Данъчно задължено лице при внос на стоки е всяко физическо или юридическо лице.

(1) Доставка на стока или услуга между клонове или между структурни звена, установени на територията на страната в състава на едно лице, установено на територията на страната, е вътрешен оборот и не е доставка.

(2) Алинея 1 се прилага и за доставка на стока или услуга между клонове или между структурни звена, установени на територията на страната в състава на едно лице, установено извън територията на страната.

(3) (Изм. - ДВ, бр. 20 от 2013 г., в сила от 28.02.2013 г.) За доставките на стоки между лице, установено на територията на държава членка, и негови клонове или структурни звена, установени на територията на страната, както и доставките на стоки между лице, установено на територията на страната, и негови клонове или структурни звена, установени на територията на друга държава членка, се прилагат общите правила на закона, регламентиращи режима на доставките.

(4) (Изм. - ДВ, бр. 20 от 2013 г., в сила от 28.02.2013 г.) Алинея 3 се прилага и за доставки на стоки между клонове или структурни звена, установени на територията на страната, и клонове или структурни звена в състава на същото лице, установени на територията на друга държава членка.

(5) Доставката на стока или услуга между клонове или между структурни звена, установени на територията на друга държава членка, в състава на едно лице, установено на територията на страната, не се отчита, документира и декларира по реда на закона.

(6) (Нова - ДВ, бр. 16 от 2007 г., изм., бр. 20 от 2013 г., в сила от 28.02.2013 г.) Не е доставка на услуга доставката на услуга между лице, установено на територията на държава членка, и негови клонове или структурни звена, установени на територията на страната, и обратното, както и доставката на услуга между клонове или структурни звена, установени на територията на страната, и клонове или структурни звена в състава на същото лице, установени на територията на друга държава членка, в тези случаи е налице вътрешен оборот.

(7) (Нова – ДВ, бр. 8 от 2016 г., в сила от 29.01.2016 г.) За доставка на услуга между лице, което е установено и участва в ДДС група в друга държава членка, и негов клон или структурно звено, установен/о на територията на страната, и обратното, както и за доставка на услуга между клон или структурно звено, който/което е установен/о и участва в ДДС група в друга държава членка, и клон или структурно звено в състава на същото лице, установен/о на територията на страната, се прилагат общите правила на закона, регламентиращи режима на доставките.

(8) (Нова - ДВ, бр. 39 от 2008 г., предишна ал. 7, бр. 8 от 2016 г., в сила от 29.01.2016 г., изм., бр. 3 от 2019 г., в сила от 8.01.2019 г.) Дейността, извършвана от организациите за колективно управление по чл. 94а, ал. 2 от Закона за авторското право и сродните му права, по администриране и обслужване на управлението на отстъпените им авторски права, не е доставка на услуга към авторите или носителите на тези права.

(9) (Нова – ДВ, бр. 24 от 2017 г., в сила от 21.03.2017 г.) Доставката на предплатени телефонни карти е доставка на услуга по смисъла на закона.

(1) Данъчно събитие по смисъла на закона е всяка доставка, извършена от данъчно задължено по закона лице, включително доставките с място на изпълнение извън територията на страната.

(2) Данъчно събитие е и вътреобщностното придобиване на стоки.

(3) Данъчно събитие е и вносът на стоки по смисъла на чл. 16 от закона.

(Загл. изм. - ДВ, бр. 39 от 2008 г.)

(Доп. - ДВ, бр. 101 от 2006 г., изм., бр. 39 от 2008 г.) (1) (Изм. - ДВ, бр. 6 от 2010 г., в сила от 1.01.2010 г., отм., бр. 8 от 2016 г., в сила от 29.01.2016 г.).

(2) (Изм. – ДВ, бр. 24 от 2017 г., в сила от 21.03.2017 г.) При доставка на услуга, за която е уговорено поетапно изпълнение, при която изпълнението на отделните етапи се приема от получателя по доставката, за дата на изпълнението на съответния етап се смята датата на приемане на етапа, като тази дата се удостоверява с приемно-предавателен протокол, подписан от доставчика и получателя.

(3) (Доп. - ДВ, бр. 6 от 2010 г., в сила от 1.01.2010 г.) С изключение на случаите по чл. 25, ал. 5 от закона, при извършване на доставки с периодично или непрекъснато изпълнение всеки период, за който е уговорено плащане, се смята за отделна доставка, данъчното събитие за която възниква на датата, на която плащането е станало дължимо.

(4) Когато, преди да е възникнало данъчно събитие по ал. 2 и 3, се извърши плащане по доставката, данъкът става изискуем при получаване на плащането.

(5) (Изм. – ДВ, бр. 110 от 2013 г., в сила от 1.01.2014 г.) Алинеи 3 и 4 се прилагат и в случаите на фактическо предоставяне на стока по договор за лизинг, когато не са налице условията по чл. 6, ал. 2, т. 3 от закона.

(6) (Изм. – ДВ, бр. 3 от 2019 г., в сила от 8.01.2019 г.) Алинеи 3 и 4 се прилагат и в случаите на доставка по предоставяне на отстъпени авторски и сродни права от организации за колективно управление по чл. 94а, ал. 2 от Закона за авторското право и сродните му права на ползвателите.

(7) (Изм. – ДВ, бр. 3 от 2019 г., в сила от 8.01.2019 г.) Данъчното събитие на доставка по отстъпване на авторски права от авторите или носителите на авторските права на организациите за колективно управление по чл. 94а, ал. 2 от Закона за авторското право и сродните му права възниква на датата, на която авторите или носителите на авторски права одобрят разпределените суми от организациите за колективно управление чрез подписване на двустранен протокол. Когато, преди да е възникнало данъчно събитие, се извърши плащане по доставката, данъкът става изискуем при получаване на плащането.

(8) (Изм. - ДВ, бр. 6 от 2010 г., в сила от 1.01.2010 г.) Независимо от разпоредбата на чл. 127, ал. 2, т. 2 от закона при доставка на вестници, списания, книги и други печатни произведения, музикални аудио- и видеозаписи и видеозаписи на филми на електронен или технически носител датата на възникване на данъчното събитие на доставката между комитента/доверителя и комисионера/довереника се определя по реда на чл. 25, ал. 9 от закона.

(9) (Нова - ДВ, бр. 84 от 2011 г., в сила от 1.01.2012 г.) Доставките на услуги по управление на въздушното движение и аеронавигационно обслужване, предоставяни от Държавно предприятие "Ръководство на въздушното движение", за които таксите се събират от Европейската организация за безопасност на въздухоплаването (Евроконтрол), се считат за доставки с непрекъснато изпълнение, за които плащането става дължимо за всеки календарен месец, през който са предоставени услугите.

(10) (Нова - ДВ, бр. 84 от 2011 г., в сила от 1.01.2012 г.) Данъчното събитие на доставките по ал. 9 възниква на 25-о число от календарния месец, следващ календарния месец, през който услугите са предоставени.

(11) (Нова – ДВ, бр. 24 от 2017 г., в сила от 21.03.2017 г.) При доставка на стока, за която е уговорено поетапно изпълнение, завършването на всеки етап се смята за отделна доставка и данъчното събитие за нея възниква на датата на изпълнението на съответния етап. Алинея 2 се прилага и при доставки на стоки, за които е уговорено поетапно изпълнение.

(12) (Нова – ДВ, бр. 27 от 2021 г., в сила от 1.07.2021 г.) Член 14а, ал. 7 от закона не се прилага за доставки по чл. 14а, ал. 6, т. 1 от закона за доставки на дистанционни продажби на стоки, внасяни от трети страни или територии, независимо дали е приложен режимът по чл. 157а от закона.

(13) (Нова – ДВ, бр. 27 от 2021 г., в сила от 1.07.2021 г.) Член 14а, ал. 7 от закона не се прилага за доставки по чл. 14а, ал. 6, т. 2 от закона, за доставки на дистанционни продажби на стоки, внасяни от трети страни или територии, когато за тези доставки не е приложен режимът по чл. 157а от закона.

(1) (Изм. – ДВ, бр. 110 от 2013 г., в сила от 1.01.2014 г.) В случаите на промяна на договор за лизинг, в който в резултат на промяната на договора се изпълняват условията на чл. 6, ал. 2, т. 3 от закона се счита, че на датата на промяната на договора лицето извършва доставка на стока.

(2) Данъчната основа на доставката по ал. 1 е равна на сумата от вноските, дължими след датата на промяната на договора, без дължимия за тях данък.

(3) Доставката по ал. 1 се документира по общия ред на закона.

(4) (Нова - ДВ, бр. 101 от 2006 г.) Услугата по предоставянето на кредит при доставка на стоки при условията на договор за лизинг се счита за отделна доставка, данъчното събитие за която възниква по реда на чл. 25, ал. 4 от закона.

(5) (Нова - ДВ, бр. 101 от 2006 г.) Доставката по ал. 4 се документира по общия ред на закона.

(6) (Нова - ДВ, бр. 101 от 2006 г., изм., бр. 110 от 2013 г., в сила от 1.01.2014 г.) При заместване на лизингополучател с нов лизингополучател по съществуващ лизингов договор, при който са налице условията на чл. 6, ал. 2, т. 3 от закона, се счита, че към датата на заместване с новия лизингополучател е налице прекратяване на договора със заместения (първоначалния) лизингополучател, което се документира по реда на чл. 115, ал. 6 от закона.

(7) (Нова - ДВ, бр. 101 от 2006 г.) В случаите по ал. 6 се счита, че на датата на заместване с новия лизингополучател лизингодателят извършва доставка по чл. 6, ал. 2, т. 3 от закона към новия лизингополучател. Данъчната основа на тази доставка е равна на сумата от вноските, дължими след датата на заместването с новия лизингополучател, без дължимия за тях данък.

(8) (Нова - ДВ, бр. 101 от 2006 г.) Доставката по ал. 7 се документира по общия ред на закона.

В данъчната основа по чл. 26 и 52 от закона не се включва размерът на акциза, когато стоките са поставени под режим отложено плащане на акциз по реда и при условията на Закона за акцизите и данъчните складове.

(Загл. изм. – ДВ, бр. 8 от 2016 г., в сила от 29.01.2016 г.)

(Изм. - ДВ, бр. 10 от 2011 г., в сила от 1.02.2011 г., бр. 8 от 2016 г., в сила от 29.01.2016 г.) Данъчната основа по чл. 26 и 27 от закона се увеличава с дължимите за доставката данъци и такси, когато са налице едновременно следните условия:

1. платени са от името и за сметка на доставчика;

2. поискани са от доставчика.

(1) Финансиранията (субсидиите) се приемат за усвоени, когато възникнат условията, необходими за признаването им като приход съгласно Закона за счетоводството и приложимите счетоводни стандарти.

(2) Когато полученото финансиране (субсидия) е доплащане едновременно както за извършване на доставки, за които е налице право на приспадане на данъчен кредит, така и за освободени доставки или за доставки или дейности, за които не е налице право на приспадане на данъчен кредит и не може да бъде определено с какви доставки или дейности е свързано, се приема, че финансирането (субсидията) е разпределено пропорционално в зависимост от извършените от доставчика доставки по чл. 73, ал. 3 от закона и извършените доставки по чл. 73, ал. 4, т. 2 - 6 от закона за последните 12 месеца преди месеца, през който е усвоено финансирането (субсидията).

(1) Обикновени или обичайни опаковъчни материали или контейнери от закона са само онези, които са предназначени за многократна употреба без преработка, като бутилки, каси, бидони, варели, палети, бъчви, цистерни, контейнери и др. под., след привеждането им в съответствие с хигиенните и санитарните изисквания.

(2) Данъчната основа по чл. 26, ал. 2 от закона не се увеличава със стойността на обикновените или обичайните опаковъчни материали или контейнери по чл. 26, ал. 3, т. 4 от закона, доколкото тази стойност е включена в съпътстващите разходи по опаковане по чл. 26, ал. 3, т. 3 от закона.

(1) Член 26, ал. 5, т. 1 от закона се прилага независимо дали търговската отстъпка или намалението се предоставят под формата на пари, стоки или услуги.

(2) Не се счита за предоставена търговска отстъпка или намаление предоставянето на стоки или услуги, които не са свързани с предмета на доставката, по повод на която се предоставят.

(3) Стоките или услугите са свързани с предмета на доставката по смисъла на ал. 2, ако са от същия вид или са предназначени за реклама, тестване, съпътстват или улесняват употребата на предоставената стока или услуга.

(4) Когато търговската отстъпка или намалението са предоставени след датата на възникване на данъчното събитие за доставката, за изменението на данъчната основа на доставката доставчикът издава кредитно известие към фактурата, издадена за доставката, а когато за доставката са издадени повече от една фактури - с кредитно известие, в което се посочват номерата на всички издадени фактури за доставката.

(5) В случаите по чл. 26, ал. 5, т. 2 от закона, когато обикновените или обичайните опаковъчни материали или контейнери не бъдат върнати в 12-месечен срок от изпращането им, данъчната основа на доставката се увеличава чрез издаване на дебитно известие към издадената за доставката фактура. Известието се издава в 5-дневен срок, считано от деня, в който изтича 12-месечният срок.

(1) В данъчната основа при вътреобщностно придобиване на акцизни стоки се включва и дължимият или платеният акциз за стоките в държавата членка, от която са изпратени или транспортирани.

(2) Когато дължимият или платеният акциз за стоките в държавата членка, от която са изпратени или транспортирани, е възстановен, данъчната основа по ал. 1 се намалява с възстановения размер на акциза.

(3) Възстановяването на акциза по ал. 2 се удостоверява от лицето с документ, издаден от компетентната администрация на държавата членка, която е възстановила акциза.

(4) Намалението на данъчната основа по ал. 2 се извършва с издаване на протокол по чл. 117, ал. 4 от закона.

(5) (Изм. - ДВ, бр. 39 от 2008 г.) Протоколът по ал. 4 се издава в 15-дневен срок, считано от последния ден на данъчния период, през който лицето се е снабдило с документа по ал. 3.

(6) В данъчната основа по чл. 64 от закона не се включва размерът на акциза, когато стоките са поставени под режим отложено плащане на акциз по реда и при условията на Закона за акцизите и данъчните складове.

(Доп. - ДВ, бр. 20 от 2013 г., в сила от 28.02.2013 г.) (1) (Предишен текст на чл. 20 – ДВ, бр. 110 от 2013 г., в сила от 1.01.2014 г.) Пазарната цена по чл. 27, ал. 3 и ал. 4, т. 2 от закона се определя към датата на възникване на данъчното събитие за доставката.

(2) (Нова – ДВ, бр. 110 от 2013 г., в сила от 1.01.2014 г.) Данъчната основа на доставка по договор по реда на Закона за водите се определя по чл. 27, ал. 4 от закона.

(3) (Нова – ДВ, бр. 8 от 2016 г., в сила от 29.01.2016 г., доп., бр. 24 от 2017 г., в сила от 21.03.2017 г.) Разпоредбите на чл. 6, ал. 3, т. 1 и 2 и чл. 9, ал. 3, т. 1 от закона се прилагат и когато при производството, вноса или придобиването на стоката не е приспаднат данъчен кредит, но за направени по стоката подобрения е приспаднат изцяло или частично данъчен кредит. Разпоредбите на чл. 6, ал. 3, т. 1 и 2 от закона се прилагат и когато при производството, вноса или придобиването на стоката не е приспаднат данъчен кредит, но за направени по нея подобрения е приспаднат данъчен кредит пропорционално на степента на използване за независима икономическа дейност.

(4) (Нова – ДВ, бр. 8 от 2016 г., в сила от 29.01.2016 г., доп., бр. 24 от 2017 г., в сила от 21.03.2017 г.) В случаите по ал. 3, изречение първо за определяне на данъчната основа по чл. 27, ал. 1 и 2, изречение второ от закона се взема предвид само данъчната основа на направените по стоката подобрения, за които е приспаднат изцяло или частично данъчен кредит. В случаите по ал. 3, изречение второ, за определяне на данъчната основа по чл. 27, ал. 1 от закона се взема предвид само данъчната основа на направените по стоката подобрения, за които е приспаднат данъчен кредит пропорционално на степента на използване за независима икономическа дейност.

(5) (Нова – ДВ, бр. 3 от 2019 г., в сила от 8.01.2019 г.) За целите на определяне на данъчната основа по смисъла на чл. 27 от закона за разход за изхабяване предвид обичайния икономически живот на стоки или услуги, които са дълготрайни активи по смисъла на закона, се взема предвид разход за изхабяването им като част от стойността на данъчната основа, за начисления данък върху която е приспаднат данъчен кредит, изчислен за всеки данъчен период по линейния метод за срока на полезния живот на стоката или услугата. При определяне на този срок следва да се вземе предвид периодът, през който се очаква стоката или услугата да бъде икономически използваема от едно или повече лица, но не по-кратък от 20 години за недвижимите имоти, съответно 5 години за останалите стоки и услуги. За стоки и услуги, за които данъчната основа не може да се определи по този ред, данъчната основа е пазарната цена.

(Загл. изм. - ДВ, бр. 84 от 2011 г., в сила от 28.10.2011 г.)

(1) Когато стоките се изпращат или превозват до трета страна, за доказване на доставката по чл. 28, т. 1 и 2 от закона доставчикът следва да разполага със следните документи:

1. (доп. - ДВ, бр. 6 от 2010 г., в сила от 1.01.2010 г., изм., бр. 10 от 2011 г., в сила от 1.02.2011 г., бр. 24 от 2017 г., в сила от 21.03.2017 г., бр. 3 от 2019 г., в сила от 8.01.2019 г.) митнически документ, в който доставчикът е вписан като износител на стоките, удостоверяващ напускането на стоките от митническо учреждение на напускане или друг документ, удостоверяващ износа, в случаите, когато е налице възможност да не се подава митнически документ, съгласно митническото законодателство;

2. (доп. – ДВ, бр. 59 от 2022 г., в сила от 26.07.2022 г.) фактура за доставката или друг документ в случаите, когато доставчикът не е задължен да издава фактура за доставката, от който е видно, че предмет на доставката е изнесената стока;

3. документ за превоза на тези стоки.

(2) Когато стоките се изпращат или превозват до трета територия, за доказване на доставката по чл. 28, т. 1 и 2 от закона доставчикът следва да разполага със следните документи:

1. (доп. – ДВ, бр. 59 от 2022 г., в сила от 26.07.2022 г.) фактура за доставката или друг документ в случаите, когато доставчикът не е задължен да издава фактура за доставката, от който е видно, че предмет на доставката е изнесената стока;

2. документ за превоза на тези стоки;

3. писмено потвърждение от получателя, удостоверяващо, че стоките са пристигнали на територията на трета територия.

(3) (Нова – ДВ, бр. 59 от 2022 г., в сила от 26.07.2022 г.) Когато стоките се изпращат или превозват до трета страна или територия чрез пощенски и/или експресни пратки съгласно Делегиран регламент на Комисията (EC) 2015/2446 от 28 юли 2015 г. за допълнение на Регламент (ЕС) № 952/2013 на Европейския парламент и на Съвета за определяне на подробни правила за някои от разпоредбите на Митническия кодекс на Съюза, за доказване на доставката по чл. 28, т. 1 и 2 от закона доставчикът следва да разполага със следните документи:

1. документ, от който да е видно, че изпратените или превозените стоки са изнесени;

2. фактура за доставката или друг документ в случаите, когато доставчикът не е задължен да издава фактура за доставката по ЗДДС, от който е видно, че предмет на доставката е изнесената стока.

За доказване на международен транспорт на пътници по чл. 29 от закона доставчикът на услугата следва да разполага със следните документи:

1. лиценз за извършване на международен превоз на пътници;

2. документ, удостоверяващ извършен международен превоз на пътници, в който е посочен идентификационният номер на превозното средство, с което е извършен превозът.

(1) (Доп. - ДВ, бр. 6 от 2010 г., в сила от 1.01.2010 г.) За доказване на международен транспорт на стоки по чл. 30, ал. 1, т. 1 и 2 от закона доставчикът на услугата следва да разполага със следните документи:

1. (изм. – ДВ, бр. 27 от 2021 г., в сила от 2.04.2021 г.) лиценз за извършване на международен автомобилен превоз на товари, когато такъв се изисква съгласно нормативен акт;

2. международни превозни документи, в които е вписан като превозвач - товарителница, коносамент, авиотоварителница или друг международно признат превозен документ или копие от тях;

3. фактура за доставката.

(2) (Доп. - ДВ, бр. 6 от 2010 г., в сила от 1.01.2010 г.) За доказване на международен транспорт на стоки по чл. 30, ал. 1, т. 3 от закона доставчикът на услугата следва да разполага със следните документи:

1. превозни документи, в които доставчикът е вписан като превозвач;

2. (изм. - ДВ, бр. 10 от 2011 г., в сила от 1.02.2011 г.) копие от митнически документ за превоз между две митнически учреждения, в която е посочен идентификационният номер на превозното средство, с което е извършен превозът;

3. фактура за доставката.

(3) (Нова - ДВ, бр. 6 от 2010 г., в сила от 1.01.2010 г.) Нулева данъчна ставка се прилага и за доставки на транспортни, спедиторски, куриерски или пощенски услуги (различни от услугите по чл. 49 от закона), когато получателят е данъчно задължено лице, установено на територията на страната, и услугите са оказвани във връзка с международен транспорт между:

1. трета страна/територия и трета страна/територия;

2. трета страна/територия и друга държава членка;

3. друга държава членка и трета страна/територия;

4. две точки на територията на една трета страна/територия.

(4) (Нова - ДВ, бр. 6 от 2010 г., в сила от 1.01.2010 г.) Алинея 3 се прилага и по отношение на частта на транспорта на територията на страната, когато същият е част от международния транспорт по ал. 3 и е извършен от същия превозвач.

(5) (Нова - ДВ, бр. 6 от 2010 г., в сила от 1.01.2010 г., изм., бр. 24 от 2017 г., в сила от 21.03.2017 г.) За целите на чл. 92, ал. 3, т. 1 от закона на доставки с нулева ставка се приравняват и доставките на транспортни, спедиторски, куриерски или пощенски услуги (различни от услугите по чл. 49 от закона), когато получателят е данъчно задължено лице, установено извън територията на страната, и когато са налице условията на чл. 30 от закона.

(6) (Нова - ДВ, бр. 6 от 2010 г., в сила от 1.01.2010 г.) За доказване на доставките по ал. 3, 4 и 5 доставчикът на услугата трябва да разполага с документите по ал. 1 или 2.

(1) За доказване на международен транспорт на природен газ по смисъла на чл. 30 от закона доставчикът на услугата трябва да разполага със:

1. договор за превоз, пренос или транзит на природен газ;

2. писмено потвърждение от доставчика на природен газ за транзитираните количества, придружено с приемно-предавателен акт, изготвен от газоизмервателна станция;

3. фактура за доставката.

(2) За доказване на международен транспорт на електроенергия по смисъла на чл. 30 от закона доставчикът на услугата трябва да разполага със следните документи:

1. писмено потвърждение за транзитираните количества от собственика на електрическата енергия или документи, издадени от администратора по международни съглашения за трансгранична търговия;

2. фактура за доставката.

(3) (Нова - ДВ, бр. 10 от 2011 г., в сила от 1.02.2011 г.) За доказване на международен транспорт на топлинна или хладилна енергия по смисъла на чл. 30 от закона доставчикът на услугата трябва да разполага със:

1. договор за превоз, пренос или транзит на топлинна или хладилна енергия чрез топлофикационни или охладителни мрежи;

2. писмено потвърждение от доставчика на топлинна или хладилна енергия за транзитираните количества, придружено с приемно-предавателен акт, изготвен от измервателна станция;

3. фактура за доставката.

(Загл. изм. - ДВ, бр. 6 от 2010 г., в сила от 1.01.2010 г.)

(Доп. - ДВ, бр. 3 от 2007 г., изм., бр. 6 от 2010 г., в сила от 1.01.2010 г.) (1) За доказване на доставката по чл. 31, т. 1 от закона с място на изпълнение на територията на страната доставчикът следва да разполага със следните документи:

1. ордер за зареждане, стокова разписка за зареждане, съплай лист, деливъри сертификат или друг документ за зареждане със стоки за потребление на борд, от който са видни: номерът и датата на рейса, направлението и инициалът (име и/или номер) на съответното въздухоплавателно средство;

2. (изм. - ДВ, бр. 10 от 2011 г., в сила от 1.02.2011 г., бр. 24 от 2017 г., в сила от 21.03.2017 г.) митнически документ, в който доставчикът е вписан като износител на стоките, заверен, след потвърдено напускане на стоките от митническо учреждение на напускане или друг документ, удостоверяващ износа, в случаите, когато е налице възможност да не се подава митнически документ, съгласно митническото законодателство;

3. фактура за доставката;

4. (нова - ДВ, бр. 84 от 2011 г., в сила от 1.01.2012 г.) за авиационни оператори, установени извън страната - декларация по образец - приложение № 25, която е предоставена при първата извършена доставка за календарната година и е валидна до края на годината.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 84 от 2011 г., в сила от 28.10.2011 г.) Член 31, т. 1 от закона се прилага и за международен рейс в рамките на Европейския съюз.

(Доп. - ДВ, бр. 39 от 2008 г., изм. и доп., бр. 71 от 2008 г., в сила от 12.08.2008 г., изм., бр. 6 от 2010 г., в сила от 1.01.2010 г.) (1) За доказване на доставка за снабдяването по чл. 31, т. 2, букви "а" и "б" от закона на плавателни съдове с място на изпълнение на територията на страната доставчикът следва да разполага със следните документи:

1. (изм. - ДВ, бр. 84 от 2011 г., в сила от 28.10.2011 г., бр. 24 от 2017 г., в сила от 21.03.2017 г.) ордер за зареждане, стокова разписка за зареждане, съплай лист, деливъри сертификат или друг документ за зареждане със стоки за потребление на борд, от който са видни име и/или номер на съответния плавателен съд;

2. (изм. - ДВ, бр. 10 от 2011 г., в сила от 1.02.2011 г., бр. 84 от 2011 г., в сила от 28.10.2011 г.) копие от свидетелство за регистрация на кораба или временно свидетелство за плаване;

3. (изм. – ДВ, бр. 24 от 2017 г., в сила от 21.03.2017 г., бр. 58 от 2018 г., в сила от 13.07.2018 г.) копия от документи, удостоверяващи правото на корабопритежателя за извършване на търговски, промишлени или риболовни дейности извън териториалното море на страната, когато такъв се изисква за упражняване на дейността (концесии, квоти или други подобни);

4. фактура за доставката;

5. (нова – ДВ, бр. 24 от 2017 г., в сила от 21.03.2017 г.) декларация по образец – приложение № 26, която е предоставена при първата извършена доставка за календарната година, и е валидна до края на годината или друг документ, в който са декларирани обстоятелствата, съдържащи се в приложение № 26, част първа или част втора, която е приложима.

