на дял от съсобствеността върху изобретение, с което се предоставя право върху изобретението. Понятието икономическа дейност обхваща по-специално всяка дейност на производители, търговци или лица, предоставящи услуги. Понятията доставки на стоки и на услуги имат обективен характер и се прилагат независимо от целите и резултатите на съответните сделки. При това положение прехвърлянето на дял от съсобствеността върху изобретение, въпреки че последното не е било патентовано, по принцип може да съставлява подлежаща на облагане с данък върху добавената стойност икономическа дейност. От това следва, че такава сделка може да породи право на приспадане на платения или дължим по получени доставки данък. Въпросът дали разглежданото прехвърляне се прави само с цел да се получи данъчно предимство, е без значение с оглед на това дали прехвърлянето представлява доставка на услуги и икономическа дейност по смисъла на релевантните разпоредби от Директива 2006/112 относно общата система на данъка върху добавената стойност. (вж. точки 45—48; точка 1 от диспозитива) 2. Установяването на злоупотреба в областта на данъка върху добавената стойност предполага, от една страна, въпреки формалното прилагане на предвидените в релевантните разпоредби от Директивата условия и на националното законодателство, което я транспонира, сделките, за които става въпрос, да водят до получаването на данъчно предимство, чието предоставяне би било в противоречие с целта, преследвана с тези разпоредби, и от друга страна, да е видно от множество обективни обстоятелства, че основната цел на въпросните сделки се свежда до получаването на това данъчно предимство. Що се отнася до данъчното третиране на сделка за прехвърлянето на дял от съсобствеността върху изобретение, с което се предоставя право върху изобретението, националната юрисдикция следва да установи предвид всички факти, характеризиращи такава доставка на услуги, наличието или липсата на злоупотреба с право във връзка с правото на приспадане на платения по получени доставки данък върху добавената стойност. (вж. точки 52 и 54; точка 2 от диспозитива)

Шеста директива ДДС, Право на приспадане, Придобиване на автомобили и използването им за сделки за лизинг, Разлики между данъчните режими на две държави членки, Забрана на злоупотребата.

Keywords Summary Keywords 1. Данъчни разпоредби — Хармонизиране на законодателствата — Данъци върху оборота — Обща система на данъка върху добавената стойност — Приспадане на данъка, платен за получена доставка (член 17, параграф 3, буква а) от Директива 77/388 на Съвета) 2. Данъчни разпоредби — Хармонизиране на законодателствата — Данъци върху оборота — Обща система на данъка върху добавената стойност — Приспадане на данъка, платен за получена доставка — Изключения от правото на приспадане (член 17, параграф 3, буква а) от Директива 77/388 на Съвета) Summary 1. Член 17, параграф 3, буква a) от Шеста директива 77/388 относно хармонизиране на законодателствата на държавите членки относно данъците върху оборота трябва да се тълкува в смисъл, че държава членка не може да откаже на данъчнозадължено лице приспадането на данъка върху добавената стойност по получени доставки, платен при придобиването на стоки, осъществено в тази държава членка, когато тези стоки са използвани за целите на осъществени в друга държава членка сделки за лизинг, с единствения мотив че сделките, съставляващи извършени доставки, не са довели до плащане на данъка върху добавената стойност във втората държава членка. Всъщност по силата на посочения член 17, параграф 3, буква a) правото на приспадане на платения за някои сделки данък върху добавената стойност по получени доставки във връзка с други сделки, съставляващи извършени доставки в друга държава членка, зависи от въпроса дали това право на приспадане съществува, когато всички тези сделки са извършени на територията на една и съща държава членка. Следователно фактът, че дадена държава членка не е събрала посочения данък по извършени доставки поради квалификацията, която е направила на дадена търговска сделка, не може да лиши данъчнозадълженото лице от правото му на приспадане на данъка по получени доставки, платен в друга държава членка. (вж. точки 32, 42 и 46; точка 1 от диспозитива) 2. Принципът на забрана на злоупотребата допуска да се приложи правото на приспадане на данъка върху добавената стойност, признато в член 17, параграф 3, буква a) от Шеста директива 77/388 относно хармонизиране на законодателствата на държавите членки относно данъците върху оборота, при обстоятелства, при които предприятие, установено в една държава членка, избира да реализира чрез дъщерното си дружество, установено в друга държава членка, сделки за лизинг на стоки на трето дружество, установено в първата държава членка, за да избегне начисляването на данък върху добавената стойност върху плащанията по тези сделки, които са квалифицирани в първата държава членка като предоставяне на наемни услуги, извършени във втората държава членка, а в тази втора държава членка — като доставки на стоки, извършени в първата държава членка. Всъщност данъчнозадължените лица по правило са свободни да избират организационните структури и договорните условия, които считат за най-подходящи за своите икономически дейности и за ограничаване на тяхната данъчна тежест. Изборът на даден стопански субект между освободени и облагаеми сделки може да се основава на съвкупност от обстоятелства, и по-специално на съображения от данъчно естество, свързани с действащия режим по данъка върху добавената стойност. Когато данъчнозадълженото лице има избор между различни сделки, то има право да избира организацията на своята икономическа дейност по такъв начин, че да намали данъчното си задължение. (вж. точки 53—55; точка 2 от диспозитива)