(2) (Изм. – ДВ, бр. 24 от 2017 г., в сила от 21.03.2017 г.) За доказване на доставка за снабдяването на плавателни съдове по чл. 31, т. 2, буква "г" от закона с място на изпълнение на територията на страната доставчикът трябва да разполага със следните документи:

1. (изм. – ДВ, бр. 24 от 2017 г., в сила от 21.03.2017 г.) ордер за зареждане, стокова разписка за зареждане, съплай лист, деливъри сертификат или друг документ за зареждане със стоки за потребление на борд, от който са видни: номерът и датата на рейса, инициалът (име и/или номер) на съответния плавателен съд;

2. фактура за доставката.

(3) За доказване на доставка на горива, резервни части и смазочни материали за снабдяването на плавателни съдове по чл. 31, т. 2, буква "д" от закона с място на изпълнение на територията на страната доставчикът следва да разполага със следните документи:

1. ордер за зареждане, стокова разписка за зареждане, съплай лист, деливъри сертификат или друг документ за зареждане със стоки, от който е виден инициалът (име и/или номер) на съответния плавателен съд;

2. фактура за доставката;

3. (нова – ДВ, бр. 24 от 2017 г., в сила от 21.03.2017 г.) копия от документи, удостоверяващи правото на корабопритежателя за извършване на крайбрежен риболов на лицето и на плавателния съд;

4. (нова – ДВ, бр. 24 от 2017 г., в сила от 21.03.2017 г.) копие от свидетелство за регистрация на кораба или временно свидетелство за плаване.

(4) (Нова – ДВ, бр. 24 от 2017 г., в сила от 21.03.2017 г.) За доказване на доставка за снабдяването на плавателни съдове по чл. 31, т. 2, буква "в" от закона с място на изпълнение на територията на страната доставчикът трябва да разполага със следните документи:

1. ордер за зареждане, стокова разписка за зареждане, съплай лист, деливъри сертификат или друг документ за зареждане със стоки за потребление на борд, от който са видни номерът и датата на рейса, инициалът (име и/или номер) на съответния плавателен съд;

2. фактура за доставката.

(Доп. - ДВ, бр. 84 от 2011 г., в сила от 28.10.2011 г., изм., бр. 24 от 2017 г., в сила от 21.03.2017 г.) (1) За доказване доставката на услуга по строителство, поддръжка, ремонт, модификация, трансформация, сглобяване, оборудване, съоръжаване, превоз и унищожаване на въздухоплавателни средства по чл. 31, т. 3 от закона с място на изпълнение на територията на страната доставчикът следва да разполага със следните документи:

1. договор с компанията, експлоатираща въздухоплавателното средство, за извършване на съответната услуга, от който да е видно името и/или номерът на въздухоплавателното средство, или друг документ, доказващ извършване на услугата (приемно-предавателен протокол, възлагателно писмо, поръчка, заявка и др.);

2. фактура за доставката;

3. за авиационни оператори, установени извън страната – декларация по образец – приложение № 25, която е предоставена при първата извършена доставка за календарната година и е валидна до края на годината.

(2) За доказване доставката на услуга по строителство, поддръжка, ремонт, модификация, трансформация, сглобяване, оборудване, съоръжаване, превоз и унищожаване по чл. 31, т. 3 от закона на плавателен съд с място на изпълнение на територията на страната доставчикът следва да разполага със следните документи:

1. за плавателен съд по чл. 31, т. 2, букви "а" и "б" от закона:

а) договор с корабопритежателя за извършване на съответната услуга, в който да е видно името и/или номерът на превозното средство, или друг документ, доказващ извършване на услугата (приемо-предавателен протокол, възлагателно писмо, поръчка, заявка и др.);

б) фактура за доставката;

в) декларация по образец – приложение № 26, която е предоставена при първата извършена доставка за календарната година и е валидна до края на годината, или друг документ, в който са декларирани обстоятелствата, съдържащи се в приложение № 26, част първа или част втора, която е приложима; в този случай не се доказва критерият по чл. 31в, ал. 1, т. 2;

2. за плавателен съд по чл. 31, т. 2, букви "в" и "д" от закона:

а) договор с корабопритежателя за извършване на съответната услуга, в който да е видно името и/или номерът на превозното средство, или друг документ, доказващ извършване на услугата (приемо-предавателен протокол, възлагателно писмо, поръчка, заявка и др.);

б) фактура за доставката.

(Загл. изм. - ДВ, бр. 6 от 2010 г., в сила от 1.01.2010 г.)

(Доп. - ДВ, бр. 3 от 2007 г., изм. и доп., бр. 16 от 2007 г., бр. 39 от 2008 г., изм., бр. 6 от 2010 г., в сила от 1.01.2010 г.) (1) (Изм. - ДВ, бр. 84 от 2011 г., в сила от 28.10.2011 г., бр. 24 от 2017 г., в сила от 21.03.2017 г.) За доказване на доставка по отдаване под наем по чл. 31, т. 4 от закона на плавателен съд с място на изпълнение на територията на страната доставчикът трябва да разполага със следните документи:

1. за плавателен съд по чл. 31, т. 2, букви "а" и "б" от закона:

а) договор за наем;

б) копие от свидетелство за регистрация на плавателен съд или временното свидетелство за плаване;

в) копие от документ за съответствие на компанията, отговарящ на изискванията на Международния кодекс за управление на безопасната експлоатация на кораби и предотвратяване на замърсяването;

г) (изм. – ДВ, бр. 58 от 2018 г., в сила от 13.07.2018 г.) копия от документи, удостоверяващи правото на корабопритежателя за извършване на търговски, промишлени или риболовни дейности извън териториалното море на страната, когато такъв се изисква за упражняване на дейността (концесии, квоти или други подобни);

д) фактура за доставката;

е) декларация по образец – приложение № 26, която е предоставена при първата извършена доставка за календарната година и е валидна до края на годината, или друг документ, в който са декларирани обстоятелствата, съдържащи се в приложение № 26, част първа или част втора, която е приложима;

2. за плавателен съд по чл. 31, т. 2, буква "в" от закона:

а) договор за наем;

б) фактура за доставката;

3. за плавателен съд по чл. 31, т. 2, буква "д" от закона:

а) договор за наем;

б) копие от документи, удостоверяващи правото за извършване на крайбрежен риболов на корабопритежателя и на плавателния съд;

в) копие от свидетелство за регистрация на плавателен съд или временното свидетелство за плаване;

г) фактура за доставката.

(2) (Изм. – ДВ, бр. 24 от 2017 г., в сила от 21.03.2017 г.) За доказване на доставка по отдаване под наем по чл. 31, т. 4 от закона на въздухоплавателно средство с място на изпълнение на територията на страната доставчикът следва да разполага със следните документи:

1. договор за наем;

2. (изм. - ДВ, бр. 84 от 2011 г., в сила от 1.01.2012 г.) за авиационни оператори, установени извън страната - декларация по образец - приложение № 25, която е предоставена при първата извършена доставка за календарната година и е валидна до края на годината;

3. копие от лиценз или друг документ, удостоверяващ правото на наемателя да извършва международен транспорт с наетото въздухоплавателно средство;

4. копие от документа за регистрация на въздухоплавателното средство;

5. фактура за доставката.

(Загл. изм. - ДВ, бр. 6 от 2010 г., в сила от 1.01.2010 г.)

(Изм. - ДВ, бр. 3 от 2007 г., бр. 39 от 2008 г., бр. 71 от 2008 г., в сила от 12.08.2008 г., бр. 6 от 2010 г., в сила от 1.01.2010 г.) (1) (Изм. - ДВ, бр. 84 от 2011 г., в сила от 28.10.2011 г., бр. 24 от 2017 г., в сила от 21.03.2017 г.) За доказване на доставките на услуги по чл. 31, т. 5 от закона по обработка на плавателен съд с място на изпълнение на територията на страната доставчикът трябва да разполага със следните документи:

1. за плавателен съд по чл. 31, т. 2, букви "а" и "б" от закона:

а) декларация по образец – приложение № 26, която е предоставена при първата извършена доставка за календарната година и е валидна до края на годината, или друг документ, в който са декларирани обстоятелствата, съдържащи се в приложение № 26, част първа или част втора, която е приложима;

б) копие от свидетелство за регистрация на кораба или временното свидетелство за плаване;

в) фактура за доставката;

2. за плавателен съд по чл. 31, т. 2, букви "в" и "д" от закона:

а) копие от свидетелство за регистрация на кораба или временното свидетелство за плаване;

б) фактура за доставката.

(2) (Изм. – ДВ, бр. 24 от 2017 г., в сила от 21.03.2017 г.) За доказване на доставките на услуги по обработка по чл. 31, т. 5 от закона на въздухоплавателно средство с място на изпълнение на територията на страната доставчикът следва да разполага със следните документи:

1. документ за наземно обслужване, издаван от летищното предприятие или от лицензирания оператор за наземно обслужване на авиационния оператор, в който са посочени номерът и датата на този полет;

2. фактура за доставката;

3. (нова – ДВ, бр. 24 от 2017 г., в сила от 21.03.2017 г.) за авиационни оператори, установени извън страната – декларация по образец – приложение № 25, която е предоставена при първата извършена доставка за календарната година и е валидна до края на годината.

(3) (Изм. – ДВ, бр. 24 от 2017 г., в сила от 21.03.2017 г.) "Спасителни операции" по чл. 31, т. 10 от закона са тези операции, които представляват услуги, свързани с борба с бедствия, ликвидиране на последиците от тях, както и предотвратяване на бедствия посредством предохранителни мероприятия, когато тези операции се осъществяват на море.

(4) "Бедствие" е земетресение, наводнение, стихийни пожари, свличане (срутване) на пластове, вулканична дейност, въздушни или водни стихии, нападения на диви животни, каламитетно намножаване на насекоми, епидемии и др., както и аварии и катастрофи, чийто характер е станал масов и са прераснали в бедствие (химически, радиационни и други замърсявания, аварии или катастрофи на превозни средства, осъществяващи обществен транспорт, и др.).

(5) Услуги, свързани със спасителни операции, са:

1. борба с бедствия, включително превоз на спасителни екипи; издирване, превоз или евакуация на хора; доставяне на храна, медикаменти, човешки органи и др.; действия по разпръскване на химически и други средства; други спасителни работи (наблюдение, измерване, изследване, картографиране, въздействие върху времето, фотографиране и др.);

2. отдаване под наем на превозно средство за целите на извършваните услуги по т. 1.

(6) За доказване на доставките на услуги по ал. 5 доставчикът трябва да разполага със следните документи:

1. когато са извършени с въздухоплавателно средство:

а) документ от чуждестранния компетентен орган, удостоверяващ предохранителните мерки, бедствието или ликвидирането на последиците от него, както и характера му;

б) договор за извършване на услугите;

в) (доп. – ДВ, бр. 24 от 2017 г., в сила от 21.03.2017 г.) копие от свидетелство за авиационен оператор;

г) протокол за извършените услуги в часове или друг показател по вид на услугата;

д) фактура за доставката;

2. (изм. – ДВ, бр. 24 от 2017 г., в сила от 21.03.2017 г.) когато са извършени с плавателен съд:

а) документи, доказващи извършените услуги, съгласно Кодекса на търговското корабоплаване;

б) фактура за доставката;

3. когато са извършени с подвижен железопътен състав:

а) документи, доказващи извършените услуги;

б) фактура за доставката.

(1) (Доп. - ДВ, бр. 39 от 2008 г.) За доказване на доставка услуга по транспортна обработка на стоки, включително на транспортни контейнери по чл. 31, т. 6 от закона, с място на изпълнение на територията на страната доставчикът следва да разполага със следните документи:

1. (доп. – ДВ, бр. 24 от 2017 г., в сила от 21.03.2017 г.) документите по чл. 29, с които се доказва обработката на съответното превозно средство;

2. фактура за доставката.

(2) Документите по ал. 1, т. 1 могат да бъдат издадени на името на корабособственика (авиационния оператор или железопътния превозвач), собственика на товарите, превозвача или спедитора.

(3) За доказване на доставка на услуга по транспортна обработка на пътници по чл. 31, т. 6 от закона с място на изпълнение на територията на страната доставчикът следва да разполага със следните документи:

1. (доп. – ДВ, бр. 24 от 2017 г., в сила от 21.03.2017 г.) документите по чл. 29, с които се доказва обработката на съответното превозно средство;

2. фактура за доставката.

(4) (Нова - ДВ, бр. 6 от 2010 г., в сила от 1.01.2010 г.) За доказване на доставка на услуга по транспортна обработка на стоки или пътници, извършена от железопътен превозвач, доставчикът следва да разполага със следните документи:

1. копие от товарителница CIM или копие от товарителница СМГС, разписка образец 312в, издадени на името на железопътния превозвач, на собственика на товарите, на превозвача или на спедитора;

2. фактура за доставката.

(Изм. – ДВ, бр. 24 от 2017 г., в сила от 21.03.2017 г.) (1) За доказване на доставка по чл. 31, т. 7 от закона на въздухоплавателно средство с място на изпълнение на територията на страната доставчикът следва да разполага със следните документи:

1. писмен договор за прехвърляне на собствеността или други вещни права върху въздухоплавателното средство съгласно Закона за гражданското въздухоплаване;

2. фактура за доставката;

3. за авиационни оператори, установени извън страната – декларация по образец – приложение № 25, която е предоставена при първата извършена доставка за календарната година и е валидна до края на годината.

(2) За доказване на доставка по чл. 31, т. 7 от закона на плавателен съд с място на изпълнение на територията на страната доставчикът следва да разполага със следните документи:

1. за плавателен съд по чл. 31, т. 2, букви "а" и "б" от закона:

а) писмен договор или друг акт за прехвърляне на собствеността или други вещни права върху плавателния съд съгласно Кодекса на търговското корабоплаване;

б) фактура за доставката;

в) декларация по образец – приложение № 26, която е предоставена при първата извършена доставка за календарната година и е валидна до края на годината, или друг документ, в който са декларирани обстоятелствата, съдържащи се в приложение № 26, част първа или част втора, която е приложима;

2. за плавателен съд по чл. 31, т. 2, буква "в" от закона:

а) писмен договор за прехвърляне на собствеността или други вещни права върху плавателния съд съгласно Кодекса на търговското корабоплаване;

б) фактура за доставката;

3. за плавателен съд по чл. 31, т. 2, буква "д" от закона:

а) писмен договор за прехвърляне на собствеността или други вещни права върху плавателния съд съгласно Кодекса на търговското корабоплаване;

б) документ, удостоверяващ правото за извършване на крайбрежен риболов на корабопритежателя;

в) фактура за доставката.

(Нов - ДВ, бр. 84 от 2011 г., в сила от 1.01.2012 г.) (1) Доставката на услуги по управление на въздушното движение и аеронавигационно обслужване, предоставяни от Държавно предприятие "Ръководство на въздушното движение", за които таксите се събират от Евроконтрол, се удостоверяват чрез електронен документ (файл), изготвян и предоставян ежемесечно от Евроконтрол, който задължително съдържа най-малко следната информация:

1. данъчна основа на услугите, предоставени за съответния данъчен период, поотделно за всеки конкретен получател;

2. идентификационен номер за целите на ДДС за получател данъчно задължено лице, установен в друга държава членка, съответно идентификационен номер за целите на ДДС или подобен номер, изпълняващ същата функция, предоставен от страната по установяване и използван за идентифициране за получател данъчно задължено лице, установено извън Европейския съюз;

3. начислен данък общо и поотделно за всеки конкретен получател при следните кодове:

а) VТ - услугата е облагаема с 20 на сто, когато получател е данъчно незадължено лице, независимо от страната, в която е установено, или данъчно задължено лице, установено в България, различно от авиационен оператор, извършващ предимно международни рейсове;

б) EX - услугата е облагаема с нулева ставка на основание чл. 31, т. 11 от закона, когато данъчно задълженото лице получател е установено в България и е авиационен оператор, извършващ предимно международни рейсове;

в) RC - данък не се начислява, когато данъчно задълженото лице получател, е установено в друга държава членка и данъкът е дължим от получателя, съгласно чл. 196 от Директива 2006/112/ЕО относно общата система на данъка върху добавената стойност (ОВ, L 10/14 от 15 януари 2010 г.);

г) RX - данък не се начислява, когато данъчно задълженото лице получател е установено в друга държава членка, но услугата е освободена от данък, съгласно чл. 148, буква "ж" от Директива 2006/112/ЕО, ако следните три критерия са приложени едновременно:

ползвателят на въздушното пространство е авиационен оператор и

оперира срещу възнаграждение и

оперира основно по международни рейсове;

д) NE - данък не се начислява, когато получателят е данъчно задължено лице, установено извън Европейския съюз.

(2) Данъчно задължено лице получател на услуги по управление на въздушното движение и аеронавигационно обслужване, предоставяни от Държавно предприятие "Ръководство на въздушното движение", за които таксите се събират от Евроконтрол, е лице, определено като такова във външната мрежа за националните администрации ЕTNA, поддържана от Евроконтрол, за което:

1. пред Евроконтрол е предоставен валиден идентификационен номер за целите на ДДС - за получателите, установени в други държави членки, или

2. пред Евроконтрол е представен оригинален документ от съответния национален данъчен орган, потвърждаващ валиден идентификационен номер за целите на ДДС или подобен номер, изпълняващ същата функция, предоставен от страната по установяване и използван за идентифициране на данъчно задълженото лице - за получателите, установени извън Европейския съюз, или

3. пред Евроконтрол е предоставен валиден идентификационен номер по ЗДДС и Евроконтрол е уведомен в сроковете по чл. 31б, ал. 10 и 11, че е авиационен оператор, включен в регистъра по чл. 31б, ал. 8 на авиационните оператори, извършващи предимно международни рейсове - за получатели, установени на територията на страната.

(3) Алинея 2 относно удостоверяването на статута на получателя се прилага и за услуги по управление на въздушното движение и аеронавигационно обслужване, предоставяни от Държавно предприятие "Ръководство на въздушното движение", за които таксите не се събират от Евроконтрол.

(Нов - ДВ, бр. 84 от 2011 г., в сила от 28.10.2011 г.) (1) Авиационен оператор, извършващ предимно международни рейсове за целите на чл. 31 от закона, е този оператор, чиито приходи от продажби от международни рейсове (независимо дали тези приходи са от превоз на пътници, товари и/или поща или от извършени специализирани авиационни работи) представляват най-малко 60 на сто или повече от общите приходи на оператора за период от 5 календарни години.

(2) Когато в приходите по ал. 1 участват приходи от продажба с инцидентен, случаен или нерегулярен характер независимо дали от международна или немеждународна дейност, авиационен оператор, извършващ предимно международни рейсове за целите на чл. 31 от закона, е авиационен оператор, за който са изпълнени поне два, а за специализирани авиационни работи - един, от посочените критерии:

1. изминатите мили по международни рейсове представляват най-малко 60 на сто от изминатите общи мили, и/или

2. броят превозени пътници по международни рейсове представляват най-малко 60 на сто от общия брой превозени пътници, и/или

3. превозеният тонаж на товари (при основна дейност въздушен превоз на товари и/или поща или от извършени специализирани авиационни работи) по международни рейсове представлява най-малко 60 на сто от общия превозен тонаж.

(3) Авиационните оператори, установени на територията на страната и извършващи предимно международни рейсове, декларират обстоятелствата по ал. 1 и 2 чрез подаване на декларация до Главна дирекция "Гражданска въздухоплавателна администрация" по образец - приложение № 25.

(4) Декларацията по ал. 3 се подава от 1 ноември до 10 декември на текущата календарна година и е валидна от 1 януари до 31 декември на следващата година.

(5) Показателите по ал. 1 и 2 се определят общо за период от 5 последователни календарни години, предшестващи годината, за която е валидна декларацията, или от момента на започване на дейността в случаите на по-малко от 5 последователни календарни години.

(6) Авиационни оператори, които са започнали дейност преди по-малко от 1 година, определят показателите по ал. 1 и 2 (на база на реални данни и/или на база намерения и бизнес планове) от датата на започване на дейността до датата на подаване на декларацията по ал. 4 или 7.

(7) В случаите по ал. 6 декларацията по ал. 3 може да се подаде и от 1-во до 15-о число на календарен месец в рамките на текущата година, като същата е валидна от 1-во число на месеца, следващ месеца на подаване, до 31 декември на текущата година.

(8) Главна дирекция "Гражданска въздухоплавателна администрация" изготвя и поддържа регистър на авиационните оператори, установени в Република България, извършващи предимно международни рейсове, на база на подадените декларации по ал. 4 и 7. Регистърът се публикува на интернет страницата на Главна дирекция "Гражданска въздухоплавателна администрация".

(9) Регистърът съдържа най-малко следните данни:

1. наименование и адрес на управление на авиационния оператор;

2. идентификационен номер по ДДС съгласно чл. 94, ал. 2 ЗДДС на лицето по т. 1;

3. период, за който лицето е декларирало, че е авиационен оператор, извършващ предимно международни рейсове, както следва:

а) за цялата календарна година на валидност по ал. 4;

б) за периода на валидност по ал. 7.

(10) До 15 декември на всяка текуща година Главна дирекция "Гражданска въздухоплавателна администрация" изпраща на Евроконтрол информация от регистъра за лицата, които са декларирали, че са авиационни оператори, извършващи предимно международни рейсове за следващата календарна година.

(11) В случаите по ал. 7 Главна дирекция "Гражданска въздухоплавателна администрация" изпраща на Евроконтрол информацията от регистъра за лицата до 25-о число на месеца на подаване на декларацията. В информацията задължително се отразява, че лицето е декларирало, че е авиационен оператор, извършващ предимно международни рейсове за периода от 1-во число на месеца, следващ месеца на подаване на декларацията, до 31 декември на текущата година.

(Нов – ДВ, бр. 24 от 2017 г., в сила от 21.03.2017 г.) (1) Плавателен съд, за който се прилага нулева ставка по чл. 31, т. 2, букви "а" и "б" от закона, предназначен и използван за плаване в открито море, е всеки плавателен съд, който отговаря едновременно на следните условия:

1. вписан е в общия единен регистър на корабите, плаващи под българско знаме, воден от Изпълнителната агенция "Морска администрация", а за кораб, плаващ под чуждо знаме – вписан е в регистъра, воден от компетентния орган на държавата, под чието знаме плава;

2. комплектован с екипаж в съответствие с международни конвенции;

3. извършва превоз на стоки или пътници или търговска, промишлена или риболовна дейност;

4. плаванията му извън териториалното море на страната са най-малко 60 на сто от всичките му плавания за период от 12 месеца преди месеца на получаване на доставка с място на изпълнение на територията на страната, за която ще се прилага нулева ставка; при определяне дела на плаванията извън териториалното море на страната следва да е изпълнен един от посочените критерии:

а) изминатите мили на плавателния съд извън териториалното море на страната представлява най-малко 60 на сто от изминатите от съда общи мили за период от 12 месеца преди месеца на получаване на доставка с място на изпълнение на територията на страната, за която ще се прилага нулева ставка;

б) броят на маршрутите на плавателния съд извън териториалното море на страната представлява най-малко 60 на сто от общия брой на маршрутите на съда за период от 12 месеца преди месеца на получаване на доставка с място на изпълнение на територията на страната, за която ще се прилага нулева ставка;

в) броят превозени пътници от плавателния съд извън териториалното море на страната представлява най-малко 60 на сто от общия брой на превозени пътници от съда за период от 12 месеца преди месеца на получаване на доставка с място на изпълнение на територията на страната, за която ще се прилага нулева ставка;

г) превозеният тонаж на товари и/или поща от плавателния съд (при основна дейност превоз на товари, търговски или промишлени дейности и/или поща) извън териториалното море на страната представлява най-малко 60 на сто от общия превозен тонаж от съда за период от 12 месеца преди месеца на получаване на доставка с място на изпълнение на територията на страната, за която ще се прилага нулева ставка.

(2) Нулева ставка по чл. 31, т. 2, букви "а" и "б" от закона не се прилага за следните плавателни съдове:

1. използвани за търговски и промишлени дейности в рамките на териториалното море;

2. използвани за отглеждане на стриди и миди;

3. използвани за спортни и развлекателни цели или за лични нужди;

4. използвани за плаване по реки;

5. които не отговарят на условията по ал. 1.

(3) Когато плавателният съд извършва плавания с инцидентен, случаен или нерегулярен характер, за определяне дела на плаванията извън териториалното море на страната при различни от посочените в ал. 4 доставки за прилагане на нулевата ставка по чл. 31, т. 2, букви "а" и "б" от закона следва да са изпълнени поне два от посочените критерия по ал. 1, т. 4, от буква "а" до буква "г".

(4) Делът на плаванията извън териториалното море на страната по ал. 1, т. 4 при строителство, доставка или наем на плавателен съд за прилагане на нулевата ставка по чл. 31, т. 2, букви "а" и "б" от закона се определя на база намерения за очакваните плавания или експлоатационния профил на плавателния съд. Когато плавателният съд е нает от един и същ корабопритежател най-малко по два договора, които следват един след друг и са с обща продължителност над 12 месеца, делът на плаванията извън териториалното море на страната по ал. 1, т. 4 се определя на база реални данни за съда за период от 12 месеца преди месеца на получаване на доставка с място на изпълнение на територията на страната, за която ще се прилага нулева ставка.

(5) Критериите по ал. 1, т. 4, от буква "а" до буква "г" се определят на база реални данни от корабния или бордовия дневник или информация от системата за навигация и позициониране, или от превозни документи, или на база намерения и експлоатационен профил на плавателния съд.

(6) Корабопритежател на плавателен съд, който е или ще бъде предназначен и използван за плаване в открито море, независимо дали е установен, или не е установен на територията на страната, декларира изпълнението на критериите за прилагане на нулева ставка по ал. 1, т. 4, от буква "а" до буква "г" чрез изготвяне на декларация по образец – приложение № 26, която се предоставя на доставчика при първата извършена доставка за календарната година и е валидна до края на годината, или друг документ, в който са декларирани обстоятелствата, съдържащи се в приложение № 26, част първа или част втора, която е приложима.

(7) Когато плавателният съд е използван в продължение на по-малко от една година, за определяне дела на плаванията извън териториалното море на страната при различни от посочените в ал. 4 доставки за прилагане на нулевата ставка по чл. 31, т. 2, букви "а" и "б" от закона следва да е изпълнен поне един от посочените критерии по ал. 1, т. 4 от буква "а" до буква "г", считано от датата на започване на дейността до датата на изготвяне на декларацията по ал. 6.

(8) Всяко плаване между две пристанища, разположени в териториални води, териториални води на Европейския съюз или международни води, и където са извършвани операции по товарене или разтоварване на товари и/или по качване или слизане на пътници, се счита за един маршрут. За един маршрут се счита и когато тези операции са извършени на пристанището, от което плавателният съд е отплавал и на което пристига отново след плаване без спирка в друго пристанище.

(9) При определянето на процента по ал. 1, т. 4, от буква "а" до буква "г" не се включват плавания, извършени единствено с цел тестване на плавателния съд, ремонт или обучение на екипажа.

(Нов – ДВ, бр. 3 от 2019 г., в сила от 8.01.2019 г.) (1) За доказване на доставка по чл. 31, т. 12, буква "а" от закона с място на изпълнение на територията на страната доставчикът следва да разполага със следните документи:

1. за плавателен съд по чл. 31, т. 2, букви "а" и "б" от закона:

а) договор с корабопритежателя за извършване на съответната услуга, в който да е видно името и/или номерът на превозното средство, или друг документ, доказващ извършване на услугата (приемно-предавателен протокол, възлагателно писмо, поръчка, заявка и др.);

б) фактура за доставката;

в) декларация по образец – приложение № 26, която е предоставена при първата извършена доставка за календарната година и е валидна до края на годината, или друг документ, в който са декларирани обстоятелствата, съдържащи се в приложение № 26, част първа или част втора, която е приложима; в този случай не се доказва критерият по чл. 31в, ал. 1, т. 2;

2. за плавателен съд по чл. 31, т. 2, букви "в" и "д" от закона:

а) договор с корабопритежателя за извършване на съответната услуга, в който да е видно името и/или номерът на превозното средство, или друг документ, доказващ извършване на услугата (приемно-предавателен протокол, възлагателно писмо, поръчка, заявка и др.);

б) фактура за доставката.

(2) (Изм. – ДВ, бр. 25 от 2020 г., в сила от 20.03.2020 г.) За доказване на доставка по чл. 31, т. 12, буква "б" от закона с място на изпълнение на територията на страната доставчикът следва да разполага с документите по чл. 31а – за въздухоплавателни средства, и по чл. 29, ал. 6, т. 3 – за железопътния превозвач.

(1) За доказване на доставка по чл. 32, ал. 1 от закона с място на изпълнение на територията на страната доставчикът следва да разполага със следните документи:

1. (изм. – ДВ, бр. 24 от 2017 г., в сила от 21.03.2017 г.) митнически документи, удостоверяващи, че стоката е несъюзна;

2. (изм. – ДВ, бр. 24 от 2017 г., в сила от 21.03.2017 г.) митнически документи, от които е видно, че към датата, на която данъкът за доставката става изискуем, стоките са със статут на временно складирани стоки или са поставени в свободна зона или под митнически режими – митническо складиране, активно усъвършенстване, временен внос с пълно освобождаване от вносни мита, външен транзит;

3. фактура за доставката.

(2) За доказване на доставка по чл. 32, ал. 2 от закона с място на изпълнение на територията на страната доставчикът следва да разполага със следните документи:

1. писмена декларация от лицето - титуляр на направлението/режима по ал. 1, в която е декларирано, че към датата, на която данъкът за доставката на услугата става изискуем за стоките, са налице обстоятелствата по ал. 1;

2. фактура за доставката.

За доказване на доставка на услуги по обработка на стоки по чл. 33 от закона с място на изпълнение на територията на страната доставчикът следва да разполага със следните документи:

1. (изм. - ДВ, бр. 101 от 2006 г., доп., бр. 39 от 2008 г., изм., бр. 10 от 2011 г., в сила от 1.02.2011 г., бр. 24 от 2017 г., в сила от 21.03.2017 г.) митнически документ за поставяне на стоките под митнически режим "активно усъвършенстване", в който той е вписан като титуляр, когато стоките са несъюзни, съответно документ, удостоверяващ приключването на митническите формалности при внос по чл. 16, ал. 3 от закона, когато стоките са съюзни и се въвеждат на територията на страната от трета територия;

2. договор, съгласно който той поема задължението да се извърши обработка, преработка или поправка на стоките по т. 1;

3. документи, доказващи извършената обработка, преработка или поправка на стоките по т. 1;

4. (изм. - ДВ, бр. 101 от 2006 г., бр. 10 от 2011 г., в сила от 1.02.2011 г.) митнически документ за износ или реекспорт на обработените, преработените или поправените стоки, с който той приключва режима по т. 1, съответно митнически документ, удостоверяващ, че обработените, преработените или поправените стоки се изпращат от територията на страната до трета територия;

5. фактура за доставката.

За доказване на доставка по чл. 34 от закона с място на изпълнение на територията на страната доставчикът следва да разполага със следните документи:

1. писмен договор за прехвърляне на собствеността върху златото;

2. копие на документ, удостоверяващ, че статутът на получателя е централна банка на друга държава членка - когато получател е централна банка на друга държава членка;

3. писмено потвърждение от получателя по т. 2, удостоверяващо, че стоките са получени от него;

4. фактура за доставката.

(Изм. – ДВ, бр. 110 от 2013 г., в сила от 1.01.2014 г.) Продажбата на стоки в обекти за безмитна търговия по чл. 35 от закона се отчитат и документират по реда на Закона за безмитната търговия.

(1) (Изм. - ДВ, бр. 71 от 2008 г., в сила от 12.08.2008 г.) Агентийска услуга по чл. 31, т. 9 от закона с място на изпълнение на територията на страната е услугата, която корабният агент предоставя на корабопритежателя и/или капитана на кораба във връзка с всички формалности и действия по пристигане, пребиваване и отплуване на кораба.

(2) (Доп. - ДВ, бр. 71 от 2008 г., в сила от 12.08.2008 г., изм., бр. 24 от 2017 г., в сила от 21.03.2017 г.) За доказване на доставката по ал. 1 с място на изпълнение на територията на страната доставчикът следва да разполага едновременно със следните документи:

1. за плавателен съд по чл. 31, т. 2, букви "а" и "б" от закона:

а) дисбурсментска сметка;

б) договор между корабопритежателя и корабния му агент или друг документ, доказващ наличието на договорни правоотношения между страните;

в) фактура за доставката;

г) декларация по образец – приложение № 26, която е предоставена при първата извършена доставка за календарната година и е валидна до края на годината, или друг документ, в който са декларирани обстоятелствата, съдържащи се в приложение № 26, част първа или част втора, която е приложима;

2. за плавателен съд по чл. 31, т. 2, букви "в" и "д" от закона:

а) дисбурсментска сметка;

б) договор между корабопритежателя и корабния му агент или друг документ, доказващ наличието на договорни правоотношения между страните;

в) фактура за доставката.

(3) (Изм. - ДВ, бр. 71 от 2008 г., в сила от 12.08.2008 г.) Брокерска услуга във връзка с доставка по чл. 31, т. 9 от закона е услуга за морско посредничество по смисъла на чл. 226 - 230 от Кодекса на търговско корабоплаване.

(4) (Доп. - ДВ, бр. 71 от 2008 г., в сила от 12.08.2008 г., изм., бр. 24 от 2017 г., в сила от 21.03.2017 г.) За доказване на доставката по ал. 3 с място на изпълнение на територията на страната доставчикът следва да разполага едновременно със следните документи:

1. за плавателен съд по чл. 31, т. 2, букви "а" и "б" от закона:

а) договор за морско посредничество или друг документ, доказващ наличието на договорни правоотношения между страните;

б) фактура за доставката;

в) декларация по образец – приложение № 26, която е предоставена при първата извършена доставка за календарната година и е валидна до края на годината, или друг документ, в който са декларирани обстоятелствата, съдържащи се в приложение № 26, част първа или част втора, която е приложима;

2. за плавателен съд по чл. 31, т. 2, букви "в" и "д" от закона:

а) договор за морско посредничество или друг документ, доказващ наличието на договорни правоотношения между страните;

б) фактура за доставката.

(5) (Нова - ДВ, бр. 71 от 2008 г., в сила от 12.08.2008 г., изм., бр. 24 от 2017 г., в сила от 21.03.2017 г.) Извън случаите по ал. 1 и 3 за доказване на доставки по чл. 31, т. 9 от закона с място на изпълнение на територията на страната доставчикът следва да разполага едновременно със следните документи:

1. за плавателен съд по чл. 31, т. 2, букви "а" и "б" от закона:

а) документи, с които се доказва извършването на услугите по глава девета от Кодекса на търговското корабоплаване;

б) фактура за доставката;

в) декларация по образец – приложение № 26, която е предоставена при първата извършена доставка за календарната година и е валидна до края на годината, или друг документ, в който са декларирани обстоятелствата, съдържащи се в приложение № 26, част първа или част втора, която е приложима;

2. за плавателен съд по чл. 31, т. 2, букви "в" и "д" от закона:

а) документи, с които се доказва извършването на услугите по глава девета от Кодекса на търговското корабоплаване;

б) фактура за доставката.

(6) (Изм. - ДВ, бр. 39 от 2008 г., предишна ал. 5, бр. 71 от 2008 г., в сила от 12.08.2008 г.) За доказване на доставка на спедиторска услуга с място на изпълнение на територията на страната, оказвана във връзка с международен транспорт по чл. 30, ал. 2 от закона, доставчикът следва да разполага със следните документи:

1. копие от транспортен документ за международен превоз, във връзка с който са оказани спедиторските услуги, а при липса на единен международен транспортен документ - алтернативно:

а) (изм. - ДВ, бр. 10 от 2011 г., в сила от 1.02.2011 г., бр. 24 от 2017 г., в сила от 21.03.2017 г.) копие от митнически документ, показващ мястото в страната, където стоката е била оформена като съюзна стока при вноса;

б) копие от митническите документи, удостоверяващи приключването на митническите формалности - в случаите на внос по чл. 16, ал. 3 от закона;

в) копие от документа по чл. 21, ал. 1, т. 1;

г) копие на документа по чл. 21, ал. 2, т. 3;

д) (изм. - ДВ, бр. 10 от 2011 г., в сила от 1.02.2011 г.) копие от митнически документ за превоз между две митнически учреждения;

2. (доп. - ДВ, бр. 3 от 2007 г.) фактура за спедиторските услуги по организиране, осъществяване или обслужване на международен транспорт и включените в същия дейности по попътно претоварване, складиране, застраховане и митническо оформяне.

(7) (Изм. - ДВ, бр. 101 от 2006 г., бр. 39 от 2008 г., предишна ал. 6, бр. 71 от 2008 г., в сила от 12.08.2008 г.) За доказване на доставка на куриерска услуга с място на изпълнение на територията на страната във връзка с международен транспорт по чл. 30, ал. 2 от закона, доставчикът следва да разполага едновременно със следните документи:

1. товарителница;

2. фактура за транспортната услуга или с документ, с който изпращачът поема задължението да плати, в случай че получателят откаже да плати;

3. фактура за доставката.

(8) (Изм. - ДВ, бр. 101 от 2006 г., бр. 39 от 2008 г., предишна ал. 7, бр. 71 от 2008 г., в сила от 12.08.2008 г.) За доказване на доставка на пощенски услуги с място на изпълнение на територията на страната във връзка с международен транспорт по чл. 30, ал. 2 от закона, доставчикът следва да разполага със следните документи:

1. бордера за предаване, използвани при размяна на международни пощенски експедиции съгласно Правилника за изпълнение на Всемирната пощенска конвенция и Правилника за изпълнение на Споразумението за пощенските колети;

2. фактура за доставката.

(9) (Нова - ДВ, бр. 3 от 2007 г., предишна ал. 8, бр. 71 от 2008 г., в сила от 12.08.2008 г.) Услугите по ал. 5, 6 и 7 се приравняват на услуги по международен транспорт на стоки по чл. 30 от закона.

(10) (Нова - ДВ, бр. 3 от 2007 г., предишна ал. 9, бр. 71 от 2008 г., в сила от 12.08.2008 г.) В случаите по ал. 5 разпоредбата на чл. 127 от закона не се прилага.

(Нов – ДВ, бр. 110 от 2013 г., в сила от 1.01.2014 г.) (1) Когато на основание чл. 82, ал. 2, т. 3 от закона данъкът е изискуем от получателя по доставката, за прилагането на нулева ставка в случаите по чл. 36а, ал. 1 и 2 от закона получателят следва да разполага със:

1. фактура за доставката;

2. митническия документ или друг документ за вноса;

3. товарителница или друг документ, с който стоките се внасят на територията на страната.

(2) Когато на основание чл. 82, ал. 1 от закона данъкът е изискуем от доставчика по доставката, за прилагането на нулева ставка в случаите по чл. 36а, ал. 1 от закона доставчикът следва да разполага със:

1. фактура за доставката;

2. писмена декларация от получателя по доставката, на чието име е оформен вносът; в декларацията получателят задължително посочва номера на документа, с който е оформен вносът, и описание как е формирана данъчната основа по чл. 55 от закона (стойността на всяко едно увеличение се посочва отделно).

(3) Когато е издаден протокол с начислен данък със ставката по чл. 66, ал. 1, т. 1 от закона, преди получателят да се е снабдил с документите по ал. 1, за коригиране на размера на начисления данък издаденият протокол се анулира. За прилагане на нулевата ставка се издава нов протокол по чл. 81, ал. 6.

(4) Корекция на начисления данък по чл. 36а, ал. 3, т. 1 от закона се извършва след снабдяване с документите по ал. 2.

За доказване на доставката на услуга по продажба на самолетни билети с място на изпълнение на територията на страна, оказвана във връзка с международен транспорт на пътници, доставчикът следва да разполага със следните документи:

1. договор за извършване на посредническа услуга във връзка с продажба на самолетни билети за международен транспорт;

2. отчет за извършените продажби на самолетните билети, изготвян и представян на авиокомпанията съгласно договора с нея и съдържащ като задължителни реквизити наименованието на авиокомпанията, номера на билета, направлението на полета, единичната цена на всеки билет, размера на отстъпката (комисиона);

3. отчет за извършените продажби на самолетните билети, съдържащ като задължителни реквизити наименованието на авиокомпанията, номера на билета, направлението на полета, единичната цена на всеки билет, размера на таксата за продажба на самолетен билет;

4. фактура за доставката.

(1) За доказване на доставките по чл. 36, ал. 1 от закона с място на изпълнение на територията на страната, извън тези по чл. 36 и 37, доставчикът следва да разполага с документи, удостоверяващи, че услугите са оказани във връзка с доставки, за които са налице обстоятелствата по глава трета от закона.

(2) (Отм. - ДВ, бр. 39 от 2008 г.).

(3) (Нова - ДВ, бр. 6 от 2010 г., в сила от 1.01.2010 г., изм., бр. 84 от 2011 г., в сила от 28.10.2011 г.) Облагаема доставка с нулева ставка е и доставката на услуги с място на изпълнение на територията на страната, предоставяни от агенти, брокери и други посредници, действащи от името и за сметка на друго лице, когато тези услуги са предоставени във връзка с доставка на стоки или услуги с място на изпълнение извън територията на Европейския съюз.

(4) (Нова - ДВ, бр. 6 от 2010 г., в сила от 1.01.2010 г., изм., бр. 84 от 2011 г., в сила от 28.10.2011 г.) За доказване на доставките по ал. 3 с място на изпълнение на територията на страната доставчикът трябва да разполага с документи, удостоверяващи, че услугите са оказани във връзка с доставки на стоки или услуги, които са с място на изпълнение извън територията на Европейския съюз.

(Нов - ДВ, бр. 6 от 2010 г., в сила от 1.01.2010 г., отм., бр. 10 от 2011 г., в сила от 1.02.2011 г.).

(Нов - ДВ, бр. 6 от 2010 г., в сила от 1.01.2010 г.) (1) В случаите, когато за доставките, изброени в тази глава, данъкът е изискуем от получателя на основание чл. 82 от закона, получателят следва да разполага с относимите към него документи по тази глава, удостоверяващи обстоятелствата за облагане на доставката с нулева ставка.

(2) Алинея 1 се прилага и за получени услуги, свързани с обработка на плавателен съд или обработка на въздухоплавателно средство, извършени на пристанища или летища извън територията на страната.

(Нов – ДВ, бр. 11 от 2021 г., в сила от 9.02.2021 г., изм., бр. 59 от 2022 г., в сила от 26.07.2022 г.) За доказване на доставка по чл. 36б, ал. 1 от закона с място на изпълнение на територията на страната доставчикът следва да разполага с фактура за доставката.

(1) (Изм. - ДВ, бр. 39 от 2008 г., доп., бр. 59 от 2022 г., в сила от 26.07.2022 г.) В случай, че доставчикът не се снабди с документите по чл. 21 - 38 и чл. 38в до изтичането на календарния месец, следващ календарния месец, през който данъкът за доставката е станал изискуем, се счита, че доставката е облагаема със ставка 20 на сто.

(2) В случаите по ал. 1 данъкът се начислява от доставчика чрез издаване на протокол по чл. 117, ал. 2 от закона.

(3) (Изм. - ДВ, бр. 39 от 2008 г.) Протоколът по ал. 2 се издава в 15-дневен срок, считано от последния ден на календарния месец, следващ календарния месец, през който данъкът за доставката е станал изискуем.

(4) Когато впоследствие доставчикът се снабди с необходимите документи, той коригира резултата от прилагането на ал. 1 и 2 чрез анулиране на протокола по ал. 2. За анулирането не се издава нов протокол.

(5) Анулирането по ал. 4 се извършва в 5-дневен срок, считано от датата, на която лицето се е снабдило с необходимите документи.

(6) (Нова - ДВ, бр. 101 от 2006 г., отм., бр. 39 от 2008 г.).

(7) (Нова - ДВ, бр. 101 от 2006 г., отм., бр. 39 от 2008 г.).

(8) (Нова – ДВ, бр. 59 от 2022 г., в сила от 26.07.2022 г.) Алинеи 1 – 5 се прилагат и в случаите, когато за доставките, изброени в тази глава, данъкът е изискуем от получателя на основание чл. 82 от закона и получателят не се снабди с документите по чл. 38б до изтичането на календарния месец, следващ календарния месец, през който данъкът за доставката е станал изискуем.

(Изм. - ДВ, бр. 10 от 2011 г., в сила от 1.02.2011 г., бр. 15 от 2012 г., в сила от 21.02.2012 г.) (1) (Доп. – ДВ, бр. 59 от 2022 г., в сила от 26.07.2022 г.) За доказване на доставките по чл. 66, ал. 2, т. 1 от закона, когато услугата се предоставя от лице, извършващо настаняване в туристически обекти, същият следва да разполага със:

1. копие от регистъра на настанените туристи;

2. удостоверение за категоризация на туристическия обект;

3. фактура за доставката, с изключение на случаите, когато издаването й не е задължително съгласно чл. 113, ал. 3 от закона.

(2) (Отм. – ДВ, бр. 24 от 2017 г., в сила от 21.03.2017 г.).

(Изм. – ДВ, бр. 25 от 2020 г., в сила от 20.03.2020 г.) (1) (Предишен текст на чл. 41 – ДВ, бр. 59 от 2022 г., в сила от 26.07.2022 г.) Протезите по смисъла на чл. 39, т. 3 от закона са протезите по смисъла на Правилника за прилагане на Закона за хората с увреждания, приет с Постановление № 65 на Министерския съвет от 2019 г. (ДВ, бр. 27 от 2019 г.).

(2) (Нова – ДВ, бр. 59 от 2022 г., в сила от 26.07.2022 г.) Доставка, свързана със здравеопазване, по чл. 39, т. 1 от закона е извършването на клинични изпитвания на лекарствени продукти за хуманна употреба, насочени към профилактика, диагностика и лечение на заболявания, за които терапевтичните възможности са ограничени или не съществуват и от които се очакват значителни терапевтични и обществени здравни ползи, оказвани от главен изследовател и изследовател/и на участник.

(1) (Предишен текст на чл. 42 - ДВ, бр. 101 от 2006 г., изм., бр. 8 от 2016 г., в сила от 29.01.2016 г.) Деривати на ценни книги по смисъла на чл. 46, ал. 1, т. 5 от закона са: инвестиционни портфейли, купони на облигации и други подобни.

(2) (Нова - ДВ, бр. 101 от 2006 г., отм., бр. 11 от 2021 г., в сила от 9.02.2021 г.).

(3) (Нова - ДВ, бр. 16 от 2007 г.) Данъчната основа на извършваните като основна дейност финансови услуги (сделки) за покупко-продажба (обмен) на чуждестранна валута е положителната разлика (положителен марж) между отчетените съгласно Закона за счетоводството и приложимите счетоводни стандарти, приходи и разходи от валутни операции, реализирани за данъчния период. Приходите и разходите от последващи оценки (преоценки) на чуждестранна валута не участват при формирането на данъчната основа.

(4) (Нова - ДВ, бр. 16 от 2007 г.) Когато за услугите по ал. 3 са уговорени такси или комисиони, стойността им се прибавя към формираната по ал. 3 данъчна основа, включително в случаите, когато тя е нулева величина.

(5) (Нова - ДВ, бр. 16 от 2007 г.) Данъчната основа, формирана по реда на ал. 3, съответно по реда на ал. 4, може да се отрази в дневника за продажби на един ред.

(1) Приравнен знак на пощенска марка по смисъла на чл. 49, т. 1 от закона е отпечатък на пощенска марка върху пощенски плик, издаден и пуснат в обращение по установения за това законов ред. Не се смята за приравнен знак на пощенска марка отпечатъкът от таксувачна машина под контрола на пощенска служба.

(2) Универсална пощенска услуга по смисъла на чл. 49, т. 2 от закона е универсалната пощенска услуга по смисъла на глава четвърта, раздел I от Закона за пощенските услуги.

(1) Облагаеми доставки са и доставките на части от сграда, които отговарят на дефиницията по § 1, т. 5 от допълнителната разпоредба на закона.

(2) При доставка на сграда, която се състои както от части, за които са налице обстоятелствата по § 1, т. 5 от допълнителната разпоредба на закона, така и от части, за които тези обстоятелства не са налице, освободена е само доставката на частите от сгради, за които обстоятелствата не са налице.

(3) В случаите по ал. 2 доставчикът документира доставките, както следва:

1. чрез издаване на отделни фактури за облагаемата и за освободената доставка, или

2. чрез издаване на обща фактура, в която данните по чл. 114, ал. 1, т. 11 - 14 от закона се отразяват на отделни редове съответно за облагаемата и за освободената доставка.

(4) (Нова - ДВ, бр. 101 от 2006 г.) В случаите по ал. 2 прилежащият терен към частите от сграда, за които са налице обстоятелствата по § 1, т. 5 от допълнителната разпоредба на закона, се определя на база съотношението между площта на частите от сградата, за които обстоятелствата са налице, и общата площ на сградата.

За доказване на вътреобщностна доставка на стоки доставчикът следва да разполага със следните документи:

1. (изм. - ДВ, бр. 101 от 2006 г.) документ за доставката:

а) (изм. – ДВ, бр. 25 от 2020 г., в сила от 20.03.2020 г.) фактура за доставката, която съдържа идентификационния номер по ДДС на получателя, издаден от друга държава членка, под който номер му е извършена доставката;

б) протокол по чл. 117, ал. 2 от закона - в случаите на вътреобщностна доставка по чл. 7, ал. 4 от закона;

в) документ по чл. 168, ал. 8 от закона - когато доставчикът е физическо лице, което не е едноличен търговец и не е регистрирано по закона;

2. (изм. - ДВ, бр. 6 от 2010 г., в сила от 1.01.2010 г., бр. 25 от 2020 г., в сила от 20.03.2020 г.) документи за изпращането или транспортирането на стоките от територията на страната до територията на друга държава членка, когато не прилага презумпцията по чл. 45а от Регламент за изпълнение (EС) 2018/1912 на Съвета от 4 декември 2018 г. за изменение на Регламент за изпълнение (ЕС) № 282/2011 по отношение на някои освобождавания при вътреобщностни сделки (OB, L 311/10 от 7 декември 2018 г.):

а) (доп. - ДВ, бр. 10 от 2011 г., в сила от 1.02.2011 г., бр. 8 от 2016 г., в сила от 29.01.2016 г.) транспортен документ или писмено потвърждение от получателя или упълномощено от него лице, удостоверяващи, че стоките са получени на територията на друга държава членка - в случаите, когато транспортът е извършен от получателя или от трето лице за сметка на получателя; в писменото потвърждение се посочват дата и място на получаване, вид и количество на стоката, вид, марка и регистрационен номер на превозното средство, с което е извършен транспортът, име на лицето, предало стоките, и длъжностното му качество, име на лицето, получило стоките, и длъжностното му качество;

б) транспортен документ, удостоверяващ, че стоките са получени на територията на друга държава членка - когато транспортът е извършен от доставчика или от трето лице за сметка на доставчика.