Шеста директива ДДС, Член 28в, A, буква а), Измама с ДДС, Отказ за освобождаване от ДДС във връзка с вътреобщностни доставки на стоки, Активно участие на продавача в измамата, Правомощия на държавите членки в борбата с измамите, избягването на данъци и евентуалните злоупотреби.

Keywords Summary Keywords Данъчни разпоредби — Хармонизиране на законодателствата — Данъци върху оборота — Обща система на данъка върху добавената стойност — Преходен режим на данъчно облагане на търговията между държавите членки (член 28в, А от Директива 77/388 на Съвета) Summary Когато вътреобщностната доставка на стоки действително е извършена, но при извършването ѝ доставчикът е прикрил самоличността на действителния купувач, за да му позволи да избегне плащането на данъка върху добавената стойност, държавата членка, от която се изпращат или транспортират стоките при вътреобщностната доставка, може да не допусне освобождаване за тази сделка въз основа на правомощията си съгласно първата част от изречението на член 28в, A от Шеста директива 77/388 относно хармонизиране на законодателствата на държавите членки относно данъците върху оборота, изменена с Директива 2000/65. В това отношение представянето на фактури или декларации с невярно съдържание, както и всяко друго манипулиране на доказателствата, може да възпрепятства правилното събиране на данъка и следователно да застраши доброто функциониране на общата система на данъка върху добавената стойност. Подобни деяния обаче са с още по-голяма степен на обществена опасност, когато са извършени в рамките на преходния режим за облагане на вътреобщностните доставки, който функционира въз основа на предоставените от данъчнозадължените лица доказателства. Следователно правото на Съюза не е пречка държавите членки да считат съставянето на фактури с невярно съдържание за част от данъчна измама и в този случай да не допускат освобождаване. При особени случаи обаче, при които въпреки взаимната помощ и административното сътрудничество между данъчните органи на съответните държави членки има основателни причини да се предполага, че в държавата членка по местоназначение може да не бъде платен ДДС за вътреобщностното придобиване, което съответства на посочената доставка, държавата членка, от която се изпращат или транспортират стоките, по принцип е длъжна да не допуска освобождаване в полза на доставчика на стоките и да го задължи впоследствие да внесе данъка, за да се избегне опасността сделката да остане изцяло необложена. Всъщност в съответствие с основния принцип на общата система на данъка върху добавената стойност този данък се прилага спрямо всяка сделка в процеса на производство и разпространение, като се приспада ДДС, начислен пряко върху различните елементи на себестойността. (вж. точки 48, 49, 52 и 55 и диспозитива)

Преюдициално запитване, ДДС, Право на приспадане -Намаляване на размера на правото на приспадане при неизпълнение на задължение за използване на касов апарат с фискална памет.