(1) В случай, че доставчикът не се снабди с документите по чл. 45 до изтичането на календарния месец, следващ календарния месец, през който данъкът за доставката е станал изискуем, се счита, че доставката е облагаема със ставка 20 на сто.

(2) В случаите по ал. 1 данъкът се начислява от доставчика чрез издаване на протокол по чл. 117, ал. 2 от закона.

(3) (Изм. - ДВ, бр. 39 от 2008 г.) Протоколът по ал. 2 се издава в 15-дневен срок, считано от последния ден на календарния месец, следващ календарния месец, през който данъкът за доставката е станал изискуем.

(4) Когато впоследствие доставчикът се снабди с необходимите документи, той коригира резултата от прилагането на ал. 1 и 2 чрез анулиране на протокола по ал. 2. За анулирането не се издава нов протокол.

(5) Анулирането по ал. 4 се извършва в 5-дневен срок, считано от датата, на която лицето се е снабдило с необходимите документи.

(1) Митническата стойност не се увеличава с присъщите на вноса разходи по чл. 55, ал. 1, т. 2 от закона доколкото същите са включени в митническата стойност.

(2) (Доп. - ДВ, бр. 101 от 2006 г.) В данъчната основа по чл. 55 от закона не се включва размерът на акциза, когато стоките са поставени под режим отложено плащане на акциз по реда и при условията на Закона за акцизите и данъчните складове.

(3) (Нова - ДВ, бр. 101 от 2006 г., изм., бр. 24 от 2017 г., в сила от 21.03.2017 г.) При внос на стоки по чл. 16 от закона под режим "временен внос с частично освобождаване от вносни мита" в данъчната основа по чл. 55 от закона се включва пълният размер на определените от митническите органи вносни мита.

(Загл. доп. - ДВ, бр. 101 от 2006 г.)

(1) Данък при внос на стоки се начислява независимо дали вносителят е регистрирано или нерегистрирано по закона лице.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 10 от 2011 г., в сила от 1.02.2011 г.) В случаите на освобождаване при внос данък не се дължи, но се вписва в митническия документ.

(3) (Нова - ДВ, бр. 101 от 2006 г., изм., бр. 24 от 2017 г., в сила от 21.03.2017 г.) Не се начислява данък при поставянето на стоки под режим свободно обращение след режим "временен внос с частично освобождаване от вносни мита".

(4) (Нова - ДВ, бр. 101 от 2006 г., изм., бр. 110 от 2013 г., в сила от 1.01.2014 г., бр. 1 от 2015 г., в сила от 6.01.2015 г., бр. 24 от 2017 г., в сила от 21.03.2017 г.) При внос на стоки по чл. 16 от закона под режим "временен внос с частично освобождаване от вносни мита" начисленият от митническите органи данък се внася в държавния бюджет към момента на поставяне на стоките под режима.

(1) За упражняване на правото за начисляване по реда на чл. 164, ал. 2 от закона вносителят представя пред съответното митническо учреждение, оформящо вноса, следните документи:

1. (изм. - ДВ, бр. 10 от 2011 г., в сила от 1.02.2011 г.) митнически документ за внос, в който вносителят декларира, че ще ползва специалния ред за начисляване на ДДС - в случаите на внос по чл. 16, ал. 1 и 2 от закона;

2. митнически документи за приключване на митническите формалности, в които вносителят декларира, че ще ползва специалния ред за начисляване на ДДС - в случаите на внос по чл. 16, ал. 3 от закона;

3. (изм. - ДВ, бр. 39 от 2008 г., бр. 1 от 2015 г., в сила от 6.01.2015 г.) заповед на министъра на финансите, издадена на основание чл. 167, ал. 3 от закона;

4. писмена декларация, с която вносителят удостоверява, че към момента на осъществяване на вноса е регистрирано по закона лице и няма изискуеми и неизплатени данъчни задължения и задължения за осигурителни вноски, събирани от Националната агенция за приходите.

(2) Преди осъществяване на вноса митническите органи могат да поискат информация за конкретната доставка по издаденото разрешение.

(3) (Изм. - ДВ, бр. 10 от 2011 г., в сила от 1.02.2011 г.) В случаите по ал. 1 данъкът се вписва в митническия документ и не се взема под отчет, като митническите органи допускат вдигане на стоките, без данъкът да е ефективно внесен или обезпечен.

(4) (Изм. - ДВ, бр. 39 от 2008 г.) Данъкът по ал. 3 се начислява от вносителя с протокол по чл. 117, ал. 2 от закона, който се издава в 15-дневен срок, считано от датата на възникване на данъчното събитие по чл. 54 от закона.

(Нов – ДВ, бр. 3 от 2019 г., в сила от 1.07.2019 г.) (1) За упражняване правото на отложено начисляване по реда на чл. 167а от закона вносителят декларира това обстоятелство и вписва данъка в митническия документ за внос.

(2) Изпълнението на условията по чл. 167а, т. 3 и 4 от закона се проверява служебно от митническите органи:

1. по чл. 167а, т. 3 – чрез проверка в публичната част от регистъра по чл. 94, ал. 1 от закона, на посочената в чл. 169 от закона публична информация;

2. по чл. 167а, т. 4 – по реда на чл. 87, ал. 11 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс.

(3) При установено изпълнение на условията по чл. 167а от закона данъкът не се взема под отчет, като митническите органи допускат вдигането на стоките, без данъкът да е ефективно внесен или обезпечен.

(4) При отложено начисляване на данъка при внос по чл. 57, ал. 5 от закона за вносителят възниква задължение за отразяването му в отчетните регистри по чл. 124 от закона, като:

1. посочи издадения протокол по чл. 57, ал. 6 от закона в 15-дневен срок от данъчното събитие по чл. 54 от закона в колона 8а "Доставка по чл. 163а или внос по чл. 167а от ЗДДС" на дневника за продажби за този данъчен период с код "03" и посочи данъчната основа в колони 9 и 11, съответно данъка в колони 10 и 12, на приложение № 10;

2. посочи митническия документ за внос, по който е отложено начисляването на данъка, и попълни колони от 1 до 8 вкл. на приложение № 10 на дневника за продажби за този данъчен период.

(5) Вносителят упражнява правото на приспадане на данъчен кредит в срока по чл. 72 от закона, като:

1. (попр. – ДВ, бр. 5 от 2019 г., изм., бр. 25 от 2020 г., в сила от 20.03.2020 г.) посочи издадения протокол по чл. 57, ал. 6 от закона в колона 8а "Доставка по чл. 163а или внос по чл. 167а от ЗДДС" на дневника за покупки с код "03" и посочи данъчната основа в колони 9, 10 или 12 и начисления данък в колони 11 или 13 на приложение № 11;

2. посочи митническия документ за внос, по който е отложено начисляването на данъка, като попълва само информацията в колони от 1 до 8 на приложение № 11 на дневника за покупките.

(1) В случай, че вносителят по чл. 58, ал. 1, т. 6 от закона не се снабди с документите по чл. 45 до изтичането на календарния месец, следващ календарния месец, през който е възникнало данъчното събитие по чл. 54 от закона, данъкът по вноса става изискуем от вносителя.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 39 от 2008 г.) В случаите по ал. 1 данъкът се начислява от вносителя с протокол по чл. 117, ал. 2 от закона, който се издава в 15-дневен срок, считано от последния ден на календарния месец, следващ календарния месец, през който е възникнало данъчното събитие по чл. 54 от закона.

(3) Когато впоследствие доставчикът се снабди с необходимите документи, той коригира резултата от прилагането на ал. 1 и 2.

(4) В случаите по ал. 3 корекцията се извършва от доставчика чрез анулиране на протокола по ал. 2. За анулирането не се издава нов протокол.

(5) Протоколът по ал. 4 се анулира в 5-дневен срок, считано от датата, на която вносителят се е снабдил с необходимите документи.

(Нов – ДВ, бр. 27 от 2021 г., в сила от 1.07.2021 г.) (1) Изпълнението на условията по чл. 57б от закона се проверява служебно от митническите органи.

(2) Лицето по чл. 57б от закона подава месечна декларация по специалния режим за деклариране и отсрочено плащане на данъка при внос пред Агенция "Митници", която съдържа най-малко следните данни:

1. общ размер на ДДС, събран през съответния период за деклариране;

2. период, за който се подава декларацията (във формат: мм/гггг);

3. основен референтен номер (MRNs) на митническата декларация;

4. дата на приемане на митническа декларация;

5. начислен ДДС по митническа декларация с MRNs (стойност в лв.);

6. данъчно задължено лице;

7. номер на разрешението за отсрочено плащане;

8. (изм. – ДВ, бр. 59 от 2022 г., в сила от 26.07.2022 г.) общо заплатен ДДС за период, за който се подава декларацията.

(3) Месечната декларация по ал. 2 се подава по електронен път в структуриран файлов формат, утвърден със заповед на директора на Агенция "Митници", по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс до 16-о число включително, на месеца, следващ месеца, за който се отнася.

(4) За целите на специалния режим за деклариране и отсрочено плащане на данъка при внос, лицето по чл. 57б от закона трябва да води електронен регистър, който позволява на митническите органи да проверяват правилното начисляване на данъка при специалния режим за деклариране и отсрочено плащане на данъка при внос, и съдържа най-малко следните данни:

1. номер на разрешението за отсрочено плащане;

2. MRNs на митническите декларации, по които е отсрочено плащането на ДДС;

3. дата на приемане на митническата декларация;

4. начислен ДДС по митническите декларации със съответните MRNs (стойност в лв.);

5. данъчно задължено лице;

6. данни за получателя на пратката;

7. дата на плащане на ДДС от получателя на данъчно задълженото лице;

8. дата на отказано получаване, съответно заплащане на начисления данък върху добавената стойност, MRNs на митническата декларация за износ или други доказателства, че стоките са изнесени с цел да бъдат върнати на адреса на първоначалния доставчик или на друг посочен от него адрес;

9. дата на анулиране на митническата декларация за внос и размерът на ДДС, който подлежи на възстановяване или опрощаване.

(5) (Изм. – ДВ, бр. 59 от 2022 г., в сила от 26.07.2022 г.) За внесения данък при прилагане на специалния режим за деклариране и отсрочено плащане на данъка при внос не възниква право на данъчен кредит при условията на глава седма от закона за данъчно задълженото лице по чл. 57б от закона.

(Нов – ДВ, бр. 27 от 2021 г., в сила от 1.07.2021 г., отм., бр. 59 от 2022 г., в сила от 26.07.2022 г.).

(1) В случаите на освобождаване от данък при внос на учебници и учебни помагала вносителят по чл. 41, т. 1, буква "а" от закона следва да представи пред компетентното митническо учреждение копие от документ, с който учебниците и учебните помагала са одобрени от министъра на образованието и науката или от министъра на културата.

(2) В случаите на освобождаване от данък при внос по чл. 58, ал. 1, т. 6 от закона вносителят следва да представи пред компетентното митническо учреждение следните документи:

1. копие от удостоверението за регистрация по чл. 104 от закона;

2. (изм. - ДВ, бр. 10 от 2011 г., в сила от 1.02.2011 г.) декларация по образец - приложение № 24;

3. транспортни документи, в които е указано, че стоката е предназначена за друга държава членка.

(3) (Нова - ДВ, бр. 10 от 2011 г., в сила от 1.02.2011 г.) В случаите по ал. 2 митническите органи при извършване на митническите формалности, за да приложат освобождаването, правят проверка за валидност на посочения в декларацията по ал. 2, т. 2 идентификационен номер за целите на ДДС на получателя по последващата вноса вътреобщностна доставка, издаден от друга държава членка.

(4) (Изм. - ДВ, бр. 16 от 2007 г., предишна ал. 3, изм., бр. 10 от 2011 г., в сила от 1.02.2011 г.) В случаите на освобождаване от данък при внос по чл. 58, ал. 1, т. 10 от закона вносителят следва да представи пред компетентното митническо учреждение лиценз, издаден в съответствие със Закона за енергетиката, съгласно който лицето има право да осъществява внос на електрическа или топлинна енергия или природен газ.

(5) (Предишна ал. 4, доп. - ДВ, бр. 10 от 2011 г., в сила от 1.02.2011 г.) В случаите на освобождаване от данък при внос по чл. 58, ал. 1, т. 17 от закона поради рекламация вносителят следва да представи пред компетентното митническо учреждение протокол или друг документ, доказващ, че стоките са върнати по рекламация за качество или неспазени стандарти.

(6) (Нова – ДВ, бр. 58 от 2018 г., в сила от 13.07.2018 г.) В случаите на освобождаване от данък при внос по чл. 58, ал. 1, т. 9 от закона на златните монети, които не са включени в списъка по чл. 160а, ал. 1, т. 3 от закона или в заповедта по чл. 175, ал. 5 от закона, вносителят следва да представи пред компетентното митническо учреждение документ, издаден от управителя на Българската народна банка, с който да удостовери, че са налице едновременно условията по чл. 160а, ал. 1, т. 2 от закона.

(Нов - ДВ, бр. 105 от 2008 г., в сила от 1.12.2008 г.) (1) Безмитният внос съгласно чл. 58, ал. 4 и 7 от закона се разрешава поотделно за всеки пътник при всяко пътуване.

(2) Паричните прагове по чл. 58, ал. 4 от закона за стоки, различни от стоките, за които се прилагат количествени прагове, до общата собствена стойност на стоките, за сухопътни пътници възлиза до 300 евро или равностойността им в левове. За въздушните и морските пътници паричният праг е до 430 евро или равностойността им в левове.

(3) Правото на внос, освободен от ДДС, не може да се кумулира, нито да се разпределя между няколко пътници. Когато собствена стойност на отделна вещ по чл. 58, ал. 6 от закона надвишава паричните прагове по ал. 2, се заплаща данък върху цялата стойност на стоката. Когато общата стойност на две или повече стоки, притежание на един пътник, надвишава паричните прагове по ал. 2, освобождаване от данък се допуска само за част от стоките, сумата от собствените стойности на които не надвишава съответния паричен праг.

(4) (Изм. - ДВ, бр. 6 от 2010 г., в сила от 22.01.2010 г.) Количествените прагове за тютюневи изделия по чл. 58, ал. 7 от закона са:

1. цигари - 200 броя за въздушните пътници и 40 броя за останалите пътници;

2. пури - 50 броя за въздушните пътници и 10 броя за останалите пътници;

3. пурети - 100 броя за въздушните пътници и 20 броя за останалите пътници;

4. тютюн за пушене - 250 грама за въздушните пътници и 50 грама за останалите пътници.

(5) Всяко едно от количествата по ал. 4, т. 1 - 4 поотделно представлява 100 % от общо допустимото количество. Освобождаването може да се прилага за всяка комбинация от тютюневи изделия, при условие че сборът от процентите, формирани от отделните допустими количества, не надвишава 100 %.

(6) Количествените прагове по чл. 58, ал. 7 от закона за алкохол и алкохолни напитки, с изключение на непенливо вино и бира, са:

1. общо един литър алкохол и алкохолни напитки с алкохолно съдържание над 22 об. % или неденатуриран етилов алкохол с алкохолно съдържание от 80 об. % или повече;

2. общо два литра алкохол и алкохолни напитки с алкохолно съдържание под 22 об. %.

(7) Всяко едно от количествата по ал. 6, т. 1 и 2 поотделно представлява 100 % от общо допустимото количество. Освобождаването може да се прилага за всяка комбинация от алкохол и алкохолни напитки, с изключение на непенливо вино и бира, при условие че сборът от процентите, формирани от отделните допустими количества, не надвишава 100 %.

(8) Количествените прагове по чл. 58, ал. 7 за непенливо вино и бира от закона са:

1. непенливо вино - общо 4 литра;

2. бира - 16 литра.

(9) Количествата, надвишаващи тези по ал. 4, 6 и 8, не могат да ползват паричния праг за освобождаване по ал. 2.

(10) За внасяните в личния багаж стоки от екипажи на транспортните средства, използвани за пътуване от трета страна или територия по чл. 58, ал. 11 от закона, се прилагат следните намалени парични и количествени прагове:

1. паричните прагове са до левовата равностойност на 150 евро;

2. количествените прагове за тютюневи изделия са:

а) цигари - 40 броя;

б) пури - 10 броя;

в) пурети - 20 броя;

г) тютюн за пушене - 50 грама;

3. количествените прагове за алкохол и алкохолни напитки са:

а) един литър алкохол и алкохолни напитки с алкохолно съдържание над 22 об. % или неденатуриран етилов алкохол с алкохолно съдържание от 80 об. % или повече;

б) един литър алкохол и алкохолни напитки с алкохолно съдържание под 22 об. %;

4. количествените прагове за непенливо вино и бира са:

а) непенливо вино - 2 литра;

б) бира - 4 литра;

5. количествата над посочените по т. 2, 3 и 4 не могат да ползват паричния праг за освобождаване по т. 1; всяко едно от количествата по т. 2, 3 и 4 поотделно представлява 100 % от общо допустимото количество;

6. освобождаването може да се прилага за всяка комбинация от:

а) тютюневи изделия, при условие че сборът от процентите, формирани от отделните допустими количества, не надвишава 100 %;

б) алкохол и алкохолни напитки, с изключение на непенливо вино и бира, при условие че сборът от процентите, формирани от отделните допустими количества, не надвишава 100 %.

(Нов – ДВ, бр. 27 от 2021 г., в сила от 1.07.2021 г.) (1) В случаите на освобождаване от данък при внос по чл. 58, ал. 1, т. 19 от закона вносителят декларира в подадената митническа декларация за внос, че ще прилага специалния режим за дистанционни продажби на стоки, внасяни от трети страни или територии, като посочва индивидуалния си идентификационен номер по този режим.

(2) Изпълнението на условията по чл. 57а от закона се проверява служебно от митническите органи.

(Отм. – ДВ, бр. 24 от 2017 г., в сила от 21.03.2017 г.).

(1) Размерът на данъка за всяка доставка се определя по следната формула:

Д е размерът на данъка за конкретната доставка;

ДО - данъчната основа на конкретната доставка;

ДС - съответната данъчна ставка.

(2) Когато съгласно закона данъкът се приема за включен в обявената или договорената цена, размерът на данъка се определя по следната формула:

Д е размерът на данъка за конкретната доставка;

Ц - договорената цена с включен данък или обявената цена на дребно по конкретната доставка;

ДС - съответната данъчна ставка.

(3) (Изм. - ДВ, бр. 20 от 2013 г., в сила от 28.02.2013 г.) При извършване на безвъзмездни облагаеми доставки на стоки или услуги по чл. 6, ал. 3 и чл. 9, ал. 3 от закона начисленият данък е за сметка на доставчика.

(4) (Нова - ДВ, бр. 16 от 2007 г.) Безвъзмездното предоставяне на услуги по чл. 9, ал. 3, т. 2 от закона се счита за освободена доставка, когато предоставените услуги са били предмет на освободена доставка при получаването им.

(1) (Предишен текст на чл. 54 - ДВ, бр. 39 от 2008 г.) Регистрирано лице, за което данъкът е станал изискуем, е длъжно да го начисли, като:

1. издаде данъчен документ, в който посочи данъка на отделен ред;

2. включи размера на данъка при определяне на резултата за съответния данъчен период в справка-декларацията по чл. 116 за този данъчен период;

3. посочи документа по т. 1 в дневника за продажбите по чл. 113 за съответния данъчен период.

(2) (Нова - ДВ, бр. 6 от 2010 г., в сила от 1.01.2010 г.) При доставка на услуга по чл. 21, ал. 1 и 2 от закона, когато получателят и доставчикът са установени на територията на страната, данъкът е изискуем от доставчика - регистрирано по закона лице, независимо дали получателят е данъчно задължено лице или данъчно незадължено лице.

(3) (Нова - ДВ, бр. 39 от 2008 г., предишна ал. 2, изм., бр. 6 от 2010 г., в сила от 1.01.2010 г.) В случаите на чл. 25, ал. 7 от закона, когато, преди да е възникнало данъчно събитие, се извърши цялостно или частично авансово плащане по доставка и данъкът е изискуем от получателя по доставката, същият става изискуем при извършване на плащането. Получателят по доставката следва да начисли данък върху размера на плащането по реда на чл. 53, ал. 1.

(4) (Нова - ДВ, бр. 6 от 2010 г., в сила от 1.01.2010 г.) Когато за доставки по чл. 25, ал. 5 от закона се извърши цялостно или частично плащане по доставката, данъкът става изискуем при получаване на плащането. В тези случаи се приема, че данъкът е включен в размера на извършеното плащане.

(5) (Нова - ДВ, бр. 6 от 2010 г., в сила от 1.01.2010 г.) Когато в случаите по ал. 4 плащането е получено след настъпило данъчно събитие за доставката по чл. 25, ал. 5 от закона, данъчната основа за полученото плащане е разликата между размера на плащането (без данъка) и данъчната основа, върху която е начислен данъкът във връзка настъпилото данъчно събитие.

(6) (Нова - ДВ, бр. 6 от 2010 г., в сила от 1.01.2010 г.) Полученото плащане по ал. 4 (без данъка), както и данъчната основа за получено плащане по ал. 5 се приспадат последователно от следващи данъчни основи за доставката до изчерпването им.

(1) Регистрираното лице начислява данък при безвъзмездно предоставяне на стоки и безвъзмездно извършване на услуги с рекламна цел.

(2) Алинея 1 не се прилага и данък не се начислява в случаите на безвъзмездно предоставяне на стоки или безвъзмездно извършване на услуги с незначителна стойност, с рекламна цел за целите на независимата икономическа дейност на лицето, когато не е налице доставка съгласно чл. 6, ал. 4, т. 2 или чл. 9, ал. 4, т. 4 от закона.

(Нов - ДВ, бр. 84 от 2011 г., в сила от 1.01.2012 г.) При доставка на услуги по чл. 31а, ал. 1 в 5-дневен срок от данъчното събитие по чл. 12, ал. 10 за Държавно предприятие "Ръководство на въздушното движение" възниква задължение за начисляване на данък или основание за освобождаване от начисляване, като:

1. издаде отчет за извършените през календарния месец услуги, изготвен въз основа на предоставения от Евроконтрол електронен документ по чл. 31а, ал. 1;

2. включи размера на данъка при определяне на резултата за съответния данъчен период в справка-декларацията по чл. 116 за този данъчен период;

3. издаденият отчет по т. 1 се посочи в дневника за продажбите по чл. 113 за съответния данъчен период (с код на документа 09), както следва:

а) в колона 22 - данъчната основа на доставките на услуги с код RC съгласно чл. 31а, ал. 1, т. 3, буква "в" - за всеки конкретен получател;

б) в колона 22 - данъчната основа на доставките на услуги с код RХ съгласно чл. 31а, ал. 1, т. 3, буква "г" - за всеки конкретен получател;

в) в колона 23 - данъчната основа на доставките на услуги с код NE съгласно чл. 31а, ал. 1, т. 3, буква "д" - за всеки конкретен получател;

г) в колона 11 - данъчната основа на доставките на услуги с код VT съгласно чл. 31а, ал. 1, т. 3, буква "а" - за всеки конкретен получател;

д) в колона 19 - данъчната основа на доставките на услуги с код EX съгласно чл. 31а, ал. 1, т. 3, буква "б" - за всеки конкретен получател.

(Нов – ДВ, бр. 27 от 2021 г., в сила от 1.07.2021 г., изм., бр. 59 от 2022 г., в сила от 26.07.2022 г.) Данъчно задължените лица, установени на територията на страната, които са регистрирани само на основание чл. 156 от закона, нямат право да посочват данък в издаваните от тях фактури и известия към фактури за доставки с място на изпълнение на територията на страната, за които не се прилага режим.

(Изм. - ДВ, бр. 101 от 2006 г.) (1) (Доп. - ДВ, бр. 39 от 2008 г., изм., бр. 4 от 2009 г., в сила от 1.01.2009 г., бр. 10 от 2011 г., в сила от 1.02.2011 г.) Право на приспадане на данъчен кредит за платения данък в случаите на внос се упражнява, като в дневника за покупките за съответния период се посочи митническия документ или друг документ за внос, издаден или заверен от митническата администрация, посочващ данъчно задълженото лице като получател или вносител и посочващ сумата на дължимия данък върху добавената стойност или даващ възможност за изчисляването на тази сума. При внос по чл. 16, ал. 3 от закона в дневника за покупките за съответния период се посочва документът, удостоверяващ приключването на митническите формалности.

(2) Право на приспадане на данъчен кредит е налице и за внесения данък в случаите на внос на стоки:

1. (изм. – ДВ, бр. 24 от 2017 г., в сила от 21.03.2017 г.) при режим "активно усъвършенстване";

2. (отм. – ДВ, бр. 24 от 2017 г., в сила от 21.03.2017 г.);

3. (изм. – ДВ, бр. 24 от 2017 г., в сила от 21.03.2017 г.) при режим "временен внос с частично освобождаване от вносни мита";

4. по чл. 16, ал. 3 от закона.

(Нов - ДВ, бр. 4 от 2009 г., в сила от 1.01.2009 г.) (1) (Изм. - ДВ, бр. 6 от 2010 г., в сила от 1.01.2010 г.) Когато митническите органи след датата на разрешението за вдигане на стоките начислят и вземат под отчет допълнително задължение за данък върху добавената стойност, вносителят - регистрирано по закона лице, упражнява правото си на данъчен кредит за допълнително начисления и платен данък чрез включване на взетото под отчет допълнително задължение за данък върху добавената стойност и административния акт, издаден от митническия орган, в дневника за покупките за данъчния период, през който този документ е получен от вносителя, или за един от следващите 12 данъчни периода.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 10 от 2011 г., в сила от 1.02.2011 г.) Когато митническите органи след датата на разрешението за вдигане на стоките намалят дължимия данък върху добавената стойност спрямо данъка, посочен в митническия документ или друг документ за вноса, вносителят, ако е регистрирано по закона лице, извършва корекция на дължимия данък по вноса и на ползвания данъчен кредит за данъка, начислен по вноса, като:

1. отразява издадения от митническите органи административен акт за промяна в митническата стойност в дневника за продажбите;

2. отразява документа по т. 1 в дневника за покупките.

(3) (Изм. - ДВ, бр. 6 от 2010 г., в сила от 1.01.2010 г.) Корекциите по ал. 2 се извършват в данъчния период, в който лицето е получило документа по ал. 2 или през един от следващите 12 данъчни периода и само ако вносителят е ползвал данъчен кредит за начисления данък по вноса.

(4) (Изм. - ДВ, бр. 15 от 2012 г., в сила от 21.02.2012 г.) В случаите по ал. 2, ако вносителят не е регистрирано по закона лице или ако платеният от вносителя данък е без право на приспадане на данъчен кредит, същият упражнява правото си на възстановяване на недължимо платения данък върху добавената стойност съгласно документа, издаден от митническите органи, по реда на чл. 128 и следващите от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс.

(1) Лицето има право на приспадане на данъчен кредит за получените стоки и услуги с незначителна стойност с рекламна цел, когато тези стоки или услуги са използвани, се използват или ще се използват за рекламиране на извършвани от лицето доставки, които са облагаеми по смисъла на чл. 69 от закона.

(2) Лицето има право на приспадане на частичен данъчен кредит по отношение на данъка за получените стоки и услуги с незначителна стойност с рекламна цел, които са използвани, се използват или ще се използват за рекламиране, както на извършвани от лицето доставки, за които е налице право на приспадане на данъчен кредит, така и освободени доставки или за доставки или дейности, за които лицето няма такова право.

(Загл. доп. - ДВ, бр. 16 от 2007 г.)

(1) (Доп. - ДВ, бр. 4 от 2009 г., в сила от 1.01.2009 г., изм., бр. 6 от 2010 г., в сила от 1.01.2010 г., бр. 59 от 2022 г., в сила от 26.07.2022 г.) При анулиране на погрешно съставени или поправени документи по чл. 116 от закона регистрираното лице може да упражни своето право на приспадане на данъчен кредит въз основа на издадения нов данъчен документ по чл. 116, ал. 1 от закона и при условие, че притежава протокол по чл. 116, ал. 4 от закона. Правото на приспадане на данъчен кредит възниква през данъчния период, през който е издаден новият данъчен документ, и се упражнява през този или през някой от следващите 12 данъчни периода само когато погрешно съставеният документ е включен в дневника за покупките на получателя в срока по чл. 72 от закона. Отчитането на анулираните документи се извършва по реда за отразяване в приложение № 12.

(2) При изгубване, унищожаване или кражба на оригинала на документ регистрираното лице може да упражни своето право на приспадане на данъчен кредит, като уведоми за това териториалната дирекция на Националната агенция за приходите по регистрацията си и осигури фотокопие от екземпляра на издателя на документа, заверено от него с подпис и печат, което да съхранява в счетоводството си.

(3) (Нова - ДВ, бр. 16 от 2007 г., доп., бр. 6 от 2010 г., в сила от 1.01.2010 г.) В случаите на вътреобщностно придобиване на стоки във връзка с фактическо получаване на стоки по чл. 6, ал. 2 от закона правото на приспадане на данъчен кредит може да се упражни и когато доставчикът на стоката не е издал документ, който отговаря на изискванията по чл. 114 от закона.

(4) (Нова - ДВ, бр. 16 от 2007 г., доп., бр. 6 от 2010 г., в сила от 1.01.2010 г.) В случаите по ал. 3 лицето, което извършва придобиването, трябва да разполага с други документи, удостоверяващи данъчната основа на фактически получените стоки по чл. 6, ал. 2 от закона.

(5) (Нова - ДВ, бр. 16 от 2007 г., доп., бр. 6 от 2010 г., в сила от 1.01.2010 г., бр. 10 от 2011 г., в сила от 1.02.2011 г.) При вътреобщностно придобиване на стоки по чл. 13, ал. 3 от закона правото на приспадане на данъчен кредит се упражнява само въз основа на протокола по чл. 117, ал. 2 от закона и при условие, че лицето е спазило изискванията на чл. 86 от закона.

(Нов – ДВ, бр. 59 от 2022 г., в сила от 26.07.2022 г.) В случаите на погрешно съставени документи по чл. 116, ал. 2, 3 и 6 и по чл. 117а, ал. 2 от закона правото на приспадане на данъчен кредит възниква през данъчния период, през който е издаден новият данъчен документ, и се упражнява през този или през някой от следващите 12 данъчни периода само когато погрешно съставеният документ е включен в дневника за покупките на получателя в срока по чл. 72 от закона.

(Нов – ДВ, бр. 59 от 2022 г., в сила от 26.07.2022 г.) (1) При грешно данъчно третиране на доставка при наличие на влязъл в сила акт, издаден от орган по приходите, регистрираното лице може да упражни право на приспадане на данъчен кредит, когато са налице изискванията на чл. 69 и 71 от закона, или право на възстановяване на начислен данък по съответния ред въз основа на издаден документ по чл. 67б, ал. 2 и 3, при условие че задължението, което е установено с акта, е внесено в държавния бюджет по сметка на компетентната териториална дирекция на Националната агенция за приходите или е прихванато по чл. 92 от закона. Правото на приспадане на данъчен кредит може да се упражни, ако погрешно съставеният документ е включен в дневника за покупките на получателя в срока по чл. 72 от закона.

(2) Алинея 1 се прилага и когато при установено грешно данъчно третиране на доставка размерът на данъка по доставка не е бил изменен с влязъл в сила акт, издаден от орган по приходите на регистрирано лице – доставчик.

(3) Правото по ал. 1 възниква през данъчния период, през който е издаден новият данъчен документ, и се упражнява през този или през някой от следващите 12 данъчни периода.

(Доп. - ДВ, бр. 101 от 2006 г.) Регистрирано лице може да упражни своето право на приспадане на данъчен кредит въз основа на документа по чл. 83, ал. 1 при спазване на общите изисквания за упражняване на това право.

(1) В случаите на чл. 10 от закона правоприемникът има право на приспадане на данъчен кредит за получените стоки и услуги, когато са налице едновременно следните условия:

1. (доп. – ДВ, бр. 8 от 2016 г., в сила от 29.01.2016 г.) преобразуващият се, отчуждителят или апортиращият, наследодателят или завещателят не е упражнил правото си на приспадане на данъчен кредит;

2. (доп. – ДВ, бр. 8 от 2016 г., в сила от 29.01.2016 г.) не е изтекъл срокът по чл. 72, ал. 1 от закона, в който преобразуващият се, отчуждителят или апортиращият, наследодателят или завещателят е следвало да упражнява правото на приспадане на данъчен кредит;

3. получените стоки или услуги ще се използват за целите на извършваните от правоприемника облагаеми доставки по смисъла на чл. 69 от закона;

4. доставчикът на стоките и услугите е регистрирано по закона лице към датата на издаване на данъчния документ и доставката е била облагаема към тази дата.

(2) (Доп. – ДВ, бр. 8 от 2016 г., в сила от 29.01.2016 г.) В случаите на чл. 10 от закона правоприемникът има право на приспадане на данъчен кредит и за получените стоки и услуги, за които преобразуващият се, отчуждителят или апортиращият, наследодателят или завещателят не е имал право на приспадане на данъчен кредит, когато са налице едновременно следните условия:

1. получените стоки или услуги ще се използват за целите на извършваните от правоприемника облагаеми доставки по смисъла на чл. 69 от закона и доставчикът на стоките и услугите е регистрирано по закона лице към датата на издаване на данъчния документ и доставката е била облагаема към тази дата;

2. (доп. - ДВ, бр. 20 от 2013 г., в сила от 28.02.2013 г., бр. 8 от 2016 г., в сила от 29.01.2016 г., изм., бр. 24 от 2017 г., в сила от 21.03.2017 г., доп., бр. 59 от 2022 г., в сила от 26.07.2022 г.) стоките и услугите са придобити от преобразуващия се, отчуждителя или апортиращия, наследодателя или завещателя до 5 години, а за недвижими имоти - до 20 години, преди датата на вписването на съответното обстоятелство по чл. 10 от закона в търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел или в регистър БУЛСТАТ.

(3) (Изм. – ДВ, бр. 24 от 2017 г., в сила от 21.03.2017 г.) Правото на приспадане на данъчен кредит на основание ал. 1 и 2 възниква, както следва:

1. по чл. 71а и 71б от закона – за стоки, които са или биха били дълготрайни активи и които ще се използват от правоприемника едновременно както за независима икономическа дейност, така и за негови лични нужди или за нуждите на собственика, на неговите работници и служители, или по-общо за цели, различни от неговата независима икономическа дейност;

2. по чл. 73 или 73б от закона – извън случаите по т. 1 за стоки и за услуги, които ще се използват от правоприемника в рамките на независимата икономическа дейност както за извършване на доставки, за които има право на приспадане на данъчен кредит, така и за доставки или дейности, за които няма такова право.

(4) Правото на приспадане по ал. 1 и 2 се упражнява, когато са налице следните условия:

1. (доп. – ДВ, бр. 8 от 2016 г., в сила от 29.01.2016 г.) правоприемникът притежава копие на данъчния документ, съставен в съответствие с изискванията на чл. 114 и 115 от закона, в който данъкът е посочен на отделен ред - по отношение на доставки на стоки или услуги, по които получател е преобразуващият се, отчуждителят или апортиращият, наследодателят или завещателят;

2. (изм. - ДВ, бр. 3 от 2007 г., доп., бр. 8 от 2016 г., в сила от 29.01.2016 г.) правоприемникът притежава копие на протокол по чл. 117, ал. 2 от закона, издаден от преобразуващия се, отчуждителя или апортиращия, наследодателя или завещателя - в случаите, когото данъкът е изискуем от преобразуващия се, отчуждителя или апортиращия, наследодателя или завещателя като платец по чл. 82, ал. 2 и 3 от закона;

3. (доп. - ДВ, бр. 39 от 2008 г., изм., бр. 10 от 2011 г., в сила от 1.02.2011 г., доп., бр. 8 от 2016 г., в сила от 29.01.2016 г.) правоприемникът притежава копие на митнически документ, удостоверяващ вноса по чл. 16 от закона, в който преобразуващият се, отчуждителят или апортиращият, наследодателят или завещателят е посочен като вносител и данъкът е внесен по реда на чл. 90, ал. 1 от закона - в случаите, когато преобразуващият се, отчуждителят или апортиращият, наследодателят или завещателят е вносител;

4. (доп. - ДВ, бр. 39 от 2008 г., изм., бр. 10 от 2011 г., в сила от 1.02.2011 г., доп., бр. 8 от 2016 г., в сила от 29.01.2016 г., бр. 3 от 2019 г., в сила от 1.07.2019 г.) правоприемникът притежава копие на митнически документ, удостоверяващ вноса по чл. 16 от закона, в който преобразуващият се, отчуждителят или апортиращият, наследодателят или завещателят е посочен като вносител, и протокол по чл. 117, ал. 2 от закона, издаден от преобразуващия се, отчуждителя или апортиращия, наследодателя или завещателя - в случаите, когато данъкът е изискуем от вносителя по реда на чл. 57, ал. 1 и 5 и чл. 58, ал. 2 от закона;

5. (доп. - ДВ, бр. 10 от 2011 г., в сила от 1.02.2011 г., бр. 8 от 2016 г., в сила от 29.01.2016 г.) правоприемникът притежава копие на документ, който отговаря на изискванията на чл. 114 от закона, в който преобразуващият се, отчуждителят или апортиращият, наследодателят или завещателят е посочен като получател, и копие на протокол по чл. 117, ал. 2 от закона, издаден от преобразуващия се, отчуждителя или апортиращия, наследодателя или завещателя - в случаите на вътреобщностно придобиване по чл. 84 от закона от преобразуващия се, отчуждителя или апортиращия, наследодателя или завещателя;

6. (доп. – ДВ, бр. 8 от 2016 г., в сила от 29.01.2016 г.) притежава копие на документ по чл. 83, ал. 1 - в случаите, когато преобразуващият се, отчуждителят или апортиращият, наследодателят или завещателят е придобил вещ по чл. 131, ал. 1 от закона;

7. (нова - ДВ, бр. 3 от 2007 г., доп., бр. 10 от 2011 г., в сила от 1.02.2011 г., бр. 8 от 2016 г., в сила от 29.01.2016 г.) правоприемникът притежава копие на документ, който отговаря на изискванията на чл. 114 от закона, в който преобразуващият се, отчуждителят или апортиращият, наследодателят или завещателят е посочен като получател, и копие на протокол по чл. 117, ал. 2 от закона, издаден от преобразуващия се, отчуждителя или апортиращия, наследодателя или завещателя - в случаите, когато данъкът е изискуем от преобразуващия се, отчуждителя или апортиращия, наследодателя или завещателя като платец по чл. 82, ал. 4 и 5 от закона.

(5) (Отм. – ДВ, бр. 58 от 2018 г., в сила от 13.07.2018 г.).

(6) (Изм. и доп. - ДВ, бр. 20 от 2013 г., в сила от 28.02.2013 г., отм., бр. 58 от 2018 г., в сила от 13.07.2018 г.).

(7) (Изм. – ДВ, бр. 24 от 2017 г., в сила от 21.03.2017 г., бр. 58 от 2018 г., в сила от 13.07.2018 г.) Правото на приспадане на данъчен кредит по ал. 1 и 2 се упражнява през данъчния период, през който е възникнало, или в един от следващите дванадесет данъчни периода, като съответният документ по ал. 4 се отразява в дневника за покупките и се включва при определяне на резултата за съответния данъчен период.

(8) (Отм. – ДВ, бр. 58 от 2018 г., в сила от 13.07.2018 г.).

(9) (Нова – ДВ, бр. 8 от 2016 г., в сила от 29.01.2016 г., отм., бр. 58 от 2018 г., в сила от 13.07.2018 г.).

(10) (Нова – ДВ, бр. 24 от 2017 г., в сила от 21.03.2017 г., отм., бр. 58 от 2018 г., в сила от 13.07.2018 г.).

(11) (Нова – ДВ, бр. 24 от 2017 г., в сила от 21.03.2017 г.) В случаите на чл. 10а, ал. 1 от закона за внесените стоки от съдружника, които се унищожават чрез употреба, се прилага чл. 10, ал. 2 от закона.

(1) (Изм. - ДВ, бр. 20 от 2013 г., в сила от 28.02.2013 г., бр. 58 от 2018 г., в сила от 13.07.2018 г.) Правото на приспадане на данъчен кредит по реда на чл. 74 от закона възниква само за налични активи към датата на регистрацията или получени услуги преди датата на регистрация.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 20 от 2013 г., в сила от 28.02.2013 г., бр. 58 от 2018 г., в сила от 13.07.2018 г.) Правото на приспадане на данъчен кредит по реда на чл. 76 от закона възниква само за наличните активи към датата на повторната регистрация.

(3) (Изм. – ДВ, бр. 24 от 2017 г., в сила от 21.03.2017 г.) Правото на приспадане на данъчен кредит на основание ал. 1 и 2 възниква, както следва:

1. по чл. 71а и 71б от закона – за стоки, които са или биха били дълготрайни активи и които ще се използват от регистрираното лице едновременно както за независима икономическа дейност, така и за негови лични нужди или за нуждите на собственика, на неговите работници и служители, или по-общо за цели, различни от неговата независима икономическа дейност;

2. по чл. 73 или 73б от закона – за стоки, извън тези по т. 1, и за услуги, които ще се използват от регистрираното лице в рамките на независимата икономическа дейност както за извършване на доставки, за които има право на приспадане на данъчен кредит, така и за доставки или дейности, за които няма такова право.

(4) (Изм. – ДВ, бр. 110 от 2013 г., в сила от 1.01.2014 г., бр. 58 от 2018 г., в сила от 13.07.2018 г.) Правото на приспадане на данъчен кредит по ал. 1 и 2 се упражнява през данъчния период, през който е възникнало, или в един от следващите дванадесет данъчни периода, като съответният документ по чл. 71 от закона или документът, с който е начислен данък при дерегистрацията, се отразява в дневника за покупките за съответния данъчен период със съответстващите на наличните активи данъчна основа и данък.

(5) (Отм. – ДВ, бр. 58 от 2018 г., в сила от 13.07.2018 г.).

(6) (Нова - ДВ, бр. 39 от 2008 г., доп., бр. 10 от 2011 г., в сила от 1.02.2011 г., изм., бр. 58 от 2018 г., в сила от 13.07.2018 г.) При условията на ал. 1 - 4 правото на приспадане на данъчен кредит по реда на чл. 74 от закона възниква и за налични активи към датата на регистрацията, за които лицето е начислило данък по чл. 82, ал. 2, т. 3 и чл. 84 от закона.

(7) (Нова – ДВ, бр. 8 от 2016 г., в сила от 29.01.2016 г., отм., бр. 58 от 2018 г., в сила от 13.07.2018 г.).

(8) (Нова – ДВ, бр. 24 от 2017 г., в сила от 21.03.2017 г., отм., бр. 58 от 2018 г., в сила от 13.07.2018 г.).

(Нов - ДВ, бр. 4 от 2009 г., в сила от 1.01.2009 г., изм., бр. 6 от 2010 г., в сила от 1.01.2010 г.) В случаите на чл. 115, ал. 1 от закона, когато за доставката е издадено дебитно известие, правото на приспадане на данъчен кредит възниква през данъчния период, през който е издадено дебитното известие, и се упражнява през този или през някой от следващите 12 данъчни периода.

(Нов – ДВ, бр. 24 от 2017 г., в сила от 21.03.2017 г.) Критерий за разпределяне, който гарантира максимално точно изчисляване на размера на данъка за определяне на пропорцията по чл. 71а, ал. 4 от закона, е всеки разумен времеви или количествен критерий или комбинация от двата, който отчита степента на използване за независима икономическа дейност, съобразно спецификата на съответната стока, по отношение на която ще се прилага.

(Нов – ДВ, бр. 27 от 2021 г., в сила от 1.07.2021 г.) В случаите на чл. 159б, ал. 6 от закона лицето има право на приспадане на данъчен кредит по общите правила на закона за получени доставки на стоки и/или услуги с място на изпълнение на територията на страната във връзка с извършвани от него доставки, за които лицето прилага режим в Съюза и когато е регистрирано на основание чл. 100, ал. 1 от закона.

(1) Представителни или развлекателни цели по смисъла на чл. 70, ал. 1, т. 3 от закона са: посрещане, престой и изпращане на гости и делегации; нощувки; консумация на храна и напитки; организиране на делови срещи; тържества, развлекателни мероприятия; екскурзии.

(2) Алинея 1 не се прилага по отношение на организиране на симпозиуми, конгреси, конференции и други подобни мероприятия, които са пряко свързани с представяне или тестване на предлаганите от лицето стоки или услуги в рамките на независимата му икономическа дейност.

Регистрираното лице няма право на приспадане на данъчен кредит за получени стоки и услуги с незначителна стойност, които се предоставят с рекламна цел, когато доставките, които се рекламират, са освободени доставки или доставки и дейности, за които не е налице право на приспадане на данъчен кредит.

(1) За целите на изчисляване на коефициента по чл. 73, ал. 2 от закона в оборота по чл. 73, ал. 3 от закона не се включват следните доставки:

1. (изм. – ДВ, бр. 24 от 2017 г., в сила от 21.03.2017 г., доп., бр. 25 от 2020 г., в сила от 20.03.2020 г.) чл. 6, ал. 4, чл. 9, ал. 4, чл. 10, ал. 1 и 3, чл. 10а, чл. 10б и чл. 129 от закона;

2. доставка на стока в резултат на искане или акт на държавен или местен орган или на основание на закон, когато не се предоставя обезщетение.

3. (нова – ДВ, бр. 24 от 2017 г., в сила от 21.03.2017 г.) на дълготрайни активи, използвани от данъчно задълженото лице в рамките на независимата му икономическа дейност;

4. (нова – ДВ, бр. 24 от 2017 г., в сила от 21.03.2017 г.) на недвижими имоти и на финансови услуги, които са с инцидентен характер;

(2) За целите на изчисляване на коефициента по чл. 73, ал. 2 от закона в оборота по чл. 73, ал. 4 от закона не се включват следните доставки:

1. доставките по ал. 1;

2. получените лихви по разплащателни (текущи) и депозитни сметки; това не се отнася за:

а) кредитните и финансовите институции по смисъла на Закона за кредитните институции;

б) (изм. – ДВ, бр. 11 от 2021 г., в сила от 9.02.2021 г.) застрахователите;

в) колективни инвестиционни схеми, инвестиционни дружества и управляващи дружества по Закона за публичното предлагане на ценни книжа, осигурителни дружества, пенсионни фондове и управляващи дружества по Кодекса за социално осигуряване, здравноосигурителни дружества по Закона за здравното осигуряване.

(3) (Изм. - ДВ, бр. 16 от 2007 г., бр. 8 от 2016 г., в сила от 29.01.2016 г.) Лицето следва да разполага с данните, необходими за изчисляване на коефициентите по чл. 73 от закона, които само изчислява, като ги закръглява до втория знак след десетичната запетая към следващото по-голямо число по правилото:

(4) (Нова - ДВ, бр. 39 от 2008 г.) В случай че лицето установи, че в справки - декларации за предходни данъчни периоди, е приложен грешен коефициент по чл. 73 от закона, допуснатата грешка се поправя по реда на чл. 126, ал. 3, т. 2 от закона.

(5) (Нова – ДВ, бр. 24 от 2017 г., в сила от 21.03.2017 г.) Когато стоки или услуги, внесени за общо ползване при условията на чл. 10а от закона, се използват от неперсонифицираното дружество както за извършване на доставки, за които има право на приспадане на данъчен кредит, така и за доставки или дейности, за които няма такова право, съдружникът прилага чл. 73 от закона на база оборота на неперсонифицираното дружество.

(1) Разликата по чл. 73, ал. 8 от закона се изчислява по следната формула:

ГК = Дпдчк x Ктг - ПЧДКтг, където:

ГК е размерът на годишната корекция по чл. 73, ал. 8 от закона;

Дпдчк - данъкът с право на приспадане на частичен данъчен кредит за текущата година;

Ктг - коефициентът по чл. 73, ал. 2 от закона за текущата година;

ПЧДКтг - общата сума на ползвания частичен данъчен кредит през текущата година.

(2) (Нова – ДВ, бр. 24 от 2017 г., в сила от 21.03.2017 г.) При изчисляване на разликата по ал. 1 за получените стоки и услуги, внесени за общо ползване, в случаите на чл. 10а, ал. 2 от закона съдружникът използва коефициента по чл. 73, ал. 2 от закона за текущата календарна година, изчислен на база на оборота на неперсонифицираното дружество.

(3) (Доп. - ДВ, бр. 101 от 2006 г., изм., бр. 3 от 2007 г., предишна ал. 2, доп., бр. 24 от 2017 г., в сила от 21.03.2017 г.) Размерът на годишната корекция по ал. 1 и 2 се посочва в клетка 43 на приложение № 13 за последния данъчен период със знак "+" или "-". За корекцията се съставя протокол по чл. 117, ал. 2 от закона, в който реквизитите по чл. 117, ал. 2, т. 3 - 7 не се попълват, а размерът на годишната корекция по чл. 73, ал. 8 от закона се отразява със знак "+" или "-". Протоколът се издава най-късно на последния ден на последния данъчен период и се отразява в дневника за покупките за този последен данъчен период.

(Изм. и доп. - ДВ, бр. 101 от 2006 г., изм., бр. 3 от 2007 г., доп., бр. 8 от 2016 г., в сила от 29.01.2016 г., изм., бр. 24 от 2017 г., в сила от 21.03.2017 г.) (1) В случаите по чл. 78, ал. 4 и 5 от закона регистрираното лице коригира размера на ползвания данъчен кредит независимо дали доставчикът му е издал кредитно известие, или друг документ, когато документирането следва да се извърши по правилата на законодателството на друга държава членка не по-късно от 5 дни от развалянето на доставката, чрез издаване на протокол, който трябва да съдържа:

1. номер, дата;

2. име и идентификационен номер по чл. 94, ал. 2 от закона на лицето;

3. основание за извършване на корекцията;

4. размер на ползвания данъчен кредит;

5. номер и дата на документ/и, по който/които е упражнено право на приспадане на данъчен кредит;

6. номер и дата на кредитното известие, когато е издадено такова.

(2) Протоколът по ал. 1 се отразява в дневника за покупките със знак " - " и справка-декларацията за съответния данъчен период. Издаденото от доставчика кредитно известие не се отразява в дневника за покупки. Когато данъкът е изискуем от получателя по доставката, протоколът се отразява и в дневника за продажбите със знак " - " за съответния данъчен период.

(3) Корекциите по чл. 79, ал. 1, 2 и 3 от закона се извършват чрез издаване на протокол, който трябва да съдържа:

1. номер, дата;

2. име и идентификационен номер по чл. 94, ал. 2 от закона на лицето;

3. основание за извършване на корекцията;

4. описание на стоката или услугата;

5. начислен ДДС при производството, придобиването или вноса на стоката, включително при придобиването или изграждането на недвижим имот, или при получаване на услугата;

6. номер и дата на документ/и, по който/които е упражнено право на приспадане на данъчен кредит;

7. брой на съответните години по чл. 79, ал. 3 от закона;

8. пропорция на използването на съответната стока за независима икономическа дейност спрямо общото й използване в годината, през която е упражнено право на данъчен кредит за нея, когато е необходима за изчисляване на корекцията;

9. коефициент по чл. 73 от закона за годината, през която е упражнено право на данъчен кредит, когато е необходим за изчисляване на корекцията;

10. размер на дължимия данък.