Keywords Summary Keywords 1. Данъчни разпоредби — Хармонизиране на законодателствата — Данъци върху оборота — Обща система на данъка върху добавената стойност — Приспадане на данъка, платен за получена доставка (член 2, параграфи 1 и 2 от Директива 67/227 на Съвета и член 2, член 10, параграфи 1 и 2, и член 17, параграфи 1 и 2 от Директива 77/388 на Съвета) 2. Данъчни разпоредби — Хармонизиране на законодателствата — Данъци върху оборота — Обща система на данъка върху добавената стойност — Директива 77/388 — Дерогиращи национални мерки — Понятие (член 27, параграф 1 от Директива 77/388 на Съвета) 3. Данъчни разпоредби — Хармонизиране на законодателствата — Данъци върху оборота — Обща система на данъка върху добавената стойност — Забрана за събиране на други национални данъци, с характеристики на данъци върху оборота — Понятие „данъци върху оборота“ — Обхват (член 33 от Директива 77/388 на Съвета) Summary 1. Общата система на данъка върху добавената стойност, определена в член 2, параграфи 1 и 2 от Първа директива 67/227 за хармонизиране на законодателствата на държавите членки относно данъка върху оборота, в член 2 и в член 10, параграфи 1 и 2, както и в член 17, параграфи 1 и 2 от Шеста директива 77/388 относно хармонизиране на законодателствата на държавите членки относно данъците върху оборота, съответно изменена с Директива 2004/7, допуска държава членка да ограничава временно размера на правото на приспадане на платения по получени доставки данък по отношение на данъчнозадължени лица, които не са изпълнили формалност по осчетоводяването на продажбите си, при условие че така предвидената санкция е в съответствие с принципа на пропорционалност. Действително, като цели да осигури точното налагане и събиране на данъка и да предотврати измамите, това задължение за отчетност е сред мерките, които държавите членки могат да приемат на основание член 22, параграф 8 от Шеста директива. В този контекст, като предвижда, че частта на подлежащия на приспадане от данъчнозадълженото лице данък в случай на неизпълнение на това задължение за отчетност се намалява с 30 %, споменатата мярка трябва да се счита за административна санкция, чието възпиращо действие цели да осигури резултатността на това задължение за отчетност. Националната юрисдикция обаче е компетентна да провери, че правилата за определяне на размера на санкцията и условията за установяване, доказване и, евентуално, за постановяване на съдебен акт относно обстоятелствата, на които се позовава данъчният орган при прилагането на тази санкция, не водят до лишаване на правото на приспадане на данъка върху добавената стойност от неговата същност, а оттам и не накърняват принципа на неутралитет относно данъчната тежест за всички икономически дейности. В това отношение размерът на удръжката, който е до 30 % и по този начин запазва основната част от размера на платения по получени доставки данък, не изглежда нито прекомерен, нито недостатъчен, за да осигури възпиращото въздействие на разглежданата санкция, а оттам и на нейната резултатност. Освен това подобна удръжка, основаваща се на размера на платените от данъчнозадълженото лице налози, не е явно лишена от всякаква връзка с равнището на икономическата дейност на заинтересуваното лице. По-нататък, след като тази санкция има за цел не да отстрани грешки в отчетността, а да ги предотврати, предварителното ѝ определяне, произтичащо от прилагането на фиксирания размер от 30 %, а оттам и липсата на връзка между нейния размер и стойността на евентуално допуснатите от данъчнозадълженото лице грешки, не биха могли да се вземат под внимание при преценката на пропорционалността на санкцията. (вж. точки 27, 28, 34—37, 39; точка 1 от диспозитива) 2. Национални разпоредби, които предвиждат налагане на административна санкция на данъчнозадължени лица по данъка върху добавената стойност, когато е установено, че те не са изпълнили задължението да използват касов апарат с фискална памет за осчетоводяване на оборота и размера на дължимия данък, не представляват „специални мерки за дерогация“, целящи предотвратяването на някои форми на данъчна измама и избягване на данъци по смисъла на член 27, параграф 1 от Шеста директива 77/388 относно хармонизиране на законодателствата на държавите членки относно данъците върху оборота, съответно изменена с Директива 2004/7. Такава мярка не може да попадне в приложното поле на посочения член 27, параграф 1, тъй като тя е от същото естество като предвидените в член 22, параграф 8 от Шеста директива, по силата на който държавите членки могат да налагат други задължения, които считат за необходими за правилното налагане и събиране на данъка, както и за предотвратяването на измами. (вж. точки 41—43; точка 2 от диспозитива) 3. Член 33 от Шеста директива 77/388 относно хармонизиране на законодателствата на държавите членки относно данъците върху оборота, съответно изменена с Директива 2004/7, не създава пречка за запазването на разпоредби като съдържащите се в полския закон за данъка върху стоките и услугите, които предвиждат административна санкция, която може да бъде наложена на данъчнозадължените по данъка върху добавената стойност лица, когато е установено, че не са изпълнили задължението да използват касов апарат с фискална памет за осчетоводяване на оборота и размера на дължимия данък. (вж. точка 49; точка 3 от диспозитива)