(4) (Доп. – ДВ, бр. 58 от 2018 г., в сила от 13.07.2018 г.) Корекциите по чл. 79, ал. 5 и 6 от закона се извършват чрез издаване на протокол, който трябва да съдържа:

1. номер, дата;

2. име и идентификационен номер по чл. 94, ал. 2 от закона на лицето;

3. основание за извършване на корекцията;

4. описание на стоката или услугата;

5. начислен ДДС при производството, придобиването или вноса на стоката, включително при придобиването или изграждането на недвижим имот, или при получаване на услугата;

6. номер и дата на документ/и, по който/които е упражнено право на приспадане на данъчен кредит;

7. (доп. – ДВ, бр. 58 от 2018 г., в сила от 13.07.2018 г.) брой на съответните години по чл. 79, ал. 5 и 6 от закона;

8. пропорция на използването на съответната стока за независима икономическа дейност спрямо общото й използване в годината, през която е упражнено право на данъчен кредит за нея, когато е необходима за изчисляване на корекцията;

9. коефициент по чл. 73 от закона за годината, през която е упражнено право на частичен данъчен кредит, когато е необходим за изчисляване на корекцията;

10. размера на неползвания данъчен кредит, който лицето може да приспадне.

(5) (Изм. – ДВ, бр. 58 от 2018 г., в сила от 13.07.2018 г.) Корекциите по чл. 79а от закона се извършват за всяка от годините, следващи годината на упражняване на право на данъчен кредит или годината, през която изтича срокът по чл. 72, ал. 1 от закона, когато не е упражнено право на данъчен кредит, или съответно за всяка от годините, следващи годината на фактическото използване, в случай че имотът не е използван повече от една година от годината на упражняване на право на данъчен кредит, или годината, през която изтича срокът по чл. 72, ал. 1 от закона, когато не е упражнено право на данъчен кредит, чрез издаване на протокол, който трябва да съдържа:

1. номер, дата;

2. име и идентификационен номер по чл. 94, ал. 2 от закона на лицето;

3. основание за извършване на корекцията;

4. описание на стоката, която е или би била дълготраен актив, включително недвижим имот;

5. начислен ДДС при производството, придобиването или вноса на стоката, включително при придобиването или изграждането на недвижим имот;

6. номер и дата на документ/и, по който/които е упражнено право на приспадане на данъчен кредит;

7. пропорция на използването на съответната стока за независима икономическа дейност спрямо общото й използване в годината, през която е упражнено право на данъчен кредит за нея, когато е необходима за изчисляване на корекцията;

8. пропорция на използването на съответната стока за независима икономическа дейност спрямо общото й използване за годината на настъпване на изменението в използването на стоката до изтичане на 5-годишния срок, съответно 20-годишния срок, съгласно чл. 79а, ал. 3 от закона, когато е необходима за изчисляване на корекцията;

9. коефициент по чл. 73 от закона за годината, през която е упражнено право на данъчен кредит, когато е необходим за изчисляване на корекцията;

10. коефициент по чл. 73 от закона за годината на настъпване на изменението в използването на стоката до изтичане на 5-годишния срок, съответно 20-годишния срок, съгласно чл. 79а, ал. 3 от закона;

11. размера на увеличението/намалението на размера на данъчния кредит.

(6) (Изм. – ДВ, бр. 58 от 2018 г., в сила от 13.07.2018 г.) Корекциите по чл. 79б от закона се извършват за всяка от годините, следващи годината на упражняване на право на данъчен кредит или годината, през която изтича срокът по чл. 72, ал. 1 от закона, когато не е упражнено право на данъчен кредит, чрез издаване на протокол, който трябва да съдържа:

1. номер, дата;

2. име и идентификационен номер по чл. 94, ал. 2 от закона на лицето;

3. основание за извършване на корекцията;

4. описание на услугата, която е или би била дълготраен актив;

5. начислен ДДС при получаване на услугата;

6. номер и дата на документ/и, по който/които е упражнено право на приспадане на данъчен кредит;

7. коефициент по чл. 73 от закона за годината, през която е упражнено право на данъчен кредит, когато е необходим за изчисляване на корекцията;

8. коефициент по чл. 73 от закона за годината на настъпване на обстоятелствата до изтичане на 5-годишния срок съгласно чл. 79б, ал. 3 от закона;

9. размера на увеличението/намалението на размера на данъчния кредит.

(7) (Отм. – ДВ, бр. 58 от 2018 г., в сила от 13.07.2018 г.).

(8) (Отм. – ДВ, бр. 58 от 2018 г., в сила от 13.07.2018 г.).

(9) (Нова – ДВ, бр. 58 от 2018 г., в сила от 13.07.2018 г.) Протоколите по ал. 3 се посочват в колона 12 "Начислен ДДС за доставки по к. 11 и начислен данък (20 %), предвиден в закона в други случаи" на дневника за продажбите, а протоколите по ал. 4, 5 и 6, с които се определя размерът на увеличението/намалението на размера на данъчния кредит, се посочват в колона 11 "ДДС с право на пълен данъчен кредит" на дневника за покупките.

(10) (Нова – ДВ, бр. 58 от 2018 г., в сила от 13.07.2018 г.) Когато датата на дерегистрация на лицето по закона не съвпада с последния данъчен период на календарната година, се приема, че за целите на чл. 79а, ал. 7 и чл. 79б, ал. 6 от закона последният данъчен период на календарната година е данъчният период, за който възникват задълженията по чл. 111 от закона за лицето.

(11) (Нова – ДВ, бр. 58 от 2018 г., в сила от 13.07.2018 г.) За целите на чл. 79а, ал. 7 и чл. 79б, ал. 6 от закона не се смятат за налични стоките и услугите, за които на основание чл. 111 от закона към датата на дерегистрация се смята, че лицето извършва доставка.

(12) (Нова – ДВ, бр. 58 от 2018 г., в сила от 13.07.2018 г.) За целите на чл. 79а и чл. 79б от закона 5-годишният срок, съответно 20-годишният срок, спира да тече за всяка календарна година, през която стоката, съответно недвижимият имот, не се използва за дейностите, посочени в чл. 69 и 70 от закона. Срокът се възобновява за всяка календарна година, през която стоката, съответно недвижимият имот, започне отново да се използва за дейностите, посочени в чл. 69 и 70 от закона.

(Загл. изм. - ДВ, бр. 20 от 2013 г., в сила от 28.02.2013 г.)

(Изм. - ДВ, бр. 20 от 2013 г., в сила от 28.02.2013 г., бр. 24 от 2017 г., в сила от 21.03.2017 г.) (1) Корекции по чл. 79, 79а и 79б от закона за стоки и услуги, внесени за общо ползване на основание чл. 10а, ал. 2 от закона, се извършват от съдружника съгласно използването на тези стоки или услуги в рамките на независимата икономическа дейност на неперсонифицираното дружество.

(2) За стоки и услуги, за които на основание чл. 70, ал. 1, т. 4 и 5 от закона не е приспаднат данъчен кредит, корекция по чл. 79а, ал. 3, т. 2, буква "а" от закона се извършва само ако за годината, през която се извършва корекцията, е изпълнено някое от следните условия:

1. в рамките на съответната година стоката или услугата се използва единствено за дейностите по чл. 70, ал. 2, т. 1 – 4 от закона, или

2. в рамките на съответната година стоката или услугата се използва и за дейности, различни от тези по чл. 70, ал. 2, т. 1 – 4 от закона, когато една или повече от изброените в чл. 70, ал. 2, т. 1 – 4 от закона дейности са основна дейност по смисъла на § 1, т. 18а от допълнителните разпоредби на закона.

(3) За стоки и услуги, за които е приспаднат изцяло данъчен кредит на основание чл. 70, ал. 2, т. 1 – 5 от закона, за всяка от годините, следващи годината на упражняване на право на данъчен кредит, за която не са изпълнени изискванията на чл. 70, ал. 2, т. 1 – 5 от закона, за целите на изчисляване на корекцията по чл. 79а, ал. 3, т. 2, буква "б" от закона К _х е 0.

(4) (Нова – ДВ, бр. 25 от 2020 г., в сила от 20.03.2020 г.) За начисления данък за направени последващи разходи, свързани с подобрение на стоки, включително недвижими имоти, различни от сграда, и услуги, които са или биха били дълготрайни активи, за който не възниква нов 20-годишен срок, съответно 5-годишен срок съгласно чл. 79, ал. 10, чл. 79а, ал. 10 и чл. 79б, ал. 8 от закона, корекциите по чл. 79, 79а и 79б от закона се извършват пропорционално за остатъка от годините на 20-годишния, съответно 5-годишния, срок.

(Нов – ДВ, бр. 59 от 2022 г., в сила от 26.07.2022 г.) Корекции на начислен данък или ползван данъчен кредит при грешно данъчно третиране на доставка се извършват по реда на чл. 116, ал. 1, 4 и 5 и чл. 117а, ал. 1, 3 и 4 от закона. Отчитането на анулираните документи се извършва по реда за отразяване в приложение № 12.

(Нов – ДВ, бр. 59 от 2022 г., в сила от 26.07.2022 г.) (1) Корекции на начислен данък или ползван данъчен кредит при грешно данъчно третиране на доставка, при наличие на влязъл в сила акт, издаден от орган по приходите, се извършват по реда на чл. 116, ал. 1, 4 и 5 и чл. 117а, ал. 1, 3 и 4 от закона.

(2) При грешно данъчно третиране на доставка при наличие на влязъл в сила акт, издаден от орган по приходите, издадените данъчни документи се анулират и се издават нови, при условие че установеното с акта задължение е внесено в държавния бюджет по сметка на компетентната териториална дирекция на Националната агенция за приходите или е прихванато по чл. 92 от закона.

(3) Когато при наличие на влязъл в сила акт, издаден от орган по приходите на регистрирано лице – доставчик, е установено задължение в резултат на грешно данъчно третиране на доставка, което е внесено или прихванато, доставчикът издава документ, когато за тази доставка не е издаден документ по чл. 112, ал. 1, т. 1 и 2 от закона.

(4) Отчитането на анулираните документи се извършва по реда на чл. 113, ал. 20 – 22.

(1) (Изм. – ДВ, бр. 110 от 2013 г., в сила от 1.01.2014 г.) Когато регистрирано лице декларира в подадена от него справка-декларация за определен данъчен период данък за възстановяване и същото лице има изискуеми и неизплатени данъчни задължения и задължения за осигурителни вноски до изтичане на края на календарния месец на подаване на справка-декларацията, органът по приходите прихваща тези задължения с посочения данък за възстановяване.

(2) На приспадане по реда на чл. 92, ал. 1 от закона подлежи данъкът за възстановяване или остатъкът от него след прихващането - ако такова е извършено до подаване на следващата справка-декларация, с изключение на:

1. данъка за възстановяване, който подлежи на прихващане или възстановяване по реда на чл. 92, ал. 3 и 4 от закона;

2. данъка за възстановяване, който подлежи на прихващане или възстановяване, заедно с остатъка от друг данък за възстановяване по реда на чл. 92, ал. 1, т. 5 от закона.

(3) (Изм. - ДВ, бр. 6 от 2010 г., в сила от 1.01.2010 г.) Ако след подаването на двете справки-декларации по чл. 92, ал. 1, т. 2 от закона е налице неприспаднат остатък от данъка за възстановяване, лицето посочва в клетка 80 на последната справка-декларация неприспаднатия остатък от данъка за възстановяване, който подлежи на прихващане или възстановяване в 30-дневен срок. Ако в някоя от подадените две справки-декларации е деклариран данък за възстановяване, по отношение на който не е приложим чл. 92, ал. 3 и 4 от закона, този данък се прибавя към неприспаднатия остатък от данъка за възстановяване и също се посочва в клетка 80 на последната справка-декларация.

(4) (Отм. – ДВ, бр. 24 от 2017 г., в сила от 21.03.2017 г.).

(5) (Отм. – ДВ, бр. 24 от 2017 г., в сила от 21.03.2017 г.).

(6) (Нова - ДВ, бр. 4 от 2009 г., в сила от 1.01.2009 г.) Сумите от получените от лицето авансови плащания по доставки не се включват при изчисляване съотношението по чл. 92, ал. 3 от закона.

(1) Когато по време на текуща процедура по приспадане по реда на чл. 92, ал. 1, т. 2 от закона лице декларира в подадената от него справка-декларация за определен данъчен период данък за внасяне и след извършеното приспадане е налице остатък от данъка за внасяне, този остатък се дължи в срока по чл. 89 от закона.

(2) Когато по време на текуща процедура по приспадане по реда на чл. 92, ал. 1, т. 2 от закона лице декларира в подадената от него справка-декларация за определен данъчен период данък за внасяне, който може да се приспада с повече от един данък за възстановяване, приспадането се извършва последователно с всеки данък за възстановяване по реда на възникването му.

(1) Когато регистрирано лице декларира в подадена от него справка-декларация за определен данъчен период данък за възстановяване и за същото лице са налице обстоятелствата по чл. 92, ал. 3 и 4 от закона и то желае да прилага тази разпоредба, лицето посочва в клетка 81 или клетка 82 на справка-декларацията за периода данъка за възстановяване, който подлежи на възстановяване или прихващане в 30-дневен срок.

(2) Обстоятелствата по чл. 92, ал. 3 и 4 от закона се удостоверяват от лицето чрез деклариране в справка-декларацията за съответния данъчен период.

(3) В случаите по ал. 1 разпоредбите на чл. 68, ал. 2 и 3 не се прилагат и данъкът за възстановяване не участва в процедура по приспадане.

(Изм. - ДВ, бр. 6 от 2010 г., в сила от 1.01.2010 г.) Когато към датата на дерегистрация лицето е в процедура по приспадане по реда на чл. 92, ал. 1 от закона, се смята, че към тази дата двата едномесечни периода са изтекли и лицето посочва в клетка 80 на справка-декларацията за последния данъчен период остатъка от данъка за възстановяване след извършеното до момента приспадане.

(Нов – ДВ, бр. 59 от 2022 г., в сила от 26.07.2022 г.) Когато с влезли в сила актове, издадени от орган по приходите на доставчик и получател, е установено задължение в резултат на грешно данъчно третиране на доставка, което е внесено в държавния бюджет по сметка на компетентната териториална дирекция на Националната агенция за приходите или е прихванато по чл. 92 от закона, Националната агенция за приходите възстановява недължимо платени или събрани суми по реда на чл. 128 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс след обективна преценка коя от страните по доставката е понесла неправомерно тежестта на данъка.

(1) Не могат да се регистрират по Закона за данък върху добавената стойност лица, които нямат регистрация по Данъчно-осигурителния процесуален кодекс.

(2) (Изм. – ДВ, бр. 1 от 2015 г., в сила от 6.01.2015 г., бр. 27 от 2021 г., в сила от 1.04.2021 г.) Лице, което следва да се идентифицира чрез служебен номер по чл. 84, ал. 3 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс, може да подаде заявление за регистрация по чл. 154 и/или 156 и/или 157а от закона, след като Националната агенция за приходите предостави на лицето служебния номер.

(3) (Изм. - ДВ, бр. 10 от 2011 г., в сила от 1.02.2011 г.) Регистрацията по Закона за данък върху добавената стойност на чуждестранни лица чрез акредитиран представител се извършва в компетентната териториална дирекция на Националната агенция за приходите по чл. 8 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс на чуждестранното лице.

(4) При регистрацията по Закона за данък върху добавената стойност се издава идентификационен номер по ДДС, който съдържа знакът BG, последван от идентификационния номер на лицето.

(5) (Изм. – ДВ, бр. 1 от 2015 г., в сила от 6.01.2015 г.) При регистрация по чл. 154 от закона идентификационният номер за целите на ДДС съдържа знака EU.

(6) (Нова – ДВ, бр. 27 от 2021 г., в сила от 1.07.2021 г.) При регистрация по чл. 157а, ал. 1 и 3 от закона идентификационният номер за целите на ДДС съдържа знака IM.

(7) (Нова – ДВ, бр. 27 от 2021 г., в сила от 1.07.2021 г.) При регистрация по чл. 157а, ал. 2 от закона идентификационният номер за целите на ДДС съдържа знака IN.

(1) (Доп. – ДВ, бр. 1 от 2015 г., в сила от 6.01.2015 г., бр. 24 от 2017 г., в сила от 21.03.2017 г., изм., бр. 58 от 2018 г., в сила от 13.07.2018 г., доп., бр. 25 от 2020 г., в сила от 20.03.2020 г., изм., бр. 27 от 2021 г., в сила от 1.07.2021 г., бр. 59 от 2022 г., в сила от 26.07.2022 г.) Всички данъчно задължени лица, установени на територията на страната, са длъжни да определят облагаемия си оборот по смисъла на чл. 96, ал. 2 от закона след изтичане на всеки календарен месец за предходните 12 месеца преди текущия, както и ежедневно за период не по-дълъг от два последователни месеца, включително текущия. В облагаемия оборот по изречение първо се включва и оборотът по чл. 96, ал. 4 от закона. В облагаемия оборот по изречение първо на данъчно задължените лица, установени на територията на страната, които са регистрирани само на основание чл. 156 от закона, се включват доставките с място на изпълнение на територията на страната, за които не се прилага режим.

(2) (Доп. – ДВ, бр. 25 от 2020 г., в сила от 20.03.2020 г.) Всички данъчно задължени лица и данъчно незадължени юридически лица, различни от лицата по чл. 99, ал. 7, които извършват вътреобщностно придобиване на стоки, са длъжни:

1. да определят текущо общата сума на облагаемите вътреобщностни придобивания за текущата година, с изключение на придобиването на нови превозни средства и на акцизни стоки;

2. да определят за предходната календарна година сумата на данъчните основи на облагаемите вътреобщностни придобивания, с изключение на придобиването на нови превозни средства и на акцизни стоки.

(3) (Изм. – ДВ, бр. 27 от 2021 г., в сила от 1.07.2021 г.) Всяко данъчно задължено лице за упражняване на правото на избор по чл. 20б, ал. 4 от закона е длъжно:

1. да определя текущо общата стойност без ДДС на доставките по чл. 20б, ал. 1, т. 2 от закона за текущата година;

2. да определи общата стойност без ДДС на доставките по т. 1 за предходната календарна година.

(4) (Нова - ДВ, бр. 39 от 2008 г., доп., бр. 15 от 2012 г., в сила от 21.02.2012 г., доп., бр. 59 от 2022 г., в сила от 26.07.2022 г.) В случаите на чл. 107, т. 3, буква "а" от закона при определяне на облагаемия оборот по ал. 1 се включва и оборотът на лицето, формиран от дейността на лицето в качеството му на едноличен търговец до заличаването му от търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел.

(5) (Нова - ДВ, бр. 6 от 2010 г., в сила от 1.01.2010 г., доп., бр. 24 от 2017 г., в сила от 21.03.2017 г., изм., бр. 27 от 2021 г., в сила от 1.07.2021 г.) Лице, регистрирано на основание чл. 96, 97, 99, чл. 100, ал. 1 и 2, чл. 102, 132, 132а или 133 от закона, се счита за регистрирано и на основание чл. 97а от закона.

(6) (Нова – ДВ, бр. 1 от 2015 г., в сила от 6.01.2015 г., отм., бр. 27 от 2021 г., в сила от 1.07.2021 г.).

(7) (Нова – ДВ, бр. 24 от 2017 г., в сила от 21.03.2017 г.) Лице, регистрирано на основание чл. 132 от закона, се счита за регистрирано на основанието, на което е регистриран прехвърлителят/праводателят към момента на регистрацията на приобретателя/правоприемника.

(8) (Нова – ДВ, бр. 3 от 2019 г., в сила от 8.01.2019 г., изм., бр. 27 от 2021 г., в сила от 1.07.2021 г.) Лице, регистрирано на основание на чл. 96, ал. 9 от закона, което извършва на територията на страната само доставки, за които има право на избор по чл. 20б, ал. 4 от закона, може да избере да продължи тази регистрация, като уведоми по електронен път компетентната териториална дирекция на Националната агенция за приходите чрез използване на квалифициран електронен подпис в 7-дневен срок от датата на извършване на първата доставка, за която възникнат обстоятелствата на чл. 20б, ал. 4 от закона. Правото на избор се прилага до изтичане на две календарни години, считано от началото на календарната година, следваща годината на избора.

(9) (Нова – ДВ, бр. 27 от 2021 г., в сила от 1.07.2021 г., изм., бр. 59 от 2022 г., в сила от 26.07.2022 г.) Член 96, ал. 9 от закона не се прилага само за доставките, за които лицето е регистрирано по чл. 154, 156 от закона.

(10) (Нова – ДВ, бр. 27 от 2021 г., в сила от 1.07.2021 г., изм., бр. 59 от 2022 г., в сила от 26.07.2022 г.) Лице, което е регистрирано на основание чл. 154 и/или 156 от закона и за което възникнат основания за задължителна регистрация по чл. 96, 97, 97а и 99 от закона или което упражни правото на регистрация по избор по чл. 100, ал. 1 и 2 от закона, се регистрира по реда и в сроковете за задължителна регистрация или регистрация по избор.

(1) (Изм. – ДВ, бр. 3 от 2019 г., в сила от 8.01.2019 г.) Регистрацията по чл. 101, ал. 1 от закона се извършва чрез:

1. подаване в компетентната териториална дирекция на Националната агенция за приходите на заявление за регистрация по образец – приложение № 1, или

2. заявяване на регистрация по избор по чл. 100, ал. 1 и 2 от закона пред Агенцията по вписванията.

(2) (Изм. – ДВ, бр. 3 от 2019 г., в сила от 8.01.2019 г.) В случаите на ал. 1, т. 1 към заявлението за регистрация се прилагат следните документи:

1. (доп. - ДВ, бр. 10 от 2011 г., в сила от 1.02.2011 г., изм., бр. 24 от 2017 г., в сила от 21.03.2017 г., доп., бр. 58 от 2018 г., в сила от 13.07.2018 г., изм., бр. 25 от 2020 г., в сила от 20.03.2020 г.) справка за облагаемия оборот по месеци, за последните 12 месеца преди текущия - за регистрация по чл. 96, ал. 1, включително и с оборот, формиран по реда на ал. 10, чл. 100, ал. 1 и чл. 132а от закона, а когато оборотът е достигнат за период не по-дълъг от два последователни месеца, включително текущия, в справката се включва и облагаемият оборот за текущия месец до датата, на която е достигнат оборотът по чл. 96, ал. 1 от закона;

2. справка за общата сума на облагаемите вътреобщностни придобивания за текущата година, с изключение на придобиването на нови превозни средства и на акцизни стоки - за регистрация по чл. 99, ал. 1 от закона;

3. (нова - ДВ, бр. 39 от 2008 г., изм., бр. 71 от 2008 г., в сила от 12.08.2008 г., доп., бр. 10 от 2011 г., в сила от 1.02.2011 г., бр. 1 от 2015 г., в сила от 6.01.2015 г., отм., бр. 58 от 2018 г., в сила от 13.07.2018 г.).

(3) В случаите на регистрация на основание чл. 133 от закона към заявлението за регистрация се прилагат и:

1. удостоверение от компетентните данъчни власти за актуална данъчна регистрация в чужбина на чуждестранното лице и превод от него;

2. (изм. - ДВ, бр. 6 от 2010 г., в сила от 1.01.2010 г., бр. 27 от 2021 г., в сила от 1.07.2021 г.) оригинал на нотариално заверен в страната договор между чуждестранното лице и акредитирания представител по повод възлагането му на задълженията по чл. 133, ал. 5 и 6 и чл. 135, ал. 2, 3 и 4 от закона;

3. (изм. - ДВ, бр. 15 от 2012 г., в сила от 21.02.2012 г.) копие от документите за самоличност, ако лицето - акредитиран представител, е физическо лице;

4. (отм. – ДВ, бр. 27 от 2021 г., в сила от 1.07.2021 г.);

5. (отм. – ДВ, бр. 27 от 2021 г., в сила от 1.07.2021 г.).

(4) (Изм. - ДВ, бр. 6 от 2010 г., в сила от 1.01.2010 г., отм., бр. 15 от 2012 г., в сила от 21.02.2012 г.).

(5) (Нова - ДВ, бр. 6 от 2010 г., в сила от 1.01.2010 г., изм., бр. 3 от 2019 г., в сила от 8.01.2019 г.) В случаите по ал. 1, т. 2, когато лицето не е заявило за вписване електронен адрес за кореспонденция пред Агенцията по вписванията, задължително заявява такъв адрес по електронен път при условията и по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс в 3-дневен срок от вписването в търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел. При промяна на електронния адрес уведомяването се извършва по електронен път при условията и по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс от регистрираното лице в 7-дневен срок, освен ако уведомяването за промяната е направено чрез заявяване за вписване в Агенцията по вписванията.

(6) (Нова – ДВ, бр. 1 от 2015 г., в сила от 6.01.2015 г., отм., бр. 27 от 2021 г., в сила от 1.07.2021 г.).

(1) Удостоверението по чл. 104, ал. 1 и 2 от закона се изготвя по образец - приложение № 4.

(2) Удостоверението по чл. 104, ал. 3 от закона се изготвя по образец - приложение № 5.

(1) (Изм. - ДВ, бр. 6 от 2010 г., в сила от 1.01.2010 г., бр. 27 от 2021 г., в сила от 1.07.2021 г.) Акредитираният представител е длъжен незабавно да уведоми териториалната дирекция на Националната агенция за приходите, в която е регистрирано чуждестранното лице, ако настъпят обстоятелства, които водят до невъзможност акредитираният представител да изпълнява задълженията си по чл. 133, ал. 5 и 6 и чл. 135, ал. 2, 3 и 4 от закона.

(2) Акредитираният представител отговаря солидарно и неограничено за задълженията на чуждестранното лице, възникнали от датата, от която акредитираният представител е приел задълженията по чл. 135 от закона, до 5 години след като е престанал да изпълнява задълженията по чл. 135 от закона, а когато чуждестранното лице е определило друг акредитиран представител - до датата, на която другият акредитиран представител е приел да изпълнява задълженията по чл. 135 от закона.

(3) (Нова – ДВ, бр. 27 от 2021 г., в сила от 1.07.2021 г.) За акредитиран представител по чл. 135 от закона се счита лицето по чл. 152, ал. 8, т. 2 от закона, определено като представител за прилагане на режима за дистанционни продажби на стоки, внасяни от трети страни или територии, в случаите, когато данъчно задължено лице, включително което управлява електронен интерфейс, не е установено по седалище и адрес на управление и по постоянен обект на територията на Европейския съюз, но е установено в трета страна, с която Европейският съюз не е сключил споразумение за взаимопомощ в областта по ДДС, и желае да се регистрира за прилагането на този режим в страната.

(1) Заявлението за прекратяване на регистрацията по чл. 109 от закона се подава по образец - приложение № 8.

(2) Към заявлението по ал. 1 се прилагат:

1. (доп. – ДВ, бр. 58 от 2018 г., в сила от 13.07.2018 г.) справка за облагаемия оборот по месеци, за последните 12 месеца преди текущия, в справката се включва и облагаемият оборот за текущия месец до датата, на която е подадено заявление по чл. 109 от закона;

2. (изм. – ДВ, бр. 25 от 2020 г., в сила от 20.03.2020 г.) справка:

а) за общата сума на облагаемите вътреобщностни придобивания за предходната и текущата година, с изключение на придобиването на нови превозни средства и на акцизни стоки – за лица, регистрирани на основание чл. 99, ал. 3 от закона;

б) за извършените облагаеми вътреобщностни придобивания за последните 12 месеца преди текущия месец – за лица, регистрирани на основание чл. 99, ал. 7 от закона;

3. (отм. – ДВ, бр. 27 от 2021 г., в сила от 1.07.2021 г.);

4. (отм. - ДВ, бр. 16 от 2007 г.);

5. (доп. – ДВ, бр. 24 от 2017 г., в сила от 21.03.2017 г.) удостоверението(ята) за регистрация по чл. 104, ал. 1 и 2 от закона, в случаите, когато са издадени.

(3) (Изм. - ДВ, бр. 6 от 2010 г., в сила от 1.01.2010 г., отм., бр. 15 от 2012 г., в сила от 21.02.2012 г.).

(4) (Изм. - ДВ, бр. 16 от 2007 г.) Заедно със справка-декларацията за последния данъчен период лицето подава протокол-опис за начисляване на данък по чл. 111 от закона по образец - приложение № 9.

(5) (Нова - ДВ, бр. 16 от 2007 г.) Протокол-описът по ал. 4 се включва в дневника за продажбите за последния данъчен период и в резултата за последния данъчен период, деклариран със справка-декларацията за този данъчен период.

(6) (Нова - ДВ, бр. 39 от 2008 г., изм., бр. 24 от 2017 г., в сила от 21.03.2017 г., бр. 59 от 2022 г., в сила от 26.07.2022 г.) Когато не е налице основанието на чл. 107, т. 6 от закона, няма право да прекрати регистрацията си лице, регистрирано на основание чл. 132, ал. 5 от закона, докато някой от съдружниците е регистриран по закона.

(7) (Нова – ДВ, бр. 3 от 2019 г., в сила от 8.01.2019 г., доп., бр. 59 от 2022 г., в сила от 26.07.2022 г.) Алинея 1 не се прилага при прекратяване на юридическо лице с ликвидация, когато в срока за подаване на заявлението лицето подаде декларация (свободен текст) в компетентната териториална дирекция на Националната агенция за приходите, че желае да остане регистрирано до датата на заличаването му от търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел.

(Загл. изм. – ДВ, бр. 27 от 2021 г., в сила от 1.07.2021 г.)

(Нов – ДВ, бр. 1 от 2015 г., в сила от 6.01.2015 г., изм., бр. 27 от 2021 г., в сила от 1.07.2021 г.) (1) (Изм. – ДВ, бр. 59 от 2022 г., в сила от 26.07.2022 г.) Когато данъчно задължено лице, регистрирано на основание чл. 96, ал. 9 от закона, извършва само доставки, за които се прилага режим в Съюза, режим извън Съюза или режим за дистанционни продажби на стоки, внасяни от трети страни или територии, се регистрира в друга държава членка за прилагане на режим извън Съюза, режим в Съюза или за прилагане на режим за дистанционни продажби на стоки, внасяни от трети страни или територии, или се регистрира в страната по чл. 154 и/или 156 от закона, може да се дерегистрира. В този случай лицето подава в 14-дневен срок от настъпване на съответното обстоятелство заявление по образец – приложение № 8, в териториалната дирекция на Националната агенция за приходите – София.

(2) Заявлението по ал. 1 трябва да съдържа основанието за дерегистрация. Към заявлението се прилагат документи, посочени в чл. 77, ал. 2.

(3) В 7-дневен срок от постъпване на заявлението органът по приходите извършва проверка на основанието за дерегистрация.

(4) В 7-дневен срок от приключване на проверката органът по приходите издава акт, с който извършва или мотивирано отказва да извърши дерегистрацията.

(5) (Изм. – ДВ, бр. 59 от 2022 г., в сила от 26.07.2022 г.) В случаите по ал. 1 за дата на дерегистрацията се смята датата на регистрация на лицето в друга държава членка за прилагане на режим извън Съюза, режим в Съюза или режим за дистанционни продажби на стоки, внасяни от трети страни или територии, или датата на регистрация в страната по чл. 154 и/или 156 от закона.

(1) (Изм. - ДВ, бр. 6 от 2010 г., в сила от 1.01.2010 г., бр. 1 от 2015 г., в сила от 6.01.2015 г., бр. 27 от 2021 г., в сила от 1.07.2021 г., бр. 59 от 2022 г., в сила от 26.07.2022 г.) Бланките на фактурите и известията към тях, издавани от регистрирани по закона лица на основание, различно от регистрация по чл. 97а, чл. 99, чл. 100, ал. 2, чл. 154 и/или чл. 156 от закона, трябва да съдържат трайно вписани при отпечатването:

1. пореден номер;

2. гриф "оригинал" на първия екземпляр;

3. наименование, идентификационен номер на лицето, което ще ги издава;

4. идентификационен номер по ДДС по чл. 94, ал. 2 от закона.

(2) Номерата на документите по ал. 1 са десетразрядни, нарастващи без дублиране и пропуски и не зависят от вида на бланката или документа. Дублиране на номерата на документите се допуска само в случаите, когато документи се издават от фискално устройство. Всички екземпляри на един и същ документ носят един и същ номер.

(3) Номерацията на документите не зависи и не се нарушава при изтичането на календарната година. При изчерпване на възможните номера лицето/клонът, след като писмено уведоми териториалната дирекция на Националната агенция за приходите, започва номерирането отново от "0000000001".

(4) Ако лицето/клонът на лицето има поделения или обекти, същите могат да определят диапазон от номера, които да се използват от поделението (обекта) при издаваните от него документи. Този диапазон следва да се изчерпва постепенно през следващите периоди. При запълването му се определя нов диапазон.

(5) Дефектните или повредените бланки (формуляри) и анулираните документи не се унищожават, а всички екземпляри от тях се съхраняват при издателя.

(6) В случаите на анулиране на документи по чл. 116 от закона протоколът по чл. 116, ал. 4 от закона се съхранява от издателя и от получателя.

(7) Лицата съхраняват, използват и отчитат бланките (формулярите) по реда, предвиден за съхраняване и отчитане на документи в Закона за счетоводството.

(8) (Нова - ДВ, бр. 101 от 2006 г., отм., бр. 6 от 2010 г., в сила от 1.01.2010 г.).

(9) (Нова - ДВ, бр. 101 от 2006 г., изм., бр. 6 от 2010 г., в сила от 1.01.2010 г.) Фактурите за вътреобщностни доставки на стоки и получени услуги, издадени от лица, регистрирани за целите на ДДС в друга държава членка, се считат за отговарящи на изискванията по чл. 114 от закона, когато поредният номер на документа не е десетразряден или съдържа други символи, различни от арабски цифри.

(10) (Нова - ДВ, бр. 20 от 2013 г., в сила от 28.02.2013 г.) Гарантирането на автентичността на произхода, целостта на съдържанието и четливостта на фактурата или известието към фактурата по чл. 114, ал. 10 от закона могат да се осигуряват и чрез друга технология или процедура.

(11) (Нова - ДВ, бр. 20 от 2013 г., в сила от 28.02.2013 г.) Приемането от получателя на електронни фактури и електронни известия към фактури се счита, че отговаря на изискванията на чл. 114 от закона, независимо дали приемането се извършва в писмена форма (официално или не) или чрез мълчаливо съгласие (чрез обработване или плащане на получените фактури и известия към фактурите).

(12) (Нова – ДВ, бр. 59 от 2022 г., в сила от 26.07.2022 г.) Когато регистрирано лице документира доставка в случаите на чл. 67б, ал. 3, освен реквизитите по чл. 114, ал. 1 от закона във фактурата се посочва номерът на влезлия в сила акт, издаден от орган по приходите, с който е установено грешното данъчно третиране на доставката, и датата на внасяне на задължението по него.

(1) С изключение на случаите по чл. 113, ал. 3 от закона фактура и известие към фактура се издава независимо дали получателят е регистрирано или нерегистрирано по закона лице.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 101 от 2006 г., бр. 3 от 2007 г., бр. 6 от 2010 г., в сила от 1.01.2010 г., бр. 15 от 2012 г., в сила от 21.02.2012 г., бр. 20 от 2013 г., в сила от 28.02.2013 г.) Фактура/известие се издава по реда на закона, когато не възниква задължение за начисляване на данък за:

1. доставка на стоки като посредник в тристранна операция с място на изпълнение на територията на друга държава членка; във фактурата/известието като основание за неначисляване на данък се вписва "чл. 141 2006/112/ЕО";

2. (доп. – ДВ, бр. 25 от 2020 г., в сила от 20.03.2020 г., бр. 27 от 2021 г., в сила от 1.07.2021 г., изм., бр. 59 от 2022 г., в сила от 26.07.2022 г.) извършена доставка на стоки и/или услуги от нерегистрирано по закона лице или лице, регистрирано на основание чл. 97а, 99 и 100, ал. 2 от закона в рамките на независимата му икономическа дейност, с място на изпълнение на територията на страната; във фактурата/известието като основание за неначисляване на данък се вписва "чл. 113, ал. 9 от закона"; извършена доставка на стоки и/или услуги, с място на изпълнение на територията на страната, за която не се прилага режим, от данъчно задължено лице, установено на територията на страната, което е регистрирано само на основание чл. 156 от закона, като основание за неначисляване на данъка във фактурата/известието се вписва "чл. 55б от ППЗДДС";

3. доставка на услуги по чл. 21, ал. 2 от закона от данъчно задължено лице в рамките на независимата му икономическа дейност; във фактурата/известието като основание за неначисляване на данък се вписва "обратно начисляване", както и съответната разпоредба от закона или правилника;

4. за доставка от данъчно задължено лице на стоки, с място на изпълнение на територията на трета страна или територия; във фактурата/ известието като основание за неначисляване на данък се вписва - съответната разпоредба на закона;

5. за вътреобщностна доставка на стоки; във фактурата/известието като основание за неначисляване на данък се вписва "обратно начисляване", както и съответната разпоредба от закона;

6. (нова – ДВ, бр. 1 от 2015 г., в сила от 6.01.2015 г., отм., бр. 27 от 2021 г., в сила от 1.07.2021 г.).

(3) (Изм. - ДВ, бр. 20 от 2013 г., в сила от 28.02.2013 г.) Доставката с място на изпълнение на територията на друга държава членка:

1. на стоки от данъчно задължено лице, установено на територията на страната, се документира по правилата на законодателството на тази друга държава членка;

2. (доп. – ДВ, бр. 27 от 2021 г., в сила от 1.07.2021 г.) на стоки при условията на дистанционни продажби, за които не се прилагат специалните режими по чл. 152, ал. 2, 3 и 5 от закона, се документира по правилата на законодателството на тази друга държава членка.

(4) При извършване на освободена доставка във фактурата/известието като основание за неначисляване на данък се вписва съответната разпоредба от закона, съгласно която доставката е освободена.

(5) (Нова - ДВ, бр. 101 от 2006 г., изм., бр. 20 от 2013 г., в сила от 28.02.2013 г.) За доставка на обща туристическа услуга във фактурата/известието като основание за неначисляване на данък се посочва режим на облагане на маржа - туристически услуги.

(6) (Нова - ДВ, бр. 101 от 2006 г.) За доставка, по която данъкът е изискуем от получателя по доставката, във фактурата/известието като основание за неначисляване на данък се посочва съответната разпоредба на закона или правилника, съгласно която данъкът се начислява от получателя.

(7) (Предишна ал. 5 - ДВ, бр. 101 от 2006 г.) Оригиналът на фактурата/известието се предоставя на получателя по доставката.

(8) (Нова - ДВ, бр. 4 от 2009 г., в сила от 1.01.2009 г., изм., бр. 6 от 2010 г., в сила от 1.01.2010 г.) При настъпване на данъчно събитие на доставката може да не се издава фактура в случаите, когато за доставката са извършени авансови плащания за цялата стойност на доставката и за които вече са издадени фактури при получаването им.

(9) (Нова - ДВ, бр. 6 от 2010 г., в сила от 1.01.2010 г.) Независимо от ал. 8, в случаите по чл. 25, ал. 8 от закона при възникване на данъчното събитие за доставката регистрираното лице задължително издава фактура, в която посочва цялата данъчна основа на доставката.

(10) (Нова - ДВ, бр. 6 от 2010 г., в сила от 1.01.2010 г.) Когато за извършено авансово плащане за доставка, за която данъкът е изискуем от получателя по доставката, същият е начислил данък и впоследствие при възникване на данъчното събитие за доставката данъкът е изискуем от регистрираното по закона лице-доставчик, последният издава фактура, в която посочва цялата данъчна основа за доставката и начислява данъка.

(11) (Нова - ДВ, бр. 6 от 2010 г., в сила от 1.01.2010 г.) В случаите по ал. 10 издаденият от получателя протокол се анулира като погрешно съставен по реда на чл. 80, ал. 5 и 6.

(12) (Нова - ДВ, бр. 84 от 2011 г., в сила от 1.01.2012 г.) Фактура/известия към фактура може да не се издава при доставка на услуги по управление на въздушното движение и аеронавигационно обслужване, предоставяни от Държавно предприятие "Ръководство на въздушното движение", за които таксите се събират от Евроконтрол, за които данък не се начислява или приложимата данъчна ставка е 0 на сто.

(13) (Нова - ДВ, бр. 84 от 2011 г., в сила от 1.01.2012 г.) При доставка на услуги по управление на въздушното движение и аеронавигационно обслужване, предоставяни от Държавно предприятие "Ръководство на въздушното движение", за които таксите се събират от Евроконтрол и за които се начислява данък в размер на 20 на сто, фактурата/известието се издава от Евроконтрол от името и за сметка на Държавно предприятие "Ръководство на въздушното движение". В тези случаи чл. 78, ал. 1, т. 2, ал. 2 и 3 не се прилагат.

(14) (Нова - ДВ, бр. 20 от 2013 г., в сила от 28.02.2013 г.) За извършени авансови плащания за две или повече доставки на стоки или услуги, данъкът за които става изискуем през един и същи данъчен период, може да се издаде сборна фактура.

(15) (Нова - ДВ, бр. 20 от 2013 г., в сила от 28.02.2013 г.) Фактура за доставка на стока или услуга или за получено авансово плащане може да се издаде в срока за издаване на сборна фактура, когато тази доставка не е последвана от други, поради прекратяване на договора през същия данъчен период.

(16) (Нова - ДВ, бр. 20 от 2013 г., в сила от 28.02.2013 г.) Разпоредбите на чл. 114, ал. 7 и чл. 115, ал. 7 от закона се прилагат само за доставки с място на изпълнение на територията на страната.

(17) (Нова - ДВ, бр. 20 от 2013 г., в сила от 28.02.2013 г., доп., бр. 8 от 2016 г., в сила от 29.01.2016 г., бр. 24 от 2017 г., в сила от 21.03.2017 г.) При доставка на услуга по чл. 21, ал. 4, чл. 22, ал. 1 и чл. 23, ал. 4 и 5 от закона, когато доставчикът е данъчно задължено лице, установено на територията на страната, и доставката е с място на изпълнение на територията на друга държава членка, документирането се извършва по правилата на законодателството на тази държава членка, когато данъкът не е изискуем от получателя.

(Загл. изм. - ДВ, бр. 20 от 2013 г., в сила от 28.02.2013 г.)

(Нов - ДВ, бр. 10 от 2011 г., в сила от 1.02.2011 г.) (1) (Изм. - ДВ, бр. 20 от 2013 г., в сила от 28.02.2013 г.) В случаите по чл. 113, ал. 11 от закона, когато доставчикът и получателят са данъчно задължени лица, установени на територията на страната, и доставката е с място на изпълнение на територията на страната, документирането се извършва по реда на закона и този правилник.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 20 от 2013 г., в сила от 28.02.2013 г.) В случаите по чл. 113, ал. 11 от закона получателят по доставката с място на изпълнение на територията на страната може да издава фактура или известие към фактура от името и за сметка на доставчика - данъчно задължено лице, ако има предварително споразумение (устно и писмено) за това между двете страни. В тези случаи доставчикът не се освобождава от отговорност за задълженията по отношение на документирането на доставките и свързаните с това задължения по закона и този правилник.

(3) (Изм. - ДВ, бр. 20 от 2013 г., в сила от 28.02.2013 г.) Когато получателят не издаде фактура в законоустановения срок, доставчикът е длъжен да документира, декларира и отчете доставката.

(4) (Изм. - ДВ, бр. 20 от 2013 г., в сила от 28.02.2013 г.) Споразумението се счита за предварително, когато е сключено преди началото на самофактурирането.

(5) (Изм. - ДВ, бр. 20 от 2013 г., в сила от 28.02.2013 г.) Условията на предварителното споразумение и процедурите за приемане на всяка фактура между доставчика и получателя се определят от двете страни.

(6) (Изм. - ДВ, бр. 20 от 2013 г., в сила от 28.02.2013 г., бр. 59 от 2022 г., в сила от 26.07.2022 г.) Споразумението по ал. 1 съдържа следната информация:

1. име, адрес и идентификационен номер за целите на ДДС на получателя;

2. име, адрес и идентификационен номер за целите на ДДС на доставчика;

3. срок, за който се сключва споразумението;

4. съгласие на доставчика да приема фактурите, издавани от получателя от името и за сметка на доставчика;

5. начин, по който доставчикът ще уведомява получателя за неприемане на издадените от получателя от негово име фактури;

6. съгласие на доставчика да не издава фактури за доставките, обхванати от споразумението;

7. задължение на доставчика за незабавно уведомяване на получателя при прекратяване на регистрация по ДДС.

(7) (Изм. - ДВ, бр. 20 от 2013 г., в сила от 28.02.2013 г.) Ако в споразумението не е предвидено друго, доставчикът изрично потвърждава на получателя приемането на издадената при условията на самофактуриране фактура или известие към фактура.

(8) (Изм. - ДВ, бр. 20 от 2013 г., в сила от 28.02.2013 г.) Ако в споразумението не е предвидено друго, погрешно съставени или поправени документи при самофактурирането се анулират по реда на чл. 116 от закона от получателя по доставката. За погрешно съставени се смятат и издадените от получателя фактури и известия към тях, които не са приети от доставчика, в съответствие с предвидения за това ред.

(9) (Изм. - ДВ, бр. 20 от 2013 г., в сила от 28.02.2013 г.) Получателят по доставката не може да делегира издаването на фактурата или известието към фактурата на трето лице.

(10) (Изм. - ДВ, бр. 20 от 2013 г., в сила от 28.02.2013 г.) Преди издаване на фактура или известие към фактура при самофактуриране получателят по доставката извършва проверка за валидна регистрация по закона на доставчика към датата, на която данъкът е станал изискуем.

(11) (Изм. - ДВ, бр. 20 от 2013 г., в сила от 28.02.2013 г.) В случаите по ал. 1 във фактурата или известието към фактура се вписва "самофактуриране", както и основанието за това.

(12) (Изм. - ДВ, бр. 20 от 2013 г., в сила от 28.02.2013 г.) Издадените фактури или известия към фактура при самофактурирането са с номера от диапазон, предоставен от доставчика.

(13) (Изм. - ДВ, бр. 20 от 2013 г., в сила от 28.02.2013 г., доп., бр. 59 от 2022 г., в сила от 26.07.2022 г.) Доставчикът уведомява компетентната териториална дирекция на Националната агенция за приходите за направените споразумения по ал. 1 в 7-дневен срок от сключването на всяко такова споразумение. Когато споразумението е в писмена форма, при уведомяването предоставя и копие от споразумението. Уведомяването може да бъде извършено и от получателя пред компетентната териториална дирекция на Националната агенция за приходите на доставчика при наличие на нотариално заверено пълномощно от доставчика. Когато споразумението не е в писмена форма, в уведомлението доставчикът посочва информацията по ал. 6.

(14) Споразумението се прекратява при:

1. изтичане на срока;

2. (отм. – ДВ, бр. 110 от 2013 г., в сила от 1.01.2014 г.);

3. по взаимно съгласие на страните;

4. едностранно.

(15) В случаите на ал. 14, т. 3 доставчикът, а по т. 4 - страната, прекратила споразумението, уведомява за прекратяването компетентната териториална дирекция на Националната агенция за приходите на доставчика в 3-дневен срок.

(Нов - ДВ, бр. 20 от 2013 г., в сила от 28.02.2013 г.) (1) Когато получателят издава фактура или известие към фактура от името и за сметка на данъчно задълженото лице - доставчик, и получателят и доставчикът са данъчно задължени лица, единият от които е установен на територията на страната, а другият - в друга държава членка, документирането на доставката се извършва по правилата на държавата членка, където е мястото на изпълнение на доставката.

(2) При доставка на стоки с място на изпълнение на територията на друга държава членка, когато получателят е лице, установено на територията на страната, документирането се извършва по правилата на законодателството на държавата членка, където е мястото на изпълнение на доставката.

(3) При доставка на стоки с място на изпълнение на територията на страната, когато получателят е лице, установено на територията на друга държава членка, получателят издава фактура или известие към фактура по реда на закона и този правилник.

(4) При доставка на услуга с място на изпълнение на територията на страната, когато получателят е лице, установено на територията на страната, получателят издава фактура или известие към фактура по реда на закона и този правилник.

(5) При доставка на услуга с място на изпълнение на територията на друга държава членка, когато и получателят е установен на територията на друга държава членка, документирането на доставката се извършва по правилата на законодателството на държавата членка, където е мястото на изпълнение на доставката.

(6) При вътреобщностна доставка на стоки по чл. 7 от закона получателят издава фактура или известие към фактура по реда на закона и този правилник.

(7) При вътреобщностно придобиване на стоки по чл. 13 от закона документирането се извършва от получателя по правилата на законодателството на държавата членка, където е мястото на изпълнение на вътреобщностната доставка. В този случай се издава и протокол по реда на чл. 117 от закона.

(8) Страните по предварителното споразумение при необходимост могат да представят доказателства както за него, така и по отношение на процедурата за приемане на фактура или известие към фактура от данъчно задълженото лице - доставчик.

(1) Бланките на протоколите, издавани от регистрирани по закона лица, с изключение на протоколите по чл. 116, ал. 4 от закона, трябва да съдържат трайно вписани при отпечатването реквизити по чл. 78, ал. 1, т. 1, 3 и 4.

(2) Номерата на протоколите са нарастващи без дублиране и пропуски и не зависят от вида на бланката. Всички екземпляри на един и същи протокол носят един и същ номер.

(3) Номерацията на бланките на протоколите не зависи и не се нарушава при изтичането на календарната година.

(4) Ако лицето/клонът на лицето има поделения или обекти, същите могат да определят диапазон от номера, които да се използват от поделението (обекта) при издаваните от него протоколи. Този диапазон следва да се изчерпва постепенно през следващите периоди. При запълването му се определя нов диапазон.

(5) Погрешно съставени или поправени протоколи се анулират и се издават нови.

(6) (Нова - ДВ, бр. 39 от 2008 г., отм., бр. 59 от 2022 г., в сила от 26.07.2022 г.).

(7) (Предишна ал. 6 - ДВ, бр. 39 от 2008 г.) Дефектните или повредените бланки (формуляри) и анулираните протоколи не се унищожават, а всички екземпляри от тях се съхраняват при издателя.

(8) (Предишна ал. 7 - ДВ, бр. 39 от 2008 г.) За протоколите се прилага разпоредбата на чл. 78, ал. 7.

(1) (Доп. - ДВ, бр. 101 от 2006 г., изм., бр. 24 от 2017 г., в сила от 21.03.2017 г.) Регистрираните лица издават задължително протокол по чл. 117, ал. 2 от закона за всеки от следните случаи:

1. (изм. - ДВ, бр. 101 от 2006 г., бр. 3 от 2007 г., бр. 25 от 2020 г., в сила от 20.03.2020 г.) когато лицето е получател по доставка по чл. 82, ал. 2, 4, 5 и 6 от закона, както и когато лицето е придобиващ по чл. 82, ал. 3 и чл. 84 от закона;

2. (изм. – ДВ, бр. 3 от 2019 г., в сила от 1.07.2019 г.) когато лицето е вносител по чл. 57, ал. 1 и 5 и по чл. 58, ал. 2 от закона във връзка с чл. 49, ал. 4 и чл. 50, ал. 2 от този правилник;

3. (доп. - ДВ, бр. 101 от 2006 г.) когато лицето е доставчик на стоки и услуги по чл. 6, ал. 3 (включително за безвъзмездни вътреобщностни доставки), чл. 7, ал. 4 и чл. 9, ал. 3 от закона;

4. когато лицето е доставчик на стоки и услуги по чл. 142, ал. 1 и чл. 144, ал. 4 от закона във връзка с чл. 87, ал. 1 и чл. 90, ал. 1 от този правилник;

5. (изм. - ДВ, бр. 101 от 2006 г., бр. 6 от 2010 г., в сила от 1.01.2010 г., бр. 24 от 2017 г., в сила от 21.03.2017 г.) по чл. 9, ал. 4, чл. 39, чл. 46, ал. 2 и чл. 100, ал. 1 от този правилник;

6. (нова - ДВ, бр. 16 от 2007 г.) при усвояване на финансирания (субсидии) по чл. 16;

7. (нова – ДВ, бр. 24 от 2017 г., в сила от 21.03.2017 г.) по чл. 6, ал. 4, т. 4 от закона – от регистрирано лице, предоставило безвъзмездно хранителни стоки.

(2) (Доп. - ДВ, бр. 101 от 2006 г.) Протоколите по ал. 1 се изготвят съгласно изискванията на чл. 117, ал. 2 от закона, доколкото не е предвидено друго в този правилник.

(3) (Нова - ДВ, бр. 101 от 2006 г.) В случаите по ал. 1, т. 1, когато доставчикът е регистриран за целите на ДДС в друга държава членка, освен реквизитите по чл. 117, ал. 2 от закона протоколът по ал. 1 трябва да съдържа:

1. идентификационен номер за целите на ДДС на доставчика, под който е осъществена доставката, издаден от друга държава членка;

2. номер и дата на фактурата - когато такава е издадена до датата на издаване на протокола.

(4) (Нова - ДВ, бр. 101 от 2006 г.) Протокол по чл. 116, ал. 4 от закона може да не се издава, когато датата на издаване на анулирания документ съвпада с датата на издаване на новия документ.

(5) (Нова - ДВ, бр. 4 от 2009 г., в сила от 1.01.2009 г.) В случаите по чл. 73а от закона, когато данъкът е начислен извън сроковете по чл. 117, ал. 3 от закона, издаденият протокол не се отразява в дневника за продажбите за периода, през който е издаден. Същият следва да се отрази в дневниците за продажби и покупки за данъчния период, през който данъкът е станал изискуем, като се прилага чл. 126, ал. 3, т. 2 от закона.

(6) (Нова - ДВ, бр. 4 от 2009 г., в сила от 1.01.2009 г., изм., бр. 6 от 2010 г., в сила от 1.01.2010 г., бр. 10 от 2011 г., в сила от 1.02.2011 г.) Протокол по чл. 117 от закона се издава и в случаите на доставка с място на изпълнение на територията на страната, облагаема с нулева ставка на данъка, както и за доставка с място на изпълнение на територията на страната, за която данък не следва да се начислява.

(1) (Доп. - ДВ, бр. 20 от 2013 г., в сила от 28.02.2013 г., бр. 59 от 2022 г., в сила от 26.07.2022 г.) Когато след вписване на обстоятелства по чл. 10 в търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел или в регистър БУЛСТАТ възникнат основания за изменение на данъчната основа на доставка или основания за разваляне на доставка, изменението се документира чрез:

1. (доп. – ДВ, бр. 8 от 2016 г., в сила от 29.01.2016 г.) издаване на известие към фактурата, в което като получател се посочва правоприемникът - в случаите, когато по доставката преобразуващият се, отчуждителят или апортиращият, наследодателят или завещателят по чл. 10 от закона е бил получател;

2. (доп. – ДВ, бр. 8 от 2016 г., в сила от 29.01.2016 г.) издаване на известие към фактурата, в което като доставчик се посочва правоприемникът - в случаите, когато по доставката преобразуващият се, отчуждителят или апортиращият, наследодателят или завещателят по чл. 10 от закона е бил доставчик;

3. (доп. – ДВ, бр. 8 от 2016 г., в сила от 29.01.2016 г.) издаване на протокол по чл. 117, ал. 4 от закона, в който правоприемникът се посочва като издател - в случаите, когато данъкът е начислен от преобразуващия се, отчуждителя или апортиращия, наследодателя или завещателя по чл. 10 от закона чрез издаване на протокол.

(2) В издадените по ал. 1 документи се вписва задължително, че получателят/доставчикът е правоприемник по чл. 10 от закона.

(3) Правоприемникът по чл. 10 от закона трябва да притежава копие на данъчния документ за доставката, по повод на която е издаден документът по ал. 1.

(4) (Доп. - ДВ, бр. 20 от 2013 г., в сила от 28.02.2013 г., бр. 59 от 2022 г., в сила от 26.07.2022 г.) Когато след вписване на обстоятелства по чл. 10 в търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел или в регистър БУЛСТАТ възникнат основания за анулиране на данъчен документ по чл. 116 от закона, в новия данъчен документ и в протокола по чл. 116, ал. 4 от закона като доставчик, съответно получател, се посочва правоприемникът по чл. 10 от закона.

(1) В случаите на продажба по чл. 131, ал. 1 от закона публичният изпълнител, съдебният изпълнител или заложният кредитор съставя документ за продажбата, който съдържа най-малко следните реквизити:

1. наименование/име, адрес и идентификационен номер на публичния изпълнител, съдебния изпълнител или заложния кредитор;

2. (изм. - ДВ, бр. 10 от 2011 г., в сила от 1.02.2011 г.) наименование/име, адрес, идентификационен номер и идентификационен номер по ДДС на собственика на вещта (длъжника, залогодателя, съответно собственика на ипотекираната вещ);

3. наименование/име, адрес, идентификационен номер и идентификационен номер по ДДС (ако има такъв) на получателя (купувача);

4. количество и вид на стоката или вид на услугата;

5. данъчна основа и данък;

6. продажна цена на вещта по чл. 131, ал. 2 от закона;

7. дата на издаване на документа;

8. име, фамилия и подпис на съставителя на документа.

(2) Документът по ал. 1 се издава в 3 екземпляра в срок до 5 дни, считано от получаване на пълната цена по продажбата.

(3) (Изм. - ДВ, бр. 10 от 2011 г., в сила от 1.02.2011 г.) В срока по ал. 2 публичният изпълнител, съдебният изпълнител или заложният кредитор подава уведомление по образец - приложение № 20, до териториалната дирекция на Националната агенция за приходите, където е регистриран собственикът на вещта (длъжникът, залогодателят, съответно собственикът на ипотекираната вещ).

(4) (Изм. - ДВ, бр. 6 от 2010 г., в сила от 1.01.2010 г., бр. 10 от 2011 г., в сила от 1.02.2011 г.) Когато по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс по искане на взискателя вещта му е възложена в изплащане на вземането му, доставката се документира от доставчика (собственика на вещта - длъжника, залогодателя, съответно собственика на ипотекираната вещ) по общия ред на закона. Данъчната основа на доставката се определя по реда на чл. 131, ал. 4 от закона.

(5) (Нова - ДВ, бр. 4 от 2009 г., в сила от 1.01.2009 г., изм., бр. 10 от 2011 г., в сила от 1.02.2011 г.) Правото на избор по чл. 45, ал. 7 от закона в случаите на публична продан по реда на чл. 131 от закона се упражнява от собственика на вещта (длъжника, залогодателя, съответно собственика на ипотекираната вещ) след покана от публичния или съдебния изпълнител. Когато до обявяването на проданта не постъпи писмено уведомление от собственика на вещта (длъжника, залогодателя, съответно собственика на ипотекираната вещ), доставката е освободена.

(6) (Нова - ДВ, бр. 6 от 2010 г., в сила от 1.01.2010 г., изм., бр. 10 от 2011 г., в сила от 1.02.2011 г., доп., бр. 20 от 2013 г., в сила от 28.02.2013 г.) В случаите на продажба по чл. 131 от закона, когато за предмета на проданта е приложим чл. 50, ал. 1 от закона, собственикът на вещта (длъжникът, залогодателят, съответно собственикът на ипотекираната вещ) трябва да уведоми публичния изпълнител, съдебния изпълнител или заложния кредитор за наличие на това обстоятелство до обявяването на проданта.

(7) (Нова ДВ, бр. 24 от 2017 г., в сила от 21.03.2017 г.) В случаите по ал. 5, когато собственикът на вещта (длъжникът, залогодателят, съответно собственикът на ипотекираната вещ) изцяло, частично или пропорционално на степента на използване за независима икономическа дейност е приспаднал данъчен кредит за стоките, предмет на освободена доставка, начислява и дължи данък в размер, определен по чл. 79, ал. 2 и 3 от закона.

(Нов - ДВ, бр. 39 от 2008 г.) (1) При отмяна на публичната продан или продажбата от компетентния орган преведеният на Националната агенция за приходите данък по проданта/продажбата се възстановява въз основа на искане за възстановяване по чл. 129 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс, подадено от:

1. (доп. – ДВ, бр. 24 от 2017 г., в сила от 21.03.2017 г.) купувача - в случаите на съдебно отстранение по реда на чл. 499, ал. 1 от Гражданския процесуален кодекс и по чл. 239, ал. 3 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс; или

2. банката - заложен кредитор, превела данъка - в случаите на продажба, извършена по реда на чл. 60, ал. 3 от Закона за кредитните институции; или

3. съдебния, съответно публичния изпълнител, превел данъка - във всички останали случаи.

(2) Към искането по ал. 1 се прилагат:

1. оригинал на екземпляра на купувача от документа по чл. 83, ал. 1, издаден за продажбата;

2. заверен препис от влязлото в сила решение на компетентния орган за отмяна на публичната продан или продажбата.

(3) Когато купувачът е упражнил правото на приспадане на данъчен кредит по публичната продан/продажбата, отчита отмяната й въз основа на влязло в сила решение на компетентния орган. Корекцията в размер на приспаднатия данъчен кредит се извършва през данъчния период, през който решението е влязло в сила, като документът по чл. 83, ал. 1 се отразява в дневника за покупки с противоположен знак.

(4) (Изм. - ДВ, бр. 10 от 2011 г., в сила от 1.02.2011 г., бр. 24 от 2017 г., в сила от 21.03.2017 г.) В случаите на съдебно отстранение по реда на чл. 499, ал. 1 от Гражданския процесуален кодекс и по чл. 239, ал. 3 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс длъжникът, за който е установено, че не е бил собственик на продадения недвижим имот, и който изцяло, частично или пропорционално на степента на използване за независима икономическа дейност е приспаднал данъчен кредит за имота, предмет на продажбата/проданта, начислява и дължи данък в размер, определен по чл. 79, ал. 3 от закона.

(5) (Изм. - ДВ, бр. 10 от 2011 г., в сила от 1.02.2011 г., бр. 24 от 2017 г., в сила от 21.03.2017 г.) Корекцията по ал. 4 се извършва по реда на чл. 79, ал. 4 от закона през данъчния период, през който е влязло в сила решението на компетентния съд, с което е установено, че длъжникът не е бил собственик на продадения имот. Обстоятелствата по чл. 79, ал. 1 от закона се считат възникнали не по-късно от годината, през която е влязло в сила постановлението за възлагане, съответно договорът за продажба, по които купувачът впоследствие е съдебно отстранен.

(6) В случаите на обжалване на публична продан по реда на чл. 256 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс, когато жалбата бъде уважена и жалбоподателят е обявен за купувач, публичният изпълнител прилага чл. 131, ал. 1, т. 2, 3 и 4 от закона въз основа на акта на компетентния орган. Към уведомлението по образец - приложение № 20, изготвено въз основа на акта на компетентния орган, се прилага копие на първоначално подаденото уведомление.

(7) В случаите на ал. 6, когато публичният изпълнител е превел дължимия данък по продажбата по реда на чл. 131, ал. 1, т. 1 от закона, и жалбоподателят, обявен за купувач е предложил по-висока цена, публичният изпълнител превежда по същия ред разликата между дължимия за проданта и вече преведения данък.

(8) В случаите по ал. 6, ако жалбоподателят, обявен за купувач, е предложил по-ниска цена, органът по приходите по искане на публичния изпълнител възстановява разликата между внесения данък и дължимия данък по действителната продажба по реда на чл. 129 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс.

За документирането на неустойките и лихвите с обезщетителен характер не се издава данъчен документ, а същите се документират с издаване на документ, удостоверяващ плащането им.

(Нов – ДВ, бр. 70 от 2016 г.) (1) В случаите на чл. 176в, ал. 1 от закона всяко данъчно задължено лице при предоставяне на обезпечение за доставки на течни горива, посочени в приложение № 35, е длъжно да подаде заявление по образец – приложение № 36.

(2) Заявлението по ал. 1 се подава в компетентната териториална дирекция на Националната агенция за приходите по чл. 8 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс в 7-дневен срок преди настъпване на обстоятелствата по чл. 176в, ал. 5, т. 1 – 3 от закона.

(3) В зависимост от вида на предоставеното обезпечение към заявлението се прилагат:

1. при обезпечение в пари – копие от платежното нареждане за внесената сума;

2. при държавни ценни книжа – извлечение от индивидуалната сметка на лицето от регистъра по чл. 24 от Наредба № 5 от 2007 г. за реда и условията за придобиване, регистриране, изплащане и търговия с държавни ценни книжа (обн., ДВ, бр. 85 от 2007 г.; изм. и доп., бр. 100 от 2013 г., бр. 56 от 2015 г.), наричана по-долу "Наредба № 5 от 2007 г.", издадено от поддепозитаря на държавните ценни книжа, както и документ от лицето, водещо регистъра на държавни ценни книжа, удостоверяващ липсата на наложен залог или предходен запор от друг кредитор върху предлаганите за обезпечение държавни ценни книжа;

3. при банкова гаранция – оригинал на банковата гаранция.

(Нов – ДВ, бр. 70 от 2016 г.) (1) При предоставяне на обезпечение в пари лицето внася обезпечението в български левове по сметка на компетентната териториална дирекция на Националната агенция за приходите.

(2) При предоставяне на обезпечение в държавни ценни книжа в срока по чл. 176в, ал. 5 от закона се налага запор от публичен изпълнител по реда на чл. 203, ал. 4 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс върху държавните ценни книжа, които се предоставят за обезпечение.

(3) При предоставяне на обезпечение в безусловна и неотменяема банкова гаранция банката се задължава безусловно и неотменяемо да заплати при първо писмено поискване от компетентната териториална дирекция на Националната агенция за приходите сумата, посочена в искането, до размера на гаранцията.

(4) Срокът на действие на обезпечението не може да бъде по-кратък от една година, смятано от датата на подаване на заявлението по чл. 111б, ал. 1.

(Нов – ДВ, бр. 70 от 2016 г.) (1) При промяна на обстоятелствата, които са от значение за определяне размера на обезпечението, лицето предоставя ново обезпечение и подава в 7-дневен срок преди промяната по реда на чл. 111б, ал. 2 и 3 ново заявление по образец – приложение № 36.

(2) (Изм. – ДВ, бр. 3 от 2019 г., в сила от 8.01.2019 г.) Когато данъчната основа на облагаемите доставки/вътреобщностните придобивания на течни горива или стойността на получените течни горива, освободени за потребление за текущия данъчен период, надхвърли размера на данъчната основа на облагаемите доставки, вътреобщностните придобивания или стойността на течните горива, освободени за потребление, за които е предоставено вече обезпечение, се предоставя ново обезпечение или допълнение към вече предоставеното обезпечение. Новото обезпечение е в размер на 20 на сто от данъчната основа на облагаемите доставки/вътреобщностните придобивания на течни горива или стойността на получените течни горива, освободени за потребление за тeкущия данъчен период.

(3) (Изм. – ДВ, бр. 3 от 2019 г., в сила от 8.01.2019 г.) Когато данъчната основа на облагаемите доставки/вътреобщностните придобивания на течни горива или стойността на получените течни горива, освободени за потребление за текущия данъчен период, е в по-малък размер от данъчната основа на облагаемите доставки, вътреобщностните придобивания или стойността на течните горива, освободени за потребление, за които е предоставено вече обезпечение, може да се предостави ново обезпечение в съответния размер или да се поиска частично освобождаване на предоставеното обезпечение. Новото обезпечение е в размер на 20 на сто от данъчната основа на облагаемите доставки/вътреобщностните придобивания на течни горива или стойността на получените течни горива, освободени за потребление за текущия данъчен период.

(4) (Изм. – ДВ, бр. 3 от 2019 г., в сила от 8.01.2019 г.) При усвояване на обезпечението и при наличие на условията по чл. 176в, ал. 1 от закона данъчно задълженото лице предоставя ново обезпечение по реда на ал. 1. Новото обезпечение е в размер на 20 на сто от данъчната основа на облагаемите доставки/вътреобщностните придобивания на течни горива или стойността на получените течни горива, освободени за потребление за предходния данъчен период.

(Нов – ДВ, бр. 70 от 2016 г.) (1) При условията по чл. 176в, ал. 7 от закона и подадено искане по чл. 111з, ал. 1 от данъчно задълженото лице обезпечението се освобождава от компетентния орган по приходите в 7-дневен срок от постъпване на искането в случаите, когато в същия срок не е възложена ревизия.

(2) При прилагане на ал. 1, когато обезпечението е в пари, компетентната териториална дирекция на Националната агенция за приходите предприема действия за възстановяване на сумата по посочена банкова сметка на лицето.

(3) При прилагане на ал. 1, когато обезпечението е в държавни ценни книжа, публичен изпълнител отменя наложения по чл. 203, ал. 4 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс запор.

(4) При прилагане на ал. 1, когато обезпечението е безусловна и неотменяема банкова гаранция, компетентният орган по приходите връща на данъчно задълженото лице оригинала на гаранцията.

(5) При освобождаване на обезпечението компетентният орган по приходите заличава данъчно задълженото лице от регистъра по чл. 176в, ал. 10 от закона в деня на освобождаването.

(Нов – ДВ, бр. 70 от 2016 г., доп., бр. 58 от 2018 г., в сила от 13.07.2018 г.) Когато е налице непогасено изискуемо задължение за данък върху добавената стойност, глоби или имуществени санкции във връзка с нарушения по закона на лицето, обезпечението се усвоява по реда за принудително изпълнение, предвиден в Данъчно-осигурителния процесуален кодекс.

(Нов – ДВ, бр. 70 от 2016 г.) (1) Компетентният орган по приходите в 7-дневен срок от постъпване на заявлението по чл. 111б и 111г извършва проверка относно предоставеното обезпечение по чл. 176в от закона.

(2) Когато предоставеното обезпечение съответства на изискванията по чл. 176в от закона, обстоятелствата и данните за лицето се вписват в регистъра по чл. 176в, ал. 10 от закона.

(3) (Изм. – ДВ, бр. 58 от 2018 г., в сила от 13.07.2018 г.) Когато предоставеното обезпечение не съответства на изискванията по чл. 176в от закона, компетентният орган по приходите отказва вписване на обстоятелствата и данните за лицето в регистъра по чл. 176в, ал. 10 от закона. Отказът подлежи на обжалване по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс. Предоставянето на обезпечение в по-малък размер от дължимия или след срока по чл. 176в от закона не е основание за отказ за вписване на данъчно задълженото лице в регистъра по чл. 176в, ал. 10 от закона. На лицето се дава 7-дневен срок за предоставяне на пълния размер на обезпечението.

(Нов – ДВ, бр. 70 от 2016 г.) (1) При наличие на обстоятелствата по чл. 176в, ал. 7 от закона данъчно задълженото лице подава искане за заличаване от регистъра по чл. 176в, ал. 10 от закона.

(2) След извършване на проверка относно наличието на обстоятелствата по чл. 176в, ал. 7 от закона за освобождаване на обезпечението компетентният орган по приходите заличава лицето от регистъра в 7-дневен срок от постъпване на искането и уведомява писмено/по електронен път лицето за заличаването.

(3) (Изм. – ДВ, бр. 58 от 2018 г., в сила от 13.07.2018 г.) Когато не са налице обстоятелства за заличаване от регистъра, компетентният орган по приходите отказва заличаване на лицето от регистъра. Отказът подлежи на обжалване по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс.

(4) Компетентният орган по приходите заличава лицето от регистъра по чл. 176в, ал. 10 от закона преди изтичането на едногодишния срок и когато констатира, че:

1. обезпечението е усвоено по реда на чл. 111е и не е предоставено ново обезпечение, когато са налице основания за предоставяне;

2. предоставеното обезпечение или остатъкът от обезпечението след усвояването му по реда на чл. 111е не отговаря на изискванията на закона.

(5) (Изм. – ДВ, бр. 58 от 2018 г., в сила от 13.07.2018 г.) В случаите по ал. 4 компетентният орган по приходите уведомява писмено/по електронен път лицето за заличаването. Заличаването подлежи на обжалване по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс.

(Нов – ДВ, бр. 24 от 2017 г., в сила от 21.03.2017 г.) (1) По искане на данъчно задълженото лице предоставено и вписано обезпечение може да бъде заменено с равностойно обезпечение от видовете обезпечения съгласно чл. 111в.

(2) Лицето предоставя новия вид обезпечение с подаване на заявление по образец – приложение № 36, в компетентната териториална дирекция на Националната агенция за приходите.

(3) Когато към момента на подаване на заявлението по ал. 2 е настъпила промяна на обстоятелствата, които са от значение за определяне размера на обезпечението, лицето предоставя новия вид обезпечение в размера по чл. 176в, ал. 2 и 3 от закона.

(4) Срокът на действие на новия вид обезпечение не може да бъде по-кратък от оставащия срок на обезпечението, чиято замяна е заявена.

(5) Компетентният орган по приходите извършва проверка по реда на чл. 111ж за вписване в регистъра по чл. 176в, ал. 10 от закона.

(6) След вписване на новия вид обезпечение в регистъра по чл. 176в, ал. 10 от закона замененото обезпечение се освобождава по реда на чл. 111д, ал. 2 – 4.

(Нов – ДВ, бр. 58 от 2018 г., в сила от 14.10.2018 г.) (1) Публичният електронен регистър по чл. 176в, ал. 15 от закона е част от регистъра по чл. 80, ал. 1 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс.

(2) В регистъра се вписва идентификационен номер по чл. 84 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс, идентификационен номер по чл. 94, ал. 2 от закона, име/наименование на лицата, прогнозно средномесечно потребление на горива, получени по реда на чл. 176в, ал. 1, т. 2 и 3 от закона, общо по раздели на приложение № 35 и в мерна единица за съответното гориво, посочена в акцизен данъчен документ/електронен административен документ, дата на вписване, дата на промяна на прогнозното средномесечно потребление на горива, обявено по реда на чл. 111л, ал. 3, и дата на заличаване.

(Нов – ДВ, бр. 58 от 2018 г., в сила от 14.10.2018 г.) (1) Вписването в регистъра по чл. 176в, ал. 15 от закона се извършва след подаване на уведомление по образец – приложение № 38, по електронен път чрез електронна услуга, предоставена от НАП, в 7-дневен срок преди датата на възникване на данъчното събитие при вътреобщностно придобиване на течни горива или датата на освобождаване на течни горива за потребление по чл. 20, ал. 2, т. 1 от Закона за акцизите и данъчните складове, които са предназначени за собствено потребление.

(2) Датата на вписване в регистъра е датата на подаване на уведомлението по ал. 1.

(3) При промяна на обстоятелства относно прекратяване и/или възобновяване на дейността в обект, въвеждане в експлоатация на нов обект, отклонение повече от 10 на сто от обявеното прогнозно средномесечно потребление на горива се подава уведомление за промяна на обстоятелствата в 7-дневен срок преди настъпването им по електронен път чрез електронна услуга, предоставена от Националната агенция за приходите.

(4) При определяне на данъчните основи по чл. 176в, ал. 1, т. 2 и 3 от закона не се включват горивата, които са предназначени за собствено потребление от лице по чл. 176в, ал. 13 и 14.

(Нов – ДВ, бр. 58 от 2018 г., в сила от 14.10.2018 г.) (1) Заличаването от регистъра по чл. 176в, ал. 15 от закона се извършва по искане на задълженото лице или по инициатива на органа по приходите.

(2) По искане на лицето заличаването от регистъра се извършва чрез подаване на уведомление по образец – приложение № 38, по електронен път чрез електронна услуга, предоставена от НАП. В този случай датата на заличаване в регистъра е датата на подаване на уведомлението.

(3) По инициатива на органа по приходите заличаването от регистъра се извършва след проверка относно наличието на обстоятелствата по чл. 176в, ал. 14 от закона. Когато се установи, че лицето не отговаря на изискванията за вписване в регистъра по чл. 176в, ал. 15 от закона, компетентният орган по приходите издава акт за заличаване на вписването в регистъра. Датата на връчване на акта е дата на заличаване на вписването в регистъра. Актът, с който се заличава вписването в регистъра, подлежи на обжалване по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс.

(1) Регистрираните лица водят документация и отчетност в съответствие с изискванията на Закона за счетоводството, Закона за данък върху добавената стойност и този правилник.

(2) Документация и отчетност се води за облагаемите доставки, за освободените доставки, за доставките с място на изпълнение извън територията на страната, за вътреобщностните придобивания, за получените доставки, по които лицето е платец на данъка по глава осма от закона, и за вноса.

(3) Клоновете на регистрираното лице водят отчетност и поддържат документацията като самостоятелно регистрирано лице, без да се разчитат с бюджета.

(4) (Изм. – ДВ, бр. 24 от 2017 г., в сила от 21.03.2017 г.) Клоновете предоставят на регистрираното лице необходимата информация за попълване на справка-декларацията, VIES-декларацията за периода и информацията за техническите носители.

(5) Разчитането с бюджета за данък върху добавената стойност се извършва от регистрираното лице.

(6) Клоновете на чуждестранните лица се разчитат с бюджета самостоятелно.

(7) Регистрираните лица определят резултата за съответния данъчен период въз основа на документите, отразени в дневниците за този данъчен период.

(8) Всяко регистрирано лице е длъжно да води регистър на стоките по чл. 7, ал. 5, т. 8 - 10 и чл. 13, ал. 4, т. 8 - 10 от закона, който осигурява следната информация:

1. вид на изпратените/получените стоки;

2. цел на изпращане/получаване на стоките;

3. количество на изпратените/получените стоки;

4. държава членка, до която са изпратени или от която са получени стоките;

5. дата на изпращане/получаване на стоките.

(Нов – ДВ, бр. 3 от 2019 г., в сила от 8.01.2019 г.) В случаите на чл. 97в от закона данъчно задълженото лице подава по електронен път до компетентната териториална дирекция на Националната агенция за приходите чрез използване на квалифициран електронен подпис уведомление в 7-дневен срок от издаването или от отнемането на идентификационен номер по ДДС от друга държава членка.

(Нов – ДВ, бр. 25 от 2020 г., в сила от 20.03.2020 г.) Уведомяването по чл. 131г, ал. 3 от закона се извършва по електронен път при условията и по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс в 7-дневен срок преди първата доставка, за която следва да се начисли данък по чл. 82, ал. 6, т. 1 или 2 от закона